От Русе за Чехия - мостовете и приятелствата трябва да се укрепват, не да се рушат

Едно кратко съобщение до медиите на 27 април предизвика обществена буря. Чешкият център в София, една от най-старите чуждестранни културни организации у нас, която на 5 май навърши 77 години, обяви „с най-голяма тъга“, че затваря врати. Официалните мотиви са финансови, но има съмнения, че те се разминават с действителните. Защото Чешкият център в Белград, например, ще продължи работата си. И бюджетът на организацията в българската столица е по-скоро скромен и едва ли ще спести големи суми на Чехия. Институцията се помещава в собствена сграда и в нея работят само трима души. 
На заседание на Академичния съвет на Софийския университет на 29 април единодушно бе подкрепено отворено писмо в защита на Чешкия център, а и.д. кметът на столичния район „Средец“ Александър Петков разпространи отворено писмо до министъра на външните работи на Република Чехия и до генералния директор на централата на Чешки центрове, с копие до министъра на външните работи на Република България, в което заяви подкрепата си за запазването на Чешкия културен център в София и призова решението за закриването му да бъде преразгледано.
На 4 май стотици граждани се събраха на мирен протест в градинката „Кристал“ срещу закриването на това огнище на духовен живот, а в интернет бе организирана петиция под мотото „Keep Чешки център София open!“.  
Неприятната новина отекна и в Русе, тъй като градът има особено място и силни традиции в българо-чешките отношения.
В следосвобожденския процес на възстановяване на българската държавност

Русчук на Дунава привлича десетки представители на т.н. „български“ чехи

които трасират основни направления в изграждането на съвременна България.
Внушително е присъствието на гимназиалните учители чехи в Русе, които работят за изграждането основите на общото средно образование след Освобождението до първото десетилетие на ХХ век в една от най-елитните по това време в страната Мъжка гимназия „Княз Борис III“ (сега СУ „Христо Ботев“). От 14-те чужденци чехите са седем: Карел Шкорпил (1890-1891), основоположник на българската археология; Херменгилд Шкорпил (1900-1904), създател на историческия музей в Русе (чрез откритата през 1904 г. в мъжката гимназия музейна сбирка с експонати от археологическите разкопки от селищната могила и от Сексагинта Приста, старопечатни книги, оръжейна колекция, етнографска и нумизматична сбирка); Карел Милде, учител по физика и математика (1879-1887), създател на един от първите кабинети по физика в България; Вацлав Колар, учител по химия (1881-1889); Иван Немец, учител по математика (1885-1906); Антон Шпулак, учител по рисуване и краснопис (1885-1906); Вацлав Емлер, учител по математика и физика (1886-1909) и Венцеслав Павел, учител по музика (1906-1907).
Основоположник на българското професионално образование по столарство е Йосиф Вондрак (1861-1934), който започва своето дело по покана на Министерството на народното просвещение на 1 септември 1889 в столарския отдел на Държавната учебна занаятчийница в село Княжево, Софийско, а след нейното закриване през 1895 г. продължава своето пионерско дело в Държавното практическо столарско училище в Русе като първи директор и учител до пенсионирането си през 1927 г. Принос в професионалното земеделско образование и в модернизирането на земеделското стопанство „Нумине (Образцов) чифлик“ край Русчук има учителят-агроном и фермер Франц Хитил. В периода 1886 г.-1889 г. и от 1896 г. до 26 октомври 1899, когато умира в Русе на 53 годишна възраст, той отдава професионални знания, умения и опит за превръщането на Образцов чифлик в „едно напълно модерно стопанство“.

