Сръбската преводачка Ясмина Йованович изрази надежда, че тази вечер България в лицето на писателката Рене Карабаш ще спечели литературната награда "Букър" със своето произведение "Остайница", така както писателят Георги Господинов спечели тази награда с "Времеубежище" преди три години.
"Стискам палци на Рене Карабаш, за мен ще бъде още по-голямо удоволствие да кажа, че съм нейна преводачка, ако тя спечели "Букър", каза Ясмина Йованович пред БТА.
Йованович е преводач и на двамата български автори, а през 2023 г. получава награда за най-добър превод в Сърбия с "Времеубежище" на Господинов.
Преводачката гостува в пресклуба на БТА в Белград, за да ни разкаже за любовта си към интерпретациите на писаното слово и връзките между Сърбия и България.
"Остайница" напоследък наистина е любимата ми книга", каза Йованович.  
"Особено е, че в "Остайница" има и поезия, което е много по-взискателно към превод заради спазването на римата. И благодарение на близостта на двата езика - най-голяма сред славянските езици - мисля, че се справих", сподели тя. 
За да преведе един стих в "Остайница" преводачката призна, че е потърсила примери в архаичните сръбски песни, където се среща словосъчетанието "синьо небе", "синьо море", вместо съвременния му вариант - "плаво небе" и "плаво море" .
Тя сподели и изключително чувствителния момент от личния си живот, когато получава за превод екземпляр от книгата "Градинарят и смъртта" една седмица след като губи баща си. 
В книгата авторът Георги Господинов разказва за своя баща и неговата роля за изграждането му като личност.  
"Той откри в превода на заглавието "Баштован и смрт" думата "баща", а думата баштован на сръбски означава градинар!", спомня си Йованович, чийто баща умира на същите години, на които си отива и бащата на Господинов.
"Тази книга на Георги Господинов не беше лесна за превод, но беше като една терапия за мен, точно в разгара на мъката заради моята лична загуба", каза тя.   
Преводачката е завършила български език и литература в Белградския университетът, където защитава дисертация на тема творчеството на големите литературни имена на Сърбия и България - Десанка Максимович и Елисавета Багряна.
Първият превод, с който започва преди 26 години, са две новели на българския поет, белетрист и сценарист Борис Христов - "Сляпото куче" и "Долината на обувките"
"С много препятствия, без някакъв опит преди това, но се справихме", спомня си Йованович и споделя, че тогава очаквала от издателството "Клио" да й бъде предложена поезията на Христов, вече отдавна изключително популярен в България.  
Сред преводите на български автори на сръбски е и романът "Възвишение" на Милен Русков и още много други български автори.