Според начина на изпращане може да има трудов договор с работодателя в приемащата държава, когато заминаването е чрез фирма посредник, акт за изпращане от предприятие, осигуряващо временна работа или споразумение за командироване. Всеки трябва да получи преди заминаването си и писмена информация за минималните изисквания на труд в страната, в която отива – допустимо работно време, минимално заплащане, заплащане при работа на официален празник и за извънреден труд, празничните дни и т.н., се посочва в съобщението.
Ако използва фирма посредник, търсещият работа трябва да има сключен и посреднически договор с нея едновременно с трудов договор с работодателя, при когото ще работи в приемащата държава, подчертаха от ГИТ. И напомниха, че трудовият договор трябва да бъде на разбираем за работника език. Най-често се предлагат договори на двата езика – на български и на държавата, в която ще се полага трудът, казаха от Инспекцията по труда. От ГИТ обърнаха внимание още, че работници могат да бъдат изпратени зад граница и от работодател като командировани лица в рамките на предоставяне на услуги. В този случай условията на труд се договарят в споразумението за командироване, посочиха от ведомството.
Фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР) подлежат на задължителна регистрация. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта.
Един от сигурните сигнали за измама е отказът от директен контакт с търсещия работа. В тези случаи се избягват личните срещи или такива на публични места и се разчита на водене на онлайн комуникация. Отказът от сключването на договор или предоставянето на такъв на неразбираем за работника език също е сред индикациите за нередност, предупреждават от ГИТ.
Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите посредници и ПОВР нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи заплатените суми, информираха също от ГИТ. И предупреди, че сигнал за измама е и когато предприятие, което не извършва никаква дейност, т.нар. „пощенска кутия“, сключва договори само с работници, на които обещава след това да ги командирова зад граница.
По проект „Контрол на командированите лица“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския съюз, Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт относно командироването на работници, поддържан от агенцията.
Задържането на личните документи от страна на работодателя на търсещите работа лица е сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация, подчертаха от Инспекцията по труда.
За българите, работещи в чужбина, на разположение за въпроси е телефонен с номер 00359 2 8101 747.
В сайта на EURES мрежата https://eures.europa.eu/index_bg се публикуват обяви от проверени работодатели на територията на Европейския съюз, освен важна информация за условията на труд.
В сайта на Министерството на труда и социалната политика е публикуван списък на Службите по трудови и социални въпроси, към които българските граждани могат да се обръщат.
Преди ден от ГИТ съобщиха, че ведомството е отличено с награда от Европейския орган по труда (ЕОТ) за добра практика за разработения онлайн инструмент „Провери дали работиш недекларирано“. Наградата бе връчена от изпълнителния директор на ЕОТ Козмин Боянджиу по време на официална церемония в Ларнака, Кипър.