Началото на професионалната музикална култура на съвременна България

се свързва с първостроителството на чешките военни капелмайстори, които в Русчук на Дунава създават своеобразна „чешка капелмайсторска школа“. В периода 1881-1903 г. капелмайсторите-първостроители на духовите оркестри на Дунавската флотилия, на 5-ти пехотен Дунавски полк, на квартируващия в Русе 2-ри пехотен Искърски полк и на 19-та пеша Шуменска дружина са чехите Габриел Шебек, Франтишек/Франц Минарик, Франц Щрос, Франтишек/Франц Свобода, Антон Улрих и Венцеслав/Венцислав Павел.
Първият директор на първото у нас застрахователно дружество „България“ е чехът Франц Новак, който наред с поставяне основите на българското застраховане,  инициира създаването на пенсионен фонд за чиновниците при дружеството. Началото на модернизацията на биреното производство в създадедения преди Освобождението русчушки пивовар „Св. Петка“ започва през 1881 г. с идването на майстор пивоваря (брайер) Франц Милде за да бъде продължена през 1894 г. от най-малкия брат на фамилията Милде - Себастиян, който в периода от 1903-1926 г. произвежда бира в Русе като акционер в Българското пивоварно дружество „Шумен-Русе“. Едно от първите керамични предприятия в България - Анонимното акционерно дружество за циментови и тухлени изделия „Труд“, от 1899 г. до национализацията му през 1947 г. е неразривно свързано с баща и син Вацлав Трънка. Вацлав Трънка (баща) завършва Лайпцигското техническо училище и през 1899 г. подписва договор като директор на дружеството вместо за 3 години за цял един професионален живот. Вацлав Трънка (син) е роден 1907 г., отраства във фабриката, следва керамика в Германия, „наследява“ баща си като директор от 1938 г., а след национализацията до пенсионирането си е главен инженер и ръководител на производството. За един от пионерите на техническото развитие на България през първите десетилетия след Освобождението, Карл А. Трънка (1853-1923), професионалната реализация на българска земя започва от Русчук. От пролетта до септември 1878 г. постъпва на временна служба по построяването за пътя Русе-Гюргево, извършено от руското военно управление на железницата Русе-Варна. След Сливен и Пазарджик от септември 1882 г. до февруари 1884 г. той отново работи в Русе като окръжен инженер. Друг негов сънародник, Иван Хайс е назначен за градски общински архитект до 1896 г. Високата оценка за красивите зелени площи на града безспорно принадлежи на специализиралия паркостроителство във Виена Рихард Нойвирт. През 1905-1920, 1925-1926 и 1928-1935 главният градски градинар вгражда своя професионализъм в оформянето с екзотични растения Централна градска градина на Русчук през 1905 г.; създаването на градския парк на територията на „Владикова бахча“, на оранжериите в Цветницата и на овощния разсадник; увеличаването на парниците; залесяването с акация и декоративни храсти на кейовия скат от пътническата жп гара (превърната в единствения у нас Национален музей на транспорта) до речното пристанище.

Чешки инженери и техници развиват електропромишлеността на града

с една от първите фирми за търговия и направа на електрически инсталации. В съдружие инж. Ернес Слабке, от март 1914 г. до януари 1915 г. създава „Ернес Слабке&СИЕ“, а от началото на юли 1919 г. има фирма за поправка на машини „Е. Слабке и Г. А. Тимофеев“. В областта на металообработващата и машиностроителната промишленост Ярослав Лащовка от София, в съдружие с Вацлав Себастиян Милде, създава през 1922 г. фирма „Българска металургия“ за производство на кантари, децимали, земеделски машини със седалище в Русе и агенция в София. Малко след фалита й през 1924 инж. Едуард Смея, Петър Кубена и Братислав Мусил създават „Едуард Смея&СИЕ“ - Първа българска фабрика за земеделски машини и железолеярница.
В русенската аптечна практика се налага Адолф Пришак, който има своя аптека от 8 май 1898 г., а по-късно става управител на аптеката на видния възрожденец, първия български магистър фармацевт и един от основателите на Аптечното дружество в България, Янко Ангелов. А първият дипломиран зъболекар в България, основоположник и председател на Българския зъболекарски съюз, чехът Фридрих Карл Фламих има кратък „русенски период“. Заедно с руските войски той пристига в България и се установява на практика в Русе от 1878 до 1879 г.
След образуването на Чехословашката държава през октомври 1918 г. чехите и словаците в Русе създават национално задгранично дружество „Хавличек“, което е единственото от този род извънстолично сдружение на „българските“ чехи от Освобождението до Втората световна война. Основано е на 19.08.1919 г. от доайенът на местната общност Йозеф/Йосиф Долкош (1860-1931) и функционира с различен интензитет съобразно външнотърговските приоритети на чехословашката дипломация на Дунава. Тези приоритети са 

основната причина Русе да стане седалище на единственото ефективно чехословашко консулство в Царство България

