Отборът на „Дунав“ вдигна купата за шампионски празник с феновете

Трудното мина, но се задава по-трудното с бързи за решаване задачи

След 6 години „Дунав“ се върна триумфално на елитната футболна карта. Първото място бе запазено два кръга преди края, а домакинският  мач срещу „Янтра“ /Габрово/ беше чудесен повод за попълване на протокола с предсрочната промоция в Първа лига. Въпреки че двубоят беше излъчен пряко по „Диема Спорт“ на стадиона дойдоха доста повече зрители в сравнение с мачовете през целия шампионат и всички бяха с логичната нагласа, че ще е мехлем за душата, ако празникът с награждаване на шампионите се съчетае с хубава игра и добър резултат. Очакванията им не се оправдаха, защото отборът предложи футбол на бавни обороти и загуби с 0:1, но нали победителите не ги съдят! Нали и „Левски“ вдигна титлата след 0:1 срещу „Лудогорец“! За нещастие и голът във вратата на Марио Младенов беше нелеп - футболист на „Янтра“ опита „крив“ изстрел, но се получи подаване, което изненада защитата. 
Шоуто беше на трибуните. Агитката се постара да направи атмосферата гореща като на мач в Латинска Америка, а малката групичка от габровски фенове внесе щипка веселба с „дипломатични“ скандирания: „Дунав“-“Янтра“-“А“ група“. Явно имаше и зрънце солидарност в синьо с коментарите, че в крайна сметка загубата може да се преглътне, ако гостите от Габрово превземат баражната втора позиция за сметка на „братята“ от „Фратрия“. 
Награждаването беше фиеста. Всичко започна с представяне на футболистите, щаба и старши треньора Георги Чиликов, който обра най-шумните и заслужени аплодисменти. Реакцията на трибуните беше еднозначна със скандиране на неговото име: „Благодарим! Искаме да останеш в Русе!“. Посланието беше силно, задължаващо, емоционално.
Особено трогателен беше моментът, когато към терена до съотборниците си се запътиха контузените тежко Билал Салах, Акила Монтейро, Елисее Су. Силно казано е, че се запътиха. И тримата с патерици, и тримата на куц крак - като ветерани от войните, току-що завърнали се от фронта. Тези момчета, наред с всички други, бяха с особен принос за дългоочакваното първо място. Беше умилително да се види как лицата им са озарени от полуизмъчени усмивки.  
Зам.-изпълнителният шеф на БФС Добрин Гьонов връчи титлата на капитана Камен Хаджиев сред взрив от фойерверки, под звуците на „Ние сме шампионите“ и пръски от шампанско. А само след минути теренът посиня от клубни знамена и почерня от народ, който се изсипа като из ведро за поздравления и снимки с футболистите. Най-мили бяха децата, част от които може би ще са утрешният футболен ден на „Дунав“. Такива моменти са уроци за памет, принадлежност към кауза, надежда за бъдещето.
Трудното мина, но идва много по-трудното с един от най-важните въпроси - дали Георги Чиликов ще остане старши треньор на „Дунав“.
„Какво да коментирам мача? Видя се, че играхме отпуснато, а заръката ми към момчетата беше да играят освободено и с наслада, че стигнаха дотук“, каза Чиликов за „Утро“.
И добави, че ще коментира бъдещето си след последния мач в Перник срещу „Миньор“, за чийто застрашен от изпадане отбор играе синът му Павлин. Да не си на неговото място!
Чиликов със сигурност е наясно със себе си в голяма степен какво възнамерява да прави след края на първенството. Не е тайна, че и много по-рано имаше оферти да работи за други отбори, но той твърдо предпочете да довърши работата си в „Дунав“. Какво ще реши сега, особено след плъзналите спекулации, че ще се завърне в родния бургаски „Черноморец“, е много важна тема. 
Какво следва - бързи и трезви анализи, многопосочни за решаване организационни задачи, планиране на най-близкото бъдеще. Неизвестността кои играчи ще останат, кои ще си тръгнат, как ще се реши сложният ребус със селекцията и дали клубът ще получи лиценз, са възможно най-сериозните въпроси пред клуба. Време за тупкане на топката няма - най-вече от русенската общественост като институции, бизнес, гражданство.. Впрочем част от феновете дадоха урок за спешни действия на дело, като участваха часове по-късно в демонтаж на очуканите скамейки на Градския стадион. Очакват се нови, но кога, как, с какви средства?
Но да оставим тези теми на утрешния дневен ред и да поздравим момчетата, които направиха така, че България да говори за Русе през футболните му герои Георги Китанов, Марио Дилчовски, Камен Хаджиев, Димитър Тодоров, Стоян Предев, Акила Монтейро, Ивалдо Руфе, Елисее Су, Радослав Апостолов, Кристиян Бойчев, Преслав Бачев, Ибрахим Кейта, Денислав Минчев, Хюсеин Кельовлуев, Кристиян Господинов, Красимир Тодоров, Борислав Маринов, младите Марио Младенов, Теодор Кънев, Стефан Стефанов, Александър Симеонов. Зад този успех стои още трудът на Георги Чиликов, Мартин Ковачев, Любо Петков, Емил Иванов, Михаел Чиликов, на председателя на УС на клуба Диян Димов, техническия директор Светлин Симеонов, администратора Велизар Кънчев, на Деян Йорданов, на лекарския щаб, на рехабилитаторите.
Всички под едно знаме, всички към една цел и под гръмкото вечно ехо на „Самоооо „Дунав“!?