През есента на 1875 година в Гюргево се събира част от българската революционна емиграция и се учредява Гюргевският революционен комитет. Негови членове са Стефан Стамболов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Икономов, Георги Апостолов и др. Комитетът заседава около месец под председателството на Стефан Стамболов.
На заседанията е решено на територията на българското землище да се сформират пет революционни окръга: Търновски (първи), Сливенски (втори), Врачански (трети), Пловдивски (четвърти), Софийски (пети). Впоследствие остават четири - Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. За главни апостоли и техни помощници са определени: Първи окръг - Стефан Стамболов с помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков; Втори окръг - Иларион Драгостинов с помощници Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил войвода; Врачански окръг - Стоян Заимов с помощници Георги Апостолов и Никола Обретенов; Четвърти окръг - Панайот Волов с помощници Георги Бенковски, Захари Стоянов и Георги Икономов.
Редно е 
да споменем родолюбците, свързани с Русе
родени или живели в града, които са част от организирането на това светло дело за българския народ: Ганчо С. Лалов, Захари Величков Буюклиев Михаил Петров Икономов, Никола Петков, Стефан Ганев, Стоян А. Чаушев, Филип Симидов и вече споменатите по-рано Георги Тихов Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов и Никола Обретенов. Комитетът отправя призиви към воеводи и българи на служба в различни армии да помогнат за подготовката на въстание, като на призива откликват поп Харитон Халачев, Петър Пармаков, който е офицер в руската армия, Бачо Киро и други. 
На 14 април 1876 година се провежда събрание в Оборище, на територията на Четвърти революционен окръг. Взето е решение бунтът да избухне на 1 май, като комитите трябвало да се уведомят пет дни по-рано. Въпреки взетите крути охранителни мерки, Ненко Терзийски от село Балдево (днес село Росен), Пазарджишко издава на османските власти в Пазарджик плановете за предстоящите революционни действия. Започват арести на ръководителите на заверата.
Каблешков успява да избегне ареста и обявява въстанието на 20 април 1876 година
като с превземането на конака в Копривщица и убийството на мюдюрина това става факт. Съставено е прочутото Кърваво писмо, с което се уведомяват апостолите в Панагюрище за началото на въстанието.
Георги Бенковски формира своята Хвърковата чета, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след няколкодневни сражения същата съдба има и Панагюрище. Когато Кървавото писмо достига Търновско, властите вече са взели мерки. Въпреки това въстание избухва, макар и не в предвидения мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно сражение в Дряновския манастир. В Габровско също има сражения. На 1 май в района на селата Кръвеник и  Ново село (днес квартал на град Априлци) действа четата на Фильо Радев Миленов-Дядо Фильо, в която участва и единственият му син Христо. Поборниците се сражават храбро с башибозуците, но са разбити.
Сред открояващите си причини за разгрома на въстанието са недостатъчната военно-техническа подготовка и ненамесата на Великите сили по собствените им съображения. За зверствата на последователите на пророка Мохамед при потушаването на бунта научава цял свят. Във Франция в защита на българското население се изказват Виктор Юго, Емил Жирарден, Жан Петри. В Италия се провеждат митинги.
В Германия Ото фон Бисмарк заявява пред Райхстага, че Османската империя няма място в Европа
В Англия пламенна защита българският народ получава от Уилям Гладстон и от роденият в САЩ Джанюариъс Макгахан, който е кореспондент на вестник „Дейли нюз“. По този повод ирландецът Оскар Уайлд ще напише своя сонет „Сонет за избиването на християните в България“. В Руската империя сред пламенните защитници на българския народ се нареждат писателите Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Всеволод Гаршин, художникът Василий Верешчагин, ученият Дмитрий Менделеев.
Това са само част от държавите и авторитетите застъпили се за българския народ в този момент.
Макар въстанието да е потушено и удавено в кръв, останалите живи участници показват изключителна увереност в успеха от действията си, като показателни са думите на Цанко Дюстабанов пред съда: „...Нашата цел не е била да ви надвием със сила, а само да ви предизвикаме да направите зверствата, които вече премного направихте и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят.
И тая наша цел е достигната вече. И тъй, ние ви победихме“
Празнуването на 25-годишнината от Априлското въстание през 1901 година бележи първото мащабно национално отбелязване на събитието след Освобождението. То е организирано с цел да се утвърди историческата памет и да се почетат оцелелите участници.
В Държавен архив-Русе се съхраняват документи, свързани с отбелязване на 25-ата годишнината от Априлската епопея от 1876 година. През 1901 година, вече в освободена България, са организирани масови юбилейни чествания. Русе, като един от най-големите е напреднали градове в страната, съвсем резонно, се включва в отбелязване на тази паметна годишнина. За това каква е подготовката за отбелязване на юбилея четем в решение N 1 на протокол N 21 на Община Русе от 16 април 1901 година: „Да се отпусне отъ от общинската каса една сума до 1000 лв. за отпразднуванието Юбилея-25 годишнината отъ Априлското въстание, която сума да се изтегли отъ з 18 по бюджетъ и да се употреби, както за трапеза на дейци по освобождението на България, така и за други разноски по праздненството“. 
За празника е съставена официална програма, която разкрива цялостната организация на събитието. Всичко започва сутринта в 8 часа на 20 април 1901 година с панахида-молебен отслужена от Негово Високо Преосвещенство Доростоло-Червенски митрополит Василий в църквата „Света Троица“.
Целият град е окичен със знамена. След молебена е организирано шествие
в което се включват всички дружества, чиновници и граждани, начело с военната музика. Съгласно публикуваната програма процесията се извършва в следния ред: „Градоначалника (Христо Баларев - б.а.), съ конна полицейска стража; Опълченци носящи венците които ще поднесат на гробовете на Любенъ Каравеловъ, Ангелъ Кънчевъ, Ст. Караджа, Зах. Стояновъ и баба Тонка; Военната музика; Поборнико-Опълченското Дружество съ знаме; Офицерското тяло; Комитета „Царъ Освободителъ“; Македонското Дружество съ знаме; Гимнастическото Д-во „Юнакъ“ съ знаме; Ловджийското Д-во „Соколъ“; Учениците отъ Земледелческото училище; Дружество „Лира“; Дружество „Добрина“; Земледелското Дружество; Учениците отъ Мъжката Гимназия вървятъ въ шпалиръ отъ двете страни на улицата; Чиновници и народа“.
Походът започва от църквата „Света Троица“, преминава по улиците „Александровска“ и „Флотска“ и стига до Австрийската скеля
(понтонния пристан в Русе, използван от австрийското параходно дружество през XIX и началото на XX век). Там д-р Хр. Мутафов държи реч на специално изградената за целта арка на лобното мястото на Ангел Кънчев. Шествието продължава и се отправя по ул. „Княжеска“, като се спира при днешното училище „Отец Паисий“, където директорът на Девическата гимназия, Г. Кандиларов, държи реч. Следва планирано посещение и поднасяне на венци на гробовете на Л. Каравелов, Ст. Караджа, З. Стоянов и баба Тонка, като там реч държи д-р П. Стайков.
Тържеството продължава със закуска в чест на поборниците и опълченците, а тържествена реч произнася председателя на дружеството Хр. Иванов. Юбилеят продължава с концерт на военната музика и народно увеселение. Дружество „Юнак“ организира демонстративни игри. За вечерта е предвидена литературна вечеринка в салона на военния клуб, организирана от педагогическата общност в града, с участие на дружество „Лира“.
Приходите от спортно-културната програма са дарени в полза на фонда „Цар Освободител“
Основната цел на всенародните тържества по повод честването на 25-годишнината от Априлското въстание през 1901 година се състои в съхраняване на историческата памет и отдаване на почит към оцелелите поборници. Организирано с идеята да възроди историческия спомен и да обедини нацията около примера на въстаниците, събитието се превръща в истински празник на признателността и ключов момент за консолидиране на националната памет. 
(В статията са използвани следните източници: фондовете на Държавен архив-Русе; Стоянов, Ив. „История на Българското възраждане“; Златев, Л., Маринова, Ст. „Документален сборник Русенско поборническо-опълченско дружество 1856-1878“ - Част първа; История на България том 6; https://bulgarianhistory.org/aprilskoto-vastanie/; https://bulgarianhistory.org/oscar-wilde/)

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен архив-Русе
Даниел СТОЯНОВ
ст. експерт в Държавен архив-Русе