Гергьовден е свързан със желанието за здраве, с усещането за спонтанна радост, сила, сигурност и копнеж за обич. Празникът е календарно обвързан - отбелязва се винаги на 6 май. В действителност той е много древен по своя характер. Според някои изследователи се е празнувал още от траките; според други - има славянски произход, а някои го отнасят в далечното минало като празник, останал ни от прабългарите от Азия.
На 6 май се чества Св. Великомъченик Георги Победоносец, почитан и от християни, и от мюсюлмани. Житието на Св. Георги посочва, че е роден през 284 г. в Кападокия, Мала Азия. След ранната смърт на баща му отива да живее в родина на майка си - Палестина. Получава блестящо за времето си образование, отличава се с ум, красота и храброст. Едва 20 годишен той е удостоен с висш сан във войската. Изявява се като талантлив пълководец, но заради страстната му привързаност към Христовата вяра, заради отказа му да воюва с християните, да ги гони и унищожава той е подложен на жестоки изтезания и през 305 г. по нареждане на римския император е обезглавен.
В действителност последната му битка за вярата се е превърнала в най-голямата му победа - Свети Георги е един от най-почитаните светци в християнството и се смята за небесен закрилник на Англия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Черна гора, Португалия и др. страни.
Градовете под негово покровителство са: Лондон, Москва (образът му е на герба на града), Генуа, Барселона (там се чества като Сан Жорди), Фрайбург.
Още през Средновековието населението в Русе и Гюргево (когато са били един град) също е приело за покровител Свети Георги. През 2002 година с решение на Общинския съвет 6 май - денят на светеца, се отбелязва като празник на Русе.
От 1880 г. Гергьовден е приет и за Ден на храбростта и празник на Българската армия и се отбелязва с военен парад.
Гергьовден е свързан със следните народни традиции и обичаи:
Вярва се, че от този ден започва лятото и затова се отправят към Бога молитви и се пеят песни за здраве, плодородие и богати реколти;
Този ден е празникът на овчарите и стадата (от този ден започва истинската паша. В домовете, където се отглеждат животни, се извършва ритуално извеждане на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка - от върба, джанка или друго дръвче);
Традиционно се коли агне и се месят обредни хлябове за здраве и благоденствие. От обредния хляб се дава и на животните в дома;
Украсяват се домовете и стопанските сгради със зеленина - глог, бук, здравец, гергьовденче, люляк или коприва;
Рано сутрин предимно децата и жените се къпят в росата или само газят в нея - пак за здраве и красота, а след като се опече агнето, някъде на зеленина се организира общоселска трапеза;
На разлистени дървета се връзват люлки, като се пеят песни с любовни текстове и се вплитат имената на двама млади, за които се знае, че се харесват или обичат. На някои места също на разлистено дърво се окачат кантари и хората символично се „претеглят“ - за да са здрави, силни и жизнени.
Всичките тези традиции и обичаи носят следните послания:
за здраве, плодородие и ново начало;
за смелост, закрила от зло;
за победа на доброто над злото;
за благоденствие и благосъстояние;
за храброст, защита и духовна сила;
за успехи и богат урожай.
На този ден празнуват не само имениците - Георги, Ганка, Гергана, Гинка, Галина и др. с производни имена, а празнуват всички хора, които искат винаги да побеждава доброто, които храбро се борят за свободен и мирен живот, които желаят да живеят в благосъстояние и благочестие. Затова на този свят и ведър празник, без да използваме шаблонни изрази, разпространявани из нета, нека да изкажем своите благопожелания. Като имаме предвид посланията на празника, да поздравим близките на сърцето ни хора със съставен лично от нас поздрав и да се постараем да стоплим душите им!
Към вас, драги читатели на в-к „Утро“, отправям своя поздрав: БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЖИЗНЕНИ; БЕРЕКЕТ ДА ВЛИЗА ПРЕЗ ВРАТАТА НА ДОМА ВИ; МИРЕН ДА Е ДОМЪТ ВИ; ДА НЕ ГАСНЕ ОБИЧТА ПОМЕЖДУ ВИ; ДА СТЕ СИЛНИ, СМЕЛИ И ДОБРОЧЕСТИ!
ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!
ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРАБРОСТТА!
Проф. д-р Димитрина
ИГНАТОВА-ЦОНЕВА