Лингорски си спомни, че преди шест или седем години, когато е модерирал форум на ЕС, не имало индикации, че индустрията на ЕС, както цялата ни национална и европейската икономика, ще преминат през серия от сътресения с историческо значение. И въпреки това, ето ни днес, изненадващо, в много по-добра форма, отколкото прогнозираха колегите ми икономисти, коментира той.
По думите на Лингорски последните пет години са били доста поучителни.
След ковид световната икономика беше засегната от поредица от сътресения, всяко от които достатъчно голямо, за да причини тежка рецесия - глобална пандемия, водеща до катастрофални прекъсвания на веригата за доставки, най-кървавата сухопътна война на нашия континент след Втората световна война, която сложи край на ерата на евтината и стабилна енергия в Европа, най-тежкия инфлационен шок от 15 години насам, увеличения на тарифите, невиждани от 30-те години на миналия век и сега военен конфликт, който затвори основната петролна точка в света. Заедно тези сътресения бяха безмилостни, отбеляза финансистът. Според Лингорски политиците са реагирали на всичко това решително с мерки от фискална и парична гледна точка с безпрецедентен мащаб, а частният сектор се е адаптирал по начини, които микроикономистите не са предвидили. Веригите за доставки бяха преконфигурирани, фирмите диверсифицираха ресурсите, дигитализацията на търговията направи квантов скок, особено в годината след ковид, посочи той. В същото време балансите на домакинствата са останали стабилни, връщайки потреблението и доверието.
Лингорски подчерта, че финансовият сектор, след като неотдавна преживя световна финансова криза, беше реформиран, добре капитализиран и стабилен. Всъщност банковата система и капиталовите пазари бяха част от решенията вместо да станат част от проблемите с потенциал да ги изострят експоненциално, заяви той. Лингорски все пак отчете и фактора "късмет" – спадът на цените на енергията в момент на опасения, че те ще се повишат още след енергийната криза в Европа от 2022-2023 г.
Контрашоковете дойдоха, когато имахме нужда от тях, коментира Лингорски. Според него без фискалната експанзия на Германия и предварителното назначаване на експерти преди обявяването на новите американски мита, Европа най-вероятно вече щеше да е в рецесия.
Лингорски отбеляза, че икономиката на еврозона е нараствала стабилно до последния шок от страна на предлагането на петрол и ценовия шок върху енергията. В началото на годината перспективите бяха умерено положителни, лихвените проценти близо до неутралното ниво, а инфлацията - много близо до целта, посочи той. Неотдавна обаче прогнозите за растеж бяха понижени до скромните 0,9 процента за текущата година, докато инфлацията остава над целта. Това е особено трудна комбинация, особено за централните банки и политиците, заяви Лингорски. Според него, ако прекъсването на енергийните доставки продължи достатъчно дълго, корекцията се измества от цените към нормирането.
По отношение на инфлацията у нас Лингорски припомни, че за април тя е 6,8 на сто, като външният шок е същият, но "вътрешните усилватели са наши собствени". По думите му три структурни фактора движат цените нагоре. Първо, структурата на икономиката - по-високата енергийна интензивност на България и по-голямата ѝ зависимост от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външни ценови шокове. Второ, бизнес средата и институционалният договор - когато конкуренцията е ограничена, цените се покачват по-бързо и се нормализират по-бавно, което прави инфлационните процеси по-устойчиви. Трето, фискалната политика по-скоро усили, отколкото смекчи икономическия цикъл, заяви Лингорски. По думите му ръстът на доходите в публичния сектор изпреварва производителността, докато автоматичните механизми за индексиране допълнително са засилили този ефект. В условия на ограничено предлагане това се превръща директно във вторичен инфлационен натиск.
Лингорски посочи, че у нас добре капитализирана, ликвидна и печеливша банкова система на нива над средните за ЕС съществува едновременно с постоянен фискален дефицит и ускоряващ се растеж на публичния дълг. Посоката и темпът на динамиката на дълга са също толкова важни, колкото и текущото ниво, обясни той. Това се отразява директно и на автомобилния сектор, тъй като прави хоризонта за планиране по-несигурен, а инвестиционните решения - по-скъпи.
Според Лингорски автомобилният сектор има много голяма роля в електрическата мобилност, защото тя вече се превръща не само в част от екологичната програма на Европа, а в съществен стълб на бъдещата енергийна сигурност на икономиките на континента. По думите на Лингорски структурната празнина в Европа също трябва да се затвори - единният пазар трябва да бъде завършен, защото все още има значителни бариери.
По думите на Лингорски европейските капиталови пазари остават все още твърде плитки - Европа спестява повече от всеки друг регион, но тези спестявания не достигат ефективно до продуктивните инвестиции, от които икономиката се нуждае. Фискалното пространство се е свило и почти всеки политически отговор през последните четири години - стимули, субсидии, индустриална политика, разходи за отбрана, е имал инфлационни последици, което означава контрол върху текущите разходи, ограничаване на нецелевите увеличения на разходите, възстановяване на фискалните буфери и прекратяване на автоматичното индексиране, смята Лингорски.
„Урокът след световната финансова криза е, че мерките за строги икономии не са пътят напред. Пътят е ускоряващ се растеж, воден от производителността, а производителността се движи от иновациите“, коментира той. Според Лингорски последните пет години са ни дали добри уроци за енергийната зависимост, за ограниченията на фискалното пространство и за крехкостта на веригите за доставки, а също и за устойчивостта на частния сектор, когато е подкрепен от правилните макроикономически политики.