Ако има причина за регистрирането на дефицити по консолидираната фискална програма на държавата, тя не е свързана със заплатите и пенсиите, посочват от КНСБ. Проблемът може да се търси основно по линия на инвестиционните намерения на държавата, които сами по себе си са изключително важни, но е недопустимо да бъдат използвани като аргумент за ограничаването на политиката по доходите, коментират от синдиката.
КНСБ припомня, че съобразно Закона за публичните финанси има ред на приоритизиране на разходите, според който възнагражденията и пенсионните плащания са поставени съответно на първа и втора позиция, като капиталовите плащания са сред най-ниско позиционираните.
Темата беше коментирана по-рано днес от президента на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, не отговарят на истината твърдения в публичното пространство, че страната ни взема заеми, за да плаща заплати и пенсии. Той цитира данни, според които през 2022 г. приходите в бюджета надвишават разходите с 40 млн. евро, през 2023 г. – с 820 млн. повече. Единствената година, в която сме на минус, т.е. приходите не са достигнали, за да се покрият разходите, е 2024 г. – минус 716 млн. евро, каза Димитров. Миналата година сме на плюс 90 млн. евро, при съответните увеличения, които имаше и в бюджетните системи, и в сектор “Сигурност”, т.е. дори с тези увеличения приходите от данъци и осигуровки, както и допълнителните приходи от други такси, без европейските средства, де факто са покрили всички разходи в заплати, пенсии, социални и здравни плащания и разходи за отбрана, заяви още президентът на КНСБ.