Атанас Добрев, директор „Международно сътрудничество“ в АЯР, уточни, че сътрудничеството с МААЕ обхваща обучителни програми за служители на българския регулатор, а с Държавния департамент на САЩ АЯР получава подкрепа по три финансирани от Департамента програми по отношение на ММР - „Феникс“; „Некст“ и „Спринг“.
По негова информация подкрепата на този етап е основно по линия на първата програма и е свързана с анализ на регулаторната база, с цел откриване на пропуски и отправяне на предложения за допълнения на регулаторната база, така че тя да позволи по-доброто адресиране на предизвикателствата при евентуално разполагане на ММР.
Елизабет Цветанова, заместник-председател на АЯР, разясни относно нормативната база в страната, че идеята на извършените прегледи е била да се установи дали сегашната база е приложима за всички видове ММР, включително и тези от четвърто поколение.
България, в лицето на АЯР, според Атанас Добрев, е активна и в друга инициатива на МААЕ - за хармонизиране и стандартизиране.
„Подготовката върви. Не сме оставили и не чакаме някой да прояви интерес и да поиска лицензиране на такива (ММР, бел. авт.), а се готвим активно“, увери председателят на АЯР Цанко Бачийски по темата.
Той отново наблегна на готовността на регулатора да разяснява на инвеститор националната законодателна и регулаторна рамка.
Изграждането на регулаторен лицензионен капацитет на нови технологии е едно от очертаните предизвикателства през следващите три години, по които от АЯР ще работят до следващия преглед по Конвенцията за ядрена безопасност, от която България е част от 1995 година, съгласно извършения отчет за дейността на Агенцията. Другите предизвикателства, които са част от изпълнението на стратегията на АЯР, са свързани с осигуряване на веригата на доставки на стоки и услуги за експлоатацията на действащите ядрени мощности, както и с изпълнението на втория тригодишен план по Националната стратегия за човешките ресурси в ядрения сектор.