в периода от 26 февруари 1924 г. до 30 юни 1932 г. с консулските екипи на дипломатите Йозеф Кадлец, Алоис Прохазка и Зденек Тобек. В този период те генерират нови възможности за активизиране на двустранното стопанско и културно опознаване и сближение, а на институционално ниво се съдейства за модернизиране на българското стопанство чрез предложените нови форми на търговски връзки и контакти с една значително по-напреднала икономика.  
Така очертаните културни и стопански направления с русенски знак и конкретно проявеният професионализъм на чешката диаспора в акумулиращия модерност крайдунавски град могат да бъдат допълнени и продължени. Но във всички случаи те поддържат и развиват добрата традиция на близките, приятелски отношения на двата народа.
За тези отношения над 20 години активно и ефективно работи Диана Николова Маринова - историк и ревностен изследовател на чешко-българските/русенските отношения от Освобождението до Втората световна война. На нейния труд дължим цитираната по-горе историческа справка. С деликатност и усмивка, с последователност и силни аргументи тя е инициатор, организатор и координатор на отношенията между Русе и Чешкия център, които вече имат 20-годишна история. 
Сътрудничеството между Русе и Чешкия център
стартира с изложбата „Чешкият театрален плакат от 60-те години на 20 в. до днес“ с куратор Хелена Албертова, подготвена от Театралния институт в Прага и Чешкия център в рамките на проекта „Превземане на Европа“. Тя е показана от 25.10. до 10.11.2006 г. в Художествената галерия и е представена от сценографа на ДТ „Сава Огнянов“ Виолета Радкова. На откриването й Диана Маринова дава пресконференция на тема „Културното присъствие на Чешката република в съвремието на русенци чрез Чешкия център в София и Община Русе“. Това е темата и на интервюто на Диана Маринова във вестник „Утро“ от същата дата.
Следва изготвяне от нейна страна на предложение за рамков договор за културно сътрудничество между Община Русе и Чешки център-София, подписан на 15.03.2007 г.
Преди това, през януари, тя представя условията на Международния детски художествен конкурс Лидице за 2007 г. пред млади русенски творци от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, СУ „Възраждане“ и Общинския детски център за култура и изкуство, които реализират първото си участие в него.
От 14.03. до 06.04.2007 г. в Регионалния исторически музей е представена впечатляващата изложба с макрофотографии на Лубош Вишневски. В деня на откриването й в пленарната зала на общинската администрация концерт изнася нетрадиционното чешко трио „Сираелс“ (вокал-пиано-виола).
По инициатива на Диана Маринова зам.-директор на Чешкия център участва в откриването на IХ-то специализирано изложение на земеделска и автомобилна техника в Русенския университет на 17 май 2007 г.
Още следващия месец - от 5 до 26 юни в Международно дружество „Елиас Канети“ е показана фотоизложбата „Прага и изгледи от Чехия“ на Дагмар Павликова и Светослав Покорни, а авторите са част от откриването.
От 15 април до 7 май 2008 година в Регионалния исторически музей гостува друга фотоизложба - „Лично пространство“ на Вера Стухелова. От 2 юли до 29 август русенската публика има възможност да се наслади на живописните платна на Иржи Вовес, събрани в изложбата „МЕMORIES“ в Художествената галерия.

Венец на програмата

през годината е документалната фотоизложба на Дана Киндрова и Либуше Киндрова „Чехословакия - окупация, нормализация, оттегляне“ от 4 до 25 ноември в Регионалния исторически музей, посветена на смазването на Пражката пролет от руските танкове през 1968 година.
На 5 март 2009 година в зала „Дунав“ на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ се състои концерт на трио „Арденца“ под патронажа на чешкия посланик у нас Мартин Клепетко и директора на Чешкия център Михаел В. Поспишил. Месец по-късно, на 10 април, Възрожденско читалище „Зора“ е домакин на „Пет храбри фаму-джии“ - чешки анимационен проект по повод председателството на Евросъюза от Чешката република.
Кулминацията на годината и истинска гордост за Русе е българската и балканска премиера на последната пиеса на Вацлав Хавел „Оттегляне“, играна на 21 май в Доходното здание под патронажа на посланик Мартин Клепетко и директора на Чешкия център Михаел В. Поспишил.
Дни по-рано, на 18-19 май, Диана Маринова ръководи научна конференция „Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие за българското национално развитие“ в Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“ в столицата, на която чете и основен доклад. Месец по-късно нейно интервю на същата тема е отпечатано в седмичния вестник „Форум“.
От 13 ноември до края на декември 2009 г. в Българския културен институт в Прага е представено Международното биенале „Изкуство на миниатюрата“ в Русе чрез изложба на русенски художници, участници и наградени в първото му издание. Куратор е Диана Николова Маринова. В деня на откриването тя представя и в българското средище в чешката столица културно-историческото наследство на Русе и региона чрез експозе, 3 документални филма и рекламни материали.
Естествено продължение на тези интензивни и устойчиви връзки е съдействието на Чешкия център в София за осъществяване на
контакти с местните власти на Ческе Будейовице с цел осъществяване на културен обмен и побратимяване на двата града
Първите стъпки са направени през 2009 година, но за съжаление те остават и последни.  
Последната (но само засега) културна проява е представянето българският превод на комикса „Затопек“ (легендарният чехословашки багач на дълги разстояния Емил Затопек) на 5 октомври 2018 година в Дом Канети с участието на писателя Ян Новак и издателя Манол Пейков. Това е и официален старт на откриващата се изложба „В това време на едно друго място/100 години чешки комикс“, която остава в центъра за изкуства и дискусии на бул. „Славянски“ 12 до края на месеца.
В момента е в ход най-значимата актуална проява на русенско-чешко културно сътрудничество - очаква се приключването на институционално ниво на инициативата на Диана Маринова за поставянето на паметна плоча с барелеф като военен паметник на един от първостроителите на професионалната музикална култура на Русе - чешкия капелмайстор Франц Щрос (1851-1917). Той е участник в Сръбско-българската война, основоположник на военни и граждански оркестри в Русе и страната, основател на първия в България тамбурашки оркестър (1898), композитор на първата кавалерийска творба „Конярска китка“, създател е и на известното Свищовско хоро. Мястото на благодарствената памет е определено - фасадата на зала „Филхармония“ (Дома на културата).    
След всичко казано дотук отправяме един апел и от Русе към правителството на Чехия - обмислете още веднъж затварянето на Чешкия център в България. Той е важен мост между приятели, а мостовете и приятелствата трябва да се укрепват, не да се рушат.