Близо четири десетилетия след падането на Берлинската стена имената на жертвите остават почти неизвестни. По думите на Борис Мисирков идеята за паметника е възникнала естествено, докато с Георги Богданов са търсили визуален образ за липсата на памет за тези хора.
„Почнахме да си представяме такъв мост, който започва от едната страна, стъпил здраво на земята и после по средата на траекторията си се разпада“, каза Мисирков. Той посочи, че по-късно авторите откриват, че Вълчановият мост е реалният прототип на скулптурата. Мостът е свързвал България и Турция, но през 1947 г. е взривен, за да бъде прекъснато преминаването.
Според Мисирков много млади хора не знаят какво се е случвало преди 1989 г. и се изненадват, че напускането на страната е било невъзможно или изключително трудно. Затова авторите искат скулптурата да бъде поставена на няколкостотин метра преди новия граничен пункт Рудозем – Ксанти, за да напомня на пътуващите, че „само преди 40 години това може да ти коства живота“.
ПРОЕКТЪТ
„Пътуващият паметник” е проект, по който екипът работи вече три години. Изложбата се състои от 14 черно-бели фотографии от пограничните зони, съпроводени с кратки видео фрагменти от архивни материали и макет на бъдещата скулптура.
Вече има частично финансиране от фонд „Култура“, пълна архитектурна и конструктивна документация и подкрепата на община Рудозем, която осигурява терена. Архитект на скулптурата е Петър Торньов.
„Това, което остава, е да съберем още около 30 000 евро, за да може да се реализира скулптурата в пълния си вид“, каза Мисирков. По думите му изложбата е опит да бъдат привлечени колекционери и дарители, които да закупят фотографиите за по хиляда евро всяка или един от трите макета за по три хиляди евро, а за по-широка подкрепа е открита кампания в platformata.bg.
Крайната цел е да бъде изградена скулптура в реален размер – 5,3 на 12,2 на 0,9 метра, в пограничната зона между Рудозем и Ксанти. Откриването на готовата скулптура край Рудозем е планирано за ноември тази година, след което мемориалът ще бъде дарен на общината.
Проектът е представен в Националния исторически музей, а мобилна версия на работата бе показана в Болцано, Италия. Тази година изложбата се показва в историческите музеи в Русе, Смолян и Каварна, както и в Нов български университет.