Колкото по-освободен е хорът, колкото по-освободен е диригентът в мисленето си как да направи програмата, толкова по-силно е въздействието върху публиката и тя пак ще дойде в залата. Ние като творци трябва да правим своите стъпки към зрителите. Това каза в интервю за БТА диригентката д-р Валентина Георгиева, която от началото на тази година ръководи смесен хор „Морски звуци“ при Хорова школа „Професор Марин Чонев“ във Варна. Премиерата й на пулта бе в рамките на десетата инициатива „България пее“, на която Георгиева е сред създателите като член на Управителния съвет на Българския хоров съюз. 
Валентина Георгиева смята, че е нестандартен диригент, който мисли много за привличането на публиката и за въодушевлението от хоровите изяви. „Ние сме тези, които трябва да си извоюваме това внимание, защото днес всеки има възможност по интернет да чуе от прекрасни по-прекрасни хорове. Мисля дълго къде с каква програма да се явим. Трябва да има произведения, които са за колегите специалисти, за да покажем, че израстваме като изпълнителско ниво, но трябва да има и песни за широката аудитория, за публиката, която дори случайно е влязла в залата“, сподели вижданията си музикантката. 
За концерта „България пее“ тя предлага на колежките си Дарина Кроснева и Сълзица Николова от хоровата школа да изпълнят заедно нещо, което е абсолютно непознато за варненската публика и не е хорово произведение. Избират песента „Навън е ден“ по музика на Стефан Диомов и стихове на Гриша Трифонов. Зрителите я харесват и снимат изпълнението с телефоните си като на рок концерт. В началото „Морски звуци“ предлага и две произведения съвместно с хор „Черноморски звуци“ от Балчик, който Георгиева ръководи от 28 години. В репертоара им влизат също „Северно сияние" на норвежеца Ула Йейло, песен на Добри Христов и „Африка“ на „Тото“ в съвременен аранжимент с акомпанимент на кахон. Диригентката е окрилена от коментарите след събитието, че варненци са се представили на много различна плоскост - с нов репертоар и нова визия, не само като облекло.
Диригентката смята, че публиката очаква концерти със смесване на жанрове и с по-различно поведение на сцената. Това е световно течение вече от петнадесетина години, защото съвременният човек има нужда да му се задоволява повече от едно сетиво, иска да види картини на сцената, каза тя. Видяла е това още през 2006 г. на Световната хорова олимпиада в Рига, където нямало състав, който да стои на едно място през цялото време. В България нещата се случват малко по-бавно, но и тук вече почти няма диригенти, които да смятат, че хоровете им са образец за музициране само когато стоят мирно, добави тя.
По думите й „Черноморски звуци" е първият български хор, който танцува на сцената, още през 2001 г. Тогава Георгиева специализира хорово дирижиране в Националната музикална академия и получава този съвет от професор Гюлева. Разбира, че когато човек се движи в ритъма на песента, тялото му е далеч по-освободено и той музицира много по-лесно, отколкото ако е „скован“ с нотите в ръце. През последните години тя прави аранжименти на български естрадни песни, които хористите й изпълняват с удоволствие. 
„Приех предизвикателството да дойда да работя във Варна, защото в един момент усетих, че дадох всичко, което можех, на Балчик - купища детски състави, които съм ръководила през годините; проектите, които сме осъществявали с „Черноморски звуци“; фестивалът, който утвърдихме като международно хорово събитие. Реших, че имам нужда да се разширявам, когато дойде поканата от Община Варна“, обясни тя. 
Идвала е в града преди години на курсовете на професор Марин Чонев. Според нея той е имал далновидността да кани много талантливи диригенти от Европа, с които хористите да работят. „За мен „Морски звуци“ са били хор, който не съм си представяла, че някога мога да дирижирам, височина, която е абсолютно недостижима“, прибави тя. 
По думите й когато е поела състава, в средата на месец януари, за репетиции са идвали 15-ина души, но за кратко време са станали над 40. Тя отдава това на интереса към новия диригент и програмата му. Репетират два пъти седмично, но преди изяви се събират допълнително. Диригентката вече получава обаждания от желаещи да започнат да пеят в хора. Това я радва, тъй като смята, че винаги има необходимост от нови попълнения. Иска да работи с млади хора, а и за нея е нормално някои, които не одобряват методите й, да си тръгнат. „Във Варна има толкова стабилни във времето хорови традиции, но ние като творци трябва да правим своите стъпки към публиката“, посочи тя. С опита е научила, че колкото повече доверие дава на своите хористи, то стократно й се връща като отговорност към общия процес.  
Тази година хор „Морски звуци" отбелязва 70-годишнина и диригентката планира събитие по повода. Смята да се явят на национален или международен конкурс, защото това са местата, на които съставите „израстват с летящ старт“.