Историите с лицензите на стадионите са толкова шарени, че спокойно могат да се вплетат като сценарии за комедии от рода на лентите с Луи дьо Финес. Днес за първи път ще ви разкажем една от тях.
Лятото на 2017 година. Пред „Дунав“ се задава мач от евротурнирите срещу казахстанския „Иртиш“. „Драконите“ губят първия двубой с 0:1, а на 7 юли трябва да играят у дома.
Хубаво, но такъв мач може да се проведе само при задължително лицензиране от УЕФА. И така за целта в Русе пристига пратеник от Шотландия. Господинът, тежък и сериозен мъж, иска да огледа всичко, да надникне дори в храстите над последния ред от стадиона. Педант!
Сър Джон - да го наречем така - е придружен от важен човек в БФС, тогавашния изпълнителен директор на централата Павел Колев. 
Нашите домакини знаят къде са слабите им места - трибуните и, за жалост, безмилостно изгорялата внезапно на места трева на терена. Сър Джон пита с недоумение защо седалките са без задължителни облегалки, но някак му отклоняват вниманието и разговорът се отнася в друга посока - за терена. Проблем голям! 
Русенци обаче са предприемчиви хора, които трудно ще се оставят да бъдат победени от неволята и правилата, пък били те и европейски. Нарамили пръскачки, сериозни работници влизат на игрището преди повторното идване на шотландеца и почват да пръскат усърдно повехналата жълта трева със... зелена боя! Тревата крепне и скоро се превръща от птичи поглед в чудна пролетна морава. 
Сър Джон се завръща и пита изпод вежди отдалеч какво става с тези пръскала. Най-спокойно и компетентно му отговарят, че в този ден се води люта борба срещу неизвестно насекомо-нашественик. 
Мачът се играе /снимката е от реванша в Русе/, „Дунав“ губи с 0:2 с нелош футбол, а инициаторите на някогашната бояджийскат акция вдигат сега невинно ръце - направихме така, защото искахме Русе да има този специален мач в домашната си история. 
В случая никой не може да им се сърди, нали!