Има дни, в които един град не просто отбелязва дата, а разказва историята си. За Русе такъв ден е 6 май.
Сутринта започва с камбанен звън и тържествената литургия за Свети Георги Победоносец - воинът-светец, чийто образ е устоял през вековете като символ на победата, закрилата и моралната сила. В същия този ден цяла България отбелязва Гергьовден - един от най-старите и обичани празници в народния календар, а също и Ден на храбростта и Българската армия.
Но в Русе 6 май има още едно измерение. Това е и празникът на града - ден, в който историята, вярата и съвременният живот се срещат по особен начин.
Един неслучаен избор
Решението Русе да празнува именно на тази дата е взето от Общинския съвет на 12 април 2002 година. На пръв поглед - административен акт, каквито има десетки в историята на всеки град. Но изборът не е случаен и не е произволен.
В България съществува устойчива традиция градовете да свързват своя празник с деня на небесния си покровител. В този смисъл Русе се вписва естествено в един културен модел, който съчетава православната духовност с гражданската идентичност.
Изборът на Свети Георги придава на празника ясна символика - защита, сила, начало. Но и нещо повече: връзка с един календарен момент, който винаги е бил празник на живота. В българския фолклор Гергьовден бележи началото на лятната половина от годината. Това е денят, в който природата окончателно се събужда, стадата излизат на паша, а хората отбелязват нов цикъл на плодородие. Така Свети Георги се превръща в символ не само на победата, но и на възраждането - идея, която носи особено силен смисъл за един град с дълга и понякога драматична история.
От църковен празник до държавен символ
Историята придава на 6 май още по-широко значение. През 1880 година княз Александър I Батенберг обявява деня за празник на Българската армия.
Така Гергьовден става Ден на храбростта - ден, в който се почита воинската доблест. Тази традиция преминава през различни исторически периоди, прекъсвания и възстановявания, но остава жива и днес.
В Русе това измерение на празника има особена тежест. Разположен на брега на Дунав - естествена граница и стратегическа линия - градът винаги е бил част от отбранителната система на държавата. През различни епохи тук са минавали армии, търговци, дипломати. И винаги се е писала история.
Градът и реката - памет през вековете
За да се разбере напълно смисълът на този празник, трябва да се погледне към дълбокото минало на Русе.
Още в римската епоха тук възниква крепостта Сексагинта Приста - Пристанището на шейсетте кораба. Тя е част от Дунавския лимес - отбранителната система на Римската империя.
През Средновековието районът продължава да има значение, макар изворите да са по-оскъдни. Истинският възход идва през османския период, когато градът, известен като Русчук, се превръща в административен и търговски център от първостепенно значение.
XIX век носи ново лице на Русе. След Освобождението градът бързо се модернизира - появяват се първите банки, театри, индустриални предприятия. Архитектурата придобива европейски облик, а културният живот се развива с изключителна динамика.
А в кипежа след Освобождението в центъра на града се издига Паметник на свободата - символ на новата епоха и на стремежа към независимост. Той остава и до днес една от най-разпознаваемите емблеми на Русе.
Град срещу град - живот по Дунав
В посветено на Русе предаване „Операция История“ на телевизия „България Он Еър“ кметът на Русе Пенчо Милков казва: „Истинската история е, че Свети Георги е от стотици години покровител на нашия град и ние имаме достатъчно данни за това.“ И допълва подробността, която дори много русенци не знаят: „Малко известен факт е, че Русе е носел името Гюргевград - градът на Свети Георги - по време на Второто българско царство, по време на Средновековието. И неслучайно градът срещу нас - Гюргево - носи същото име. Тези двойки градове по река Дунав са били характерни от Античността и в Средновековието, те са били дори, както Буда и Пеща, впоследствие един град“.
Историята около покровителството на Свети Георги над града се размива назад в миналото, на границата между езичеството и християнството. Корените на празника се виждат още през Средновековието, когато тук, в долното течение на Дунава, се образуват двойки градове от двете страни на реката.
Покровител на младежките войнски формирования след приемането на християнството от българите е Свети Георги. Това качество на светеца - да покровителства младежите воини - е причината за подмяната на предишния дохристиянски местен закрилник „Руса мома“ със Свети Георги. Тази логика е подчинявала реалностите на IX век и е именувала селището с патрон Свети Георги - Гюргевград.
Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през XIV век се изгражда предмостие на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Свети Георги и носи името Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на него - Гюргево, Йергьоги, Йоргово.
В средновековните италиански извори градът е наричан и Свети Георги (San Giorgio). Тази топонимична следа в чуждестранни документи е сред най-красноречивите свидетелства за дълбочината на покровителството.
За тесните контакти на градовете близнаци Русе и Гюргево свидетелстват старите географски карти, представящи единния град на двата дунавски бряга с общи имена. Прави впечатление, че и в двата града светецът покровител е Свети Георги и така се наричат най-старите им църкви.
При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за „Света Троица“ и „Свети Георги“. Хилядолетната приемственост на патрона е документирана по два паралелни пътя - чрез топоними и чрез храмове.
Празникът днес - живият град
Русе празнува своя ден с онази лекота, която принадлежи на живия град.
Площадите се изпълват с хора. По улиците се разхождат семейства, деца, гости. Звучат концерти, отварят се изложби, сцените се превръщат в център на общото настроение.
Няма един-единствен начин да се празнува 6 май в Русе. За едни това е ден за разходка край Дунав, за други - за среща с приятели, за трети - за участие в културните събития.
Но всички тези различни преживявания имат нещо общо: усещането за принадлежност.
Повече от дата
Празникът на Русе не е просто административно решение от 2002 година. Той е резултат от дълго историческо натрупване.
В него се срещат античността на Сексагинта Приста; воинската традиция на Ден на храбростта и Българската армия; духовната символика на Гергьовден и съвременният живот на града.
6 май е денят, в който тези пластове стават видими.
И когато вечерта настъпи, а светлините на Русе се отразят в тихите води на Дунав, градът изглежда такъв, какъвто винаги е бил - място на среща между времена, култури и хора.
Един празник, който остава
Може би най-важното за този ден е, че той не принадлежи само на институциите, нито само на историята.
Той принадлежи на хората.
На онези, които живеят в Русе. На онези, които се връщат тук. На онези, които просто минават, но запомнят града.
Защото празникът не е само дата.
Той е памет, настроение и общност.
И в този смисъл 6 май е не просто празник на Русе.
Той е денят, в който градът се разпознава сам.