В центъра е дебютът на Любомир Нейков, на сцената на първия ни театър – факт, който самият той приема не като връх, а като част от пътя: „Най-хубавата роля ще е следващата“, казва пред БТА актьорът, за когото тази среща, и с режисьора, и с трупата, се оказва същинското събитие.
ИСТОРИЯ ЗА ЩАСТИЕТО КАТО ОПАСНОСТ И ЗА ЛЮБОВТА КАТО УМЕНИЕ
Сюжетът започва с обява: „Млада, красива, заможна жена търси грозен и беден мъж, за да го направи щастлив“. Оттук нататък логиката на приказката се разпада. Вместо да се превърне в принц, „чудовището“ се оказва все по-истинско чудовище – нагло, взискателно, ненаситно. Това е история за човек, наранен от липсата на любов, който, срещайки я, не успява да я понесе. Защото, както внушава спектакълът, щастието може да бъде непосилно изпитание за слабия човек.
„Темата за любовта е вечна. Но въпросът е как се практикува правилно“, казва пред БТА Стефан Спасов. За него любовта не е спонтанен импулс, а нещо, което се учи, и точно липсата на това знание прави хората нещастни.
В този смисъл „различността“ в спектакъла не е социална или външна категория. „Да си различен означава да си намерил начин да обичаш истински“, формулира режисьорът. И добавя, че може би не героят, а обществото е истинският „различен“, защото е загубило мярката за нормалност.
МЕЖДУ СМЕХА И ДЕМОНА, И РОЛЯ, КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩА НАВЪТРЕ
Авторът определя текста си като комитрагедия. Хуморът не е просто облекчение, а средство за разкриване на онова, което стои отдолу – страхът от откриване пред другия, навикът към компромис, конформизмът, допълва режисьорът.
„Всеки носи демони в себе си. И това е една от причините да не можем да обичаме добре“, казва той. В този свят любовта и страхът съществуват едновременно, а смехът често идва точно там, където болката е най-остра.
За Любомир Нейков работата започва от символиката, но постепенно отваря неочаквани дълбочини: „Оказа се, че има такива неща, които не съм подозирал сам за себе си. Процесът е бавен, почти обсебващ – нощни разговори с режисьора, непрекъснато „чоплене“ в търсене на отговори. Може би още 5–6 години ще ми трябват, за да кажа, че познавам за своя герой. Чувствам го едновременно близък и далечен, хитър, манипулативен, но безспорно човешки“.
И ако в началото изглежда, че „различният“ е именно той, постепенно става ясно, че образът се изгражда в сблъсъка с останалите. „Те са ядреният двигател“, казва Нейков за партньорките си – Вяра Табакова, Гергана Змийчарова/Илиана Коджабашева и Антония Кундакова. Именно те оформят полето, в което „различността“ става видима.
Любо Нейков е мой избор, защото в този материал може да се види цялата му огромна палитра от можене, посочва режисьорът: „Има много комични моменти, много абсурдни моменти, много сериозни драматични моменти – само актьор като него може да обеме всичко това. Така че „Различният“ го правим, защото имаме различният в каста си. Тази пиеса си дойде с най-естественото разпределение“.
ПРОСТРАНСТВА НА РАЗМИНАВАНЕТО, КОЙ Е „РАЗЛИЧНИЯТ“?
Сценографията и костюмите на Ванина Цандева изграждат две коренно различни жилища – два свята, които съществуват паралелно и трудно се срещат. „Това са пространствата на двамата главни герои – различния и жената, която променя живота му“, обяснява Спасов. Музиката на Теодосий Спасов допълва тази двойственост, а преводът на Василка Бумбарова пренася текста на Слаповски в контекст, който звучи болезнено близък.
Кой е „различният“? Отговорът остава отворен. В началото изглежда очевиден, но с развитието на действието се разпада. Героят, който не умее да обича? Жената, която решава да „направи добро“? Или публиката, която разпознава собствените си провали в любовта?
„Загубили сме мярката за нормата. Нормалното е станало изкривено и неестествено. И това е голямата тема в пиесата. Наистина, трябва да не си в статуквото, за да можеш да усетиш някакви истински неща. Нормалните хора не могат да обичат истински“, обобщава Стефан Спасов.
Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева