В съботната вечер една русенска емблематична хорова формация ще излезе на сцената, за да пее в също тъй емблематичната музикална творба - Девета симфония на Бетовен, за 43-ти път. В  Деня на Европа 9 май русенският хор „Дунавски звуци“ ще отбележи няколко бележити дати: деня, който е признат за край на една от най-мракобесните войни на миналото столетие; деня, в който европейските страни поставят началото на своето обединение; 90-ата година от основаването на русенската самодейна певческа формация, създала си име, познато днес далеч зад границите на Русе и България; почит към 94-тата година от рождението на един от знаковите диригенти на хора - маестро Михаил Ангелов. 
Концертът ще започне в 19 часа в зала „Филхармония“, в него ще участват музикантите от оркестъра на Русенската опера и нейни солисти. А сред публиката в залата ще бъдат и ветерани на хор „Дунавски звуци“, специално поканени на концерта, които ще си припомнят свидни моменти от биографията на формацията. 
42 пъти досега сме изпълнявали Девета симфония, 45 пъти сме пели „Реквием“ на Верди, в репертоара на хора имаме 24 оперни заглавия, 47 ораториални творби, 15 пъти в наше изпълнение е звучала „Стабат Матер“, също толкова пъти сме пели „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Това обобщава председателят на хора Маргарита Петева. Тя е човекът, който е събрал и грижливо пази конкретиките от историята на хора, особено откогато е председател на „Дунавски звуци“. От 64 издания на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ ние имаме 64 концерта, като 13 пъти сме участвали с два концерта, а един път имаме и три участия, продължава Маргарита. 18 пъти хорът е участвал във финалните акорди на фестивала, който по традиция години наред се закриваше именно с Девета симфония - и това се беше превърнало в запазена марка на ММД, добавя тя, като не крие недоумението си от промяната в последните години в програмата на музикалните празници. 
В дните преди юбилейния концерт, с който „Дунавски звуци“
кани русенци на своя 90-и рожден ден
Петева намира време за разговор с „Утро“ по този хубав повод, въпреки че има предостатъчно ангажименти по организацията на празничната вечер.
Пели сме с 34 диригенти, с 16 оркестъра, имаме толкова много запомнящи се моменти, че е трудно да подбера само най-вълнуващите, казва председателката. Самата тя е част от певческия състав от 20 януари 1980 година. Тогава взема решението да стане част от „Дунавски звуци“. Но решението всъщност е било до голяма степен предопределено. Дядото на Маргарита - Никола Танев, е бил председател на читалище „Ангел Кънчев“, към което е именитият русенски хор, вуйчото на Маргарита Петър Станев повече от 60 години е бил хорист, но и секретар на формацията, имената на Петър Станев и Георги Богданов са сред открояващите се в артистичното житие-битие на хора. А Маргарита Петева се занимава с музика, откакто се помни - 4-годишна започва да свири на цигулка в музикална школа в Шумен, където по това време живее семейството й, след като заедно с родителите си се връща в Русе, от трети клас ходи на уроци по цигулка в школата към Музикалното училище. И вече седмокласничка, изяснява за себе си, че нейното желание - и мечта, която трепетно се надява да осъществи - е да пее. 
„Дадох си сметка, че ако постъпя в Музикалното училище с цигулка, най-вероятно ще ме очаква съдбата или на учител по музика, или на оркестрант - а те са най-често в оркестрината, известна като „кошарата“. А ако завърша с пеене, ще бъда на сцената, „горе“! Не влязох обаче в Музикалното, а в Математическата гимназия, но пеенето не спря - пяла съм и в градския детски хор на Антоний Николов, и в хора на гимназията. След това във ВИММЕСС, тъй като нямаше хор, се включих в студентския театър и дори имам диплома за работа в самодеен театрален колектив“, разказва Маргарита. И така - до паметната за нея дата 20 януари 1980 година, когато става част от „Дунавски звуци“.
 „Целият ми съзнателен живот е свързан с хорове
- и особено с „Дунавски звуци“. Денят ми започваше рано сутринта, когато отивах на работа, и три пъти седмично завършваше след осем вечерта, когато приключваха репетициите на хора. Благодарна съм на моето семейство - на съпруга ми, на дъщеря ми и сина ми, които проявяваха невероятно разбиране и знаеха, че за мен хорът е нещо повече от ангажимент, че той е неразделна част от живота ми, по-красивата част. Впрочем в онези години и на работа обикновено никой не правеше проблем, когато хористи се налагаше да отсъстват заради участия в турнета или в концерти“, разказва Маргарита Петева. 
Тя работи като енергетик в някогашния завод „Гаврил Генов“, след това в изчислителния център на машиностроителния завод „Георги Димитров“ (където пее в заводския хор, разбира се!), а от 1994 г. в Популярна банка. Преживяла е един от най-трудните периоди в „Георги Димитров“, когато започват драстични съкращения на хора и позиции. „От 100 човека трябваше да се съкратят до 10 - започваш от тези, без които все пак може, но неминуемо стигаш до хората, без които работата е обречена, и това много тежи психически. В такива моменти музиката ако не спасява, помага да преодолееш изпитанията!“, признава Маргарита. 
В последните години, вписани в трудовата й книжка, може би малко неочаквано и за самата нея, 
детската й мечта да пее на сцената на Русенската опера става реалност
тя става част от оперния хор. Това не е плод на случайността - по това време хор „Дунавски звуци“ вече е доказан и нужен партньор на хора на операта и професионалния културен институт и самодейният състав са заедно в много от постановките на операта.
Участваме заедно в спектакли, а когато операта имаше турнета в чужбина, ние се включвахме в представленията в Русе, припомня Маргарита Петева. 
Тя е щастлива, че „Дунавски звуци“ й е дал възможност да преживее емоции, които няма как да се изпитат при други обстоятелства. Сред най-вълшебните и незабравимите са върховете в биографията на самодейния хор, който музикални критици и публика в Европа признава и адмирира. С какво може да се сравни звездното излизане на сцена на русенския хор в парижката зала „Плейел“ през 1984 година под диригентството на знаменития Рикардо Мути и с хора на Френското национално радио?! Когато още след първата репетиция Мути казва, че на следващия ден няма нужда от репетиция с българския хор и обобщава: „От България са дошли 10 карузовци!“.
Или седемте спектакъла на „Аида“ в огромната зала в Лудвигсхафен през 1989 година!
„Заедно с германския хор бяхме 120 души хористи на сцената, а само статистите в постановката бяха повече от 200 души! Тогава за първи път си купихме два касетофона, записвахме на тях целия спектакъл и всяка вечер след представленията изслушвахме всичко - като вниквахме във всеки детайл“, разказва председателката. 
В последните години паметно остава участието на хор „Дунавски звуци“ в спектакъл с неземната Анна Нетребко в Букурещ. Чувството да пееш редом с такава солистка наистина е несравнимо - то дори надхвърля емоцията, изпитана по време на концертите с друго световно име - това на Андреа Бочели, за участие с когото хор „Дунавски звуци“ получи специална покана. 
Да се докоснеш до такива имена, които сътворяват вълшебства, е
шанс, който участието в хор „Дунавски звуци“ дава на самодейните артисти
Това е друг свят, друга вселена, убедена е Маргарита Петева. И признава, че колкото и да са взискателни диригентите, с които хорът е работил, усещането, че тяхната взискателност и всеотдайност те доближава до вълшебството на изкуството е уникално. „С Михаил Милков, който беше и диригент на Радиохора, беше изработена жестока певческа школа, а когато хорът беше станал част от Русенска филхармония и диригент на Филхармонията беше Алипи Найденов, преживяхме невероятни моменти. Няма да забравя как, докато подготвяхме операта „Иван Грозни“, с която заминахме за Париж, той не само покани четец от Русия, но и събра камбаните от всички църкви в окръга - и когато тези камбани зазвучаха, направо имахме чувството, че сме се озовали векове назад - или на някакво неземно място“, казва Маргарита Петева. И припомня многобройните участия на хора в заключителните концерти в Академия Киджана в Сиена, където Алипи Найденов редовно водеше майсторските класове. „Тогава пяхме „Реквием“ на Верди в деня на погребението на Херберт фон Караян... Жалко, че не изпратихме патриарх Неофит, както подобава, с концерта на „Мартенски музикални дни“ преди две години. Но пък ние пяхме „Моление“ в София по повод избирането му за патриарх“, припомня тя. 
Посвещението на утрешния концерт е и на друго знаково име от диригентите на хора - маестро Михаил Ангелов
Той беше не просто диригент  и ръководител на хора, а изключителна личност, която въздействаше и обединяваше не само с виртуозния си професионализъм, а и с финото чувство за хумор, с удивителната човечност, с философските си прозрения. Хорът подготвя специален концерт в негова памет, но произведението, което репетира, е сложно, иска повече време за подготовка, така че остава надеждата за следващата година, когато ще се навършат 95 години от рождението на маестрото. 
В „Дунавски звуци“ се радват, че в момента хорът е под ръководството на Стелияна Димитрова-Хернани, която не е просто назначение, а нейният живот също е дълбоко свързан с певческото изкуство и с русенската формация.  
В момента енергията и емоциите на хористите са насочени към концерта в събота, на 9 май. Изложба във фоайето на зала „Филхармония“ ще разкаже със снимки, мултимедия, костюми на хористите от минали години за 9-те десетилетия на състава. В експозицията ще могат да се видят дори две шоколадчета, тематично изработени за юбилейното честване преди двайсет години! За съпричастието при подготовката на концерта от хора благодарят на Русенска опера и нейния директор Пламен Бейков, на Дунавски дражен флот, на д-р Розина Мирчева (впрочем бивша хористка!) и лаборатория „Здраве“, на проф.Диана Антонова и на д-р Божидар Николов (и двамата настоящи хористи!). 
„Какво ми се иска? Ами... Иска ми се да направя 100-годишния юбилей на хора!“
усмихва се Маргарита Петева. Разбира се, иска й се да има повече млади жени и мъже, които да попълват състава, иска й се повече хора да оценяват магията на хоровото изкуство... Иска й се да не беше замлъквал другият легендарен русенски хор - „Родина“, защото „по друг начин се чувстваш, когато имаш силна конкуренция“... Но реалностите са такива, каквито са. Но невеселите размисли са за неделя и дните след нея. 
Защото в събота е празник. Празникът на хор „Дунавски звуци“. Който заслужава адмирации, аплодисменти и възторжени пожелания - заради това, което правят всеотдайно, професионално и с цялата си душа.