Още един рухнал промишлен гигант отива окончателно в историята - „Дунавска коприна“ АД се заличава от Търговския регистър с решение на Окръжен съд Русе от 17 април. Така дружеството, което е в несъстоятелност от 2008 г., изчезва от картата на местната икономика, където преди години имаше място в първата редица.
Предприятието бе наследник на фабриката за копринено тъкачество „Дунав“, основана през 1939 г.. След национализацията през 1947 г. предприятието се разви като основен производител на коприна в България като през 80-те години на миналия век в него работеха над 1000 души.
Тъкачница бе приватизирана през 1998 г., когато срещу скромната сума от 126 933 долара германската фирма „Мюлер и синове“ придоби 68% от акциите й. Купувачът се задължаваше да погаси задължения за близо 10 млн. лева, както и да инвестира сериозни суми в предприятието. Собственикът на „Мюлер и синове“ обаче скоро почина и остави фирмата в ръцете на 20-годишния си внук Марк Либерман, който нямаше дори и бегла представа от бизнеса на дядо си. Цели две години управата на „Дунавска коприна“ безуспешно издирваше собственика си, а в това време предприятието трупаше загуби от по над милион годишно. През 2000 г. Агенцията за приватизация предяви иск срещу „Мюлер и синове“, като в един момент в издирването на Марк Либерман се включи и Интерпол. Накрая той все пак се появи, но предприятието вече беше затънало в дългове, а пазарната ситуация бе променена кардинално, така че шансовете за изплуване бяха микроскопични. Накрая Либерман продаде дела си на панамската офшорка „Праймлайф Корпорейшън“, зад която стояха хора от „Холдинг Варна. Новият собственик не успя да промени нищо и „Дунавска коприна“ бе обявена в несъстоятелност, а по-късно и в ликвидация.
През миналата година 66,476% от парцела на бул. „Трети март“ с площ 42 465 кв.м и построените в него 39 сгради бяха продадени на „Тролейбусен транспорт Русе“ ЕООД, зад което стои пловдивска фирма на Михаил Тиков (собственик и на „Булфарма“). Останалите 33,524% идеални части останаха за наследниците на Кеворк и Аврам Аведисян и на Гобер Михтарян Негосян за одържавените им при национализацията от 1947 г. имоти. Така „Дунавска коприна“ АД остана без имущество и от съществуването на търговското дружество вече нямаше никакъв смисъл.