Медицината е наука, изискваща пълно отдаване и постоянно обучение и самоусъвършенстване, за да си в крак с всички новости и да можеш да помагаш, както си се заклел в съответствие с Хипократовата клетва. Такъв лекар, работил дълги години в русенската болница е д-р Невена Келчева.
Невена Келчева е родена на 19 април 1916 година в град Бяла Слатина, Врачанско. Тя е трето дете в семейството - най-малкото, най-галеното, най-глезеното, най-обичаното, но както сама казва „аз го чувствах, но не съм използвала това предимство никога“.
Тя прекарва щастливо, безгрижно и незабравимо детство в родния си град, развивайки амбицията да е първа и с упоритост да постига винаги добри резултати.
През 1935 година завършва реалната паралелка на Врачанската девическа гимназия и
по настояване на баща си, въпреки че предпочита балета и българския език, кандидатства медицина
Тогава се приемат само 5 момичета и тя е първа резерва, но въпреки увеличаване на приема са приети момичета с привилегии и Невена остава извън Медицинския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Така се записва да учи медицина в Загреб. В трети курс, заедно с други български студенти, се прехвърля в Софийския университет, където слуша лекции, провежда практически упражнения, преглежда, снема анамнези, винаги старателна и усърдна в работата, сърдечна и съпричастна с болните.
На 24 февруари 1942 година с диплома в ръка д-р Келчева поема към 
първото си професионално назначение по разпределение в село Алтимир, Оряховско
като обслужва и съседното село. Още на гарата е посрещната от жена в напреднала бременност - нейна съученичка, която разбрала, че Невена е новата лекарка в селото и решила да не ходи да ражда в града, а да остане при нея. Това било рисковано решение, защото здравната организация в селото била на изключително ниско ниво - здравна служба с една стая, само лекарка и санитар, без акушерка, без женска консултация, без родилна стая, с раждания по домовете. Тя обаче вярвала на лекарката, макар и самата Невена да се притеснявала - все пак за пръв път щяла да проведе раждане сама, но всичко минало нормално.
Дребничка и фина, с момичешко излъчване, д-р Келчева първоначално не вдъхвала доверие сред хората на село, но постепенно свикнали с нея и започнали да търсят младата лекарка за прегледи и съвети. След 2 години работа в село Алтимир д-р Келчева решава, че е време да започне да реализира мечтата си за специализация по акушерство, като първата крачка към нея е да бъде назначена като ординатор в окръжна болница. Така 
на 12 декември 1944 година тя слиза на Товарна гара в Русе и се отправя към Окръжна болница
където започва работа като младши ординатор в Хирургическото отделение.
Тук тя прекарва почти 2 години, като трупа и опит, и самочувствие, и самостоятелност, след което се прехвърля в Акушеро-гинекологично отделение. През 1951 година д-р Келчева придобива специалност „Акушерство и гинекология“, а през 1953 година завършва Института за специализация и усъвършенстване на лекари в София по гинекологична онкология и е назначена за завеждащ на новооткрития Онкологичен кабинет.
От 1963 година, след обединяване на Окръжна и Градска болница и разделяне на родилно и гинекологично отделение, д-р Келчева става завеждащ на „Гинекология“. Но тя разказва, че през няколко години са се разменяли със завеждащата родилно отделение д-р Люба Петрова, въртели се и ординаторите. С тяхна помощ е открито микропедиатрично отделение за недоносени деца, създаден е и сектор за новородени.
Д-р Келчева си спомня, че години наред русенското родилно отделение се нарежда на първите места по основните показатели - имало години, когато се стигало до 4500 раждания, разширила се и оперативната гинекологична дейност - до 500 операции годишно.
Отделението се равнявало на водещите лечебни заведения в страната

и това се признавало от хабилитираните републикански специалисти, идващи на редовна инспекция в Русе. Тя успява да изгради здрав и всеотдаен колектив, помага на младите лекари, обучава ги, и връщайки се от изпити в София, те със задоволство говорели за високото мнение, което професорите имат за русенското отделение. Нейната отдаденост и професионализъм й печели избора за Окръжен акушер-гинеколог на Русенски окръг, длъжност, която д-р Келчева изпълнява от 1963 до 1977 година. 
Влечението си към акушерството Невена Келчева дължи на първия си преподавател - проф. Стаматов. Следвайки своята мечта, тя успява да сбъдне мечтата на стотици и хиляди жени да станат майки, да изпитат сладостта на майчинството и да прегърнат своите рожби. В спомените си тя пише: „Обичах цялостната си работа, но оперативната най-много. Просто живеех в операционната, сливах се с операциите и давах максималното от себе си... Изпитвам чувствата на удовлетвореност и полезност, това ми дава сили да следвам най-правилния път и непрекъснато стремежа да бъда добра, и всякога с искреност и обич“.
Тя е постоянно в движение - в отделението, в поликлиниката, в комплекса, на консулти, на повиквания, на операции, на заседания, на съвещания, в Русе, Бяла, Кубрат... За нея професията е съдба и отговорност, най-голямо задължение и удовлетворение, на първо място през целия живот. В свое интервю д-р Келчева споделя: 
„Не можеш да направиш нищо голямо в работата си, ако не си всеотдаен
... Ако знаете какво изпитвам, когато след операция жената, още неосвободена напълно от упойката, отправя към мен поглед пълен с мълчалива благодарност!...“.
Д-р Келчева е обучила много лекари, фелдшери и медицински сестри. В периода 1951-1963 година тя преподава по акушерство и гинекология в Средното медицинско училище в Русе. 
За приноса си в развитието на медицината в областта на акушерството и гинекологията д-р Невена Келчева е удостоена с държавни ордени и награди, сред които „Народен орден на труда“ - златен, орден „Червено знаме“, „1300 години България“ (1981), „100 години Българско здравеопазване“ (1979), орден „Кирил и Методий“ - I степен (1986) и др. От Републиканското научно медицинско дружество на акушер-гинеколозите в София тя получава званието „Мембрум хонорис кауза“, а през 1976 година получава Почетния знак на гр. Русе - I степен. За дългогодишната й обществена дейност Националният комитет на Движението на българските жени удостоява д-р Келчева със специалната награда - Сребърен филигран.
Д-р Невена Келчева е пенсионирана в края на 1977 година, но през последните години от живота си тя продължава да работи като лекар в Транспортна болница- Русе.
Ангажира се и с широка обществена и дарителска дейност
На 9 октамвре 1981 година тя учредява дарителски фонд на името на съпруга си и на неговия брат - Фонд „Любомир и Асен Кръстеви“. С даренията, направени към този фонд, ежегодно се награждават отличници от Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов“-Русе. За тази си дейност дарителката е удостоена с грамота и медал от Фонд „1300 години България“ (1991 година). 
„Работата е, която минава през сърцето ми... Ако ме питате сега каква бих искала да стана, бих казала лекар, гинеколог“, казва д-р Келчева в момент на равносметка. И показва писмо с няколко думи: „БЛАГОДАРЯ НА СЪДБАТА, ЧЕ ВИ ИМА!“.
Д-р Невена Келчева умира в Русе на 28 ноември 1994 година.

Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе