Колко може да продължи един от най-красивите празници - Цветница, които оповестяват пролетта - времето на светла радост и пъстри надежди? Двадесет и четири часа? Няколко дни (за тези, които с малко закъснение се сещат да поздравят имениците)? 
Двама русенски художници предлагат едно по-съществено продължение - от цели две седмици. Живописците с цветни имена - Ралица Кирилова и Цветан Симеонов избират да добавят своите колоритни настроения към тазгодишния април и да ги споделят с ценителите и почитателите на изобразителното изкуство. В дните, съпътстващи очакването и отбелязването на смятания за най-големия християнски празник Възкресение Христово те запълват залата на „Борисова“ 6 със свои най-нови, но и с предишни творби, които припомнят, че не само с хляб живее човек. Във време, когато ни затискат смутни новини и традиционни за нашите географски ширини притеснения, неволи, грижи и предчувствия, двамата русенски художници ни канят не да забравим всичко онова, което тревожи и натрапва мрачни размисли, но и да си върнем вкуса към истинското изкуство.
Към онова, което ни връща смисъла, порива към хармонията и живописното равновесие, асоциациите с красиви изживявания и размислите за същинското и скъпоценното
 Ралица Кирилова припомня неподражаемото буйство на багрите, мъдрите колоритни послания на цветята и пейзажи. И ненатрапчиво доказва, че колкото и неразумното човечество да се опитва да подмени природата с рационалност и да подчини на самонадеяното си самовнушение, че той е господар и той прави всичко „по-добре“ и „по-красиво“, усилията му са не просто напразни, а със сигурност нелепи. Защото нищо не може да бъде по-изящно и по-съвършено от фините листенца на алените макове, от светлата безкрайност в пастелната чистота на божурите или в грейналото изящество на невените. А когато към това Ралица прибавя резбована бъклица и разлятото вино придобива формата на сърце, когато едно нейно есенно дърво разговаря с притихващите вълни на морето, когато събира в един живописен колаж знакови пейзажни емблеми на Русе, тогава става ясно, че всъщност тя разказва приказки - и те ще докоснат всеки, стига сетивата му да не са затлачени непоправимо от безизразните пластове на повседневието. 
Сюжетите са вътре в мен, харесва ми да преоткривам наново и наново изяществото на цветята
и разнообразните нюанси на цветове и полутонове за краткото време на цъфтеж, което ни припомня и преходността на битието, но и съвършенството на хармонията, казва Ралица Кирилова. Особено любими за нея са маковете - с техните нежни листенца, толкова фини, макар и толкова крехки. Не сме ли и ние крехки - и бързо клюмваме надолу и увехваме, но това не може да бъде причина да униваме и да се предаваме на песимизъм, добавя художничката. Тя си припомня първата си самостоятелна изложба в средата на 80-те години на миналото столетие. Беше в Дома на архитекта, а в онзи период аз основно работех плетива  - на една кука, на две куки. Правех облекла, в които вплитах фолклорни мотиви, а след това преминах към живописта и това вече много години е моят начин на изразяване, признава авторката. В биографията й се вписват 36 години преподаване на ученици - тя е една от запомнящите се преподавателки по изобразително изкуство в русенското основно училище „Отец Паисий“. 
Към разнообразните композиции, където главното действащо лице са цветята, Ралица Кирилова добавя и пейзажи, в които освен присъствието на русенски архитектурни емблеми винаги има място за едно от любимите й съкровени местенца с български дух - Боженци. Обикновено 
във всяка моя изложба непременно е имало пейзаж с къщата на баща ми там, но в тази експозиция тази свидна къща отсъства
- но затова пък има други вдъхновени гледки от планинското село, попило и запазило българската памет и нейните послания. 
Запазването на българския дух и удивителната родна природа са една от доминантите в работите и на Цветан Симеонов - в поредната изложба за това свидетелства платното с Хотнишките водопади. Но това е само един елемент в неговата покана за разговор с хората, които ще посетят експозицията на „Борисова“ 6. Той остава верен на себе си - и отново провокира с желанието си да накара зрителя да открива посланията, които е закодирал в своите творби.
Един от досадните и може би най-безсмислени въпроси в училищните часове беше „Какво е искал да каже авторът?“ - казва Цветан. И затова, предполагам, самият той не би се разсърдил, ако хората, открият в неговите картини теми и притчи, които може би той не е замислял, докато грижливо и с неизменния си стремеж към перфекционизъм е работил над своите композиции.
Те извикват асоциации със старинни ръкописи, с библейски мъдрости и с философските лабиринти на битието
които често отвеждат към неподозирани пространства и впечатляващи алегории. Картините му в тази изложба, макар и немного на брой, предоставят възможността съвременният зрител да направи своето малко пътешествие през света на притчите и непреходните мъдрости, като изпита радостта от разгадаването на подтекстове и скрити в обикновени наглед вещи от битието мъдри истини. 
Заедно с това в работите си в тази изложба авторът прави два артистични реверанса. Самият той ги определя така: „Това е моят жест към онези медици, които освен тялото лекуват и душата, и към живите представители на русенската живописна школа: със старинните предмети от живописта на Володя Кенарев, магичните топки и цветовите вселени на Николай Караджов, театралния изказ на Виолета Радкова... От известно време в ума ми се върти една мисъл, която все повече придобива отчетливи очертания.
Иска ми се да подскажем най-вече на младите русенски автори да осъзнаят необходимостта да запазят ценността и славата на русенската школа
Къде са днес Борис Василев, Стефан Кацаров, Николай Русчуклиев, Кирил Станчев? За най-младите те са на доста далечно разстояние, да не кажа, че много от младежите смътно знаят какви майстори са белязали русенската художествена школа. И в същото време, струва ми се, трябва да правим повече, за да осъзнаваме мястото и работата на авторите, които в определен смисъл са поели щафетата - примерно, като Десислав Гечев, Гален Бакърджиев, Огнян Балканджиев, и допринасят за съвременната атмосфера в русенското изобразително изкуство със своите физиономични и запомнящи се работи“. 
А защо Ралица Кирилова и Цветан Симеонов правят съвместна изложба? След като те за трети път подреждат заедно свои творби, сигурно има защо. Впрочем, достатъчно е да погледнем по-внимателно картината на Ралица „Вино и любов“ и картината, завършваща редицата на творбите на Цветан, за да доловим диалога без думи, които двамата автори водят - през бистрата светлина, през искрящите гроздови зърна, през стъклото, което пречупва цветове и чувства - и да открием незримите пътеки, които двамата очертават и пресичат в залата на „Борисова“ 6. 
Към живописта на двамата русенски художници се прибавя и символната светлина, която Александър Първанов показва в своите „Вълшебни лампи“
- нестандартни светилници, които съчетават прагматиката с романтични представи и отпратки към въображаеми светове. Така еклектиката на артистичните послания в цялата експозиция става още по-богата, по-многопластова и по-въздействаща. И усещането за празник се запазва за по-дълго време. Поне до 21 април, докогато русенци имат възможност да посетят изложбата и да заредят сетивата си с пролет и хармония.