Преди 90 години, в ноемврийската книжка на списание „Детски свят“ от 1936 година, е поместен разказът „Спасител“ на Митко Стоянов - име, за което едва ли някой литературовед би могъл да каже нещо по-конкретно. Вярно е, че рожденото име на няколко български писатели е Димитър Стоянов, но те са известни преди всичко с литературните си имена: Елин Пелин (1877-1949) и Митко Горчивкин (1910-1982), Радой Ралин (1923-2004) и Димитър Светлин (1925-1998). При първите двама тематиката на „Спасител“ не отговаря на линията в творчеството им, а възрастта при другите не предполага възможност са автори на разказ-спомен, отпечатан, когато са на 11-13 години. Най-сигурният довод за отхвърляне версията, че един от четиримата е „Митко Стоянов“, е съвсем друг и се свежда до специфичните герои и до мястото, където се развива действието на „Спасител“.
Сюжетът на творбата, адресирана към детската читателска публика, е следният: четири деца - 
Минко, Джоро, Васко и Донка, спонтанно решават да отплават на стара лодка
Изгребват част от водата, покрила дъното й, след което успяват се понасят по течението на Марица. Лодката започва бързо да се пълни с вода, а децата, осъзнавайки, че могат да потънат, обзети от страх, викат ужасени за помощ. Гласовете им са чути от Петьо, чиято къща е на самия бряг. Момчето изтичва навън, вижда, че точно тяхната продънена лодка е взета - вероятно от децата, призоваващи за помощ. Разбира, че те не са се сетили за веслото. Взема го и хуква надолу по течението на реката, за да пресрещне лодката. А когато тя навлиза в бързей и уплахата сковава  бедстващите, малкият плувец запраща веслото в реката и виква към другарите си да побързат с изгребването. Пръв Минко сваля шапката си и с нея започва да изхвърля водата. Примера му последват Джоро и Васко. След минути Петьо достига лодката, качва се на борда, а когато съзира, че веслото е близо, го сграбчва и веднага загребва в посока на крайбрежието. А там - разтревожено множество от хора. Лодката достига спасителния бряг. От умора Петьо губи съзнание. Бащата на Минко го взема на ръце и го отнася в дома си. Щом Петьо се свестява, първите му думи са: „Живи ли са?“. 
В брой втори на вестник „Весело лято“ (1937 г.) е поместено интервю със Светлозар Димитров - Змей Горянин. Припомняйки си детските години, свързани с Пловдив, той отбелязва: „С влизането ми в прогимназията, когато започнах да чета книги с приключения, здравата се бях развълнувал. Такива бяха и всичките ми другари! 
За една такава лудория съм разказал и в разказа „Пиратско гнездо“
който сега ви давам за „Весело лято“. Най-много обичахме да играем на пирати, което ще се види от читателите още в днешния брой“.
Самия разказ няма да представим, но ще посочим, че и в него действието се развива край Марица и че немирници вземат чужда лодка, с която достигат до малко островче, чието име не знаят, но го назовават... Пиратското гнездо. В случая от значение са имената на героите - Джоро, Васката, Петю Лешника, т.е. три от имената, срещнати в разказа „Спасител“! Всъщност още в първия брой на вестника (15 юни 1937 г.) е отпечатан разказ на Змей Горянин - „На лов за череши“, а в него героите са Алекси, Джоро, Васката и самият наш млад разказвач. 
В споменатото интервю Змей Горянин уточнява: „За деца съм написал и много разкази из моето весело детинство, в детските списания, най-вече във „Весела дружина“ и „Пътека“. От периода, предшестващ тази публикация, във „Весела дружина“ открихме разказа „Приключение“ (1 ноември 1936 г.), чийто главен герой е Васката. Много повече са разказите на Змей Горянин в седмичника за деца и юноши „Пътека“, редактиран от Елин Пелин, Димитър Подвързачов и Пилигрим (Йордан Сливополски). Във втората годишнина на изданието - 1933-1934, са публикувани разказите „Дългите панталони“ (бр. 5), „Имане“ (бр. 6), „Хайдути и стражари“ (бр. 18), „Сбирка от минерали“ (бр. 21), „Великденско приключение“ (бр. 29), а в третата му годишнина - 1934-1935 - „Безстрашният“ (бр. 1) и „Зимнина“ (бр. 3). Във всички тях - в различно групиране или вкупом - герои са Джоро Гвериляският Войвода, Боян Кукумявката, Петю Лешника, Васката и разбира се, самият автор в ролята не само на разказвач, но и на действащо лице. Където сюжетът изисква, Змей Горянин включва и второстепенни герои - църковният слуга, учителят по естествена история, бедната, глуха баба Петранка, бай Аргир рибаря, любопитна бабичка и пр.
Наблюденията ни, че 
в периода 1933-1937 Светлозар Димитров е възкресил в своите творби
във „Весело лято“, „Весела дружина“ и „Пътека“ Джоро, Боян, Васката, Петю - и близки другари от пловдивска махала, намираща се край Марица, и съученици, и приятели от отделенията и прогимназиалните класове, се потвърждават и при по-нататъшните ни проучвания на детската преса. Змей Горянин популяризира приключенията на своите герои и в издания като: сп. „Светулка“ (кн. 5, 1933-1934 - „На зла круша - зъл прът“ и кн. 2, 1937-1938 - „Дивакът Петкан“); сп. „Детски свят“ (кн. 2, 1934-1935 - „Късмет“ и кн. 1, 1937-1938 - „Приключение“); в. „Илюстровано четиво“ (бр. 8, 1941 - „Другарка“), сп. „Християнче“ - Пловдив (кн. 7, 1946 - „Предавам ти попа“) и т.н. Макар че повестта му „Патилата на Боян Кукумявката“, имаща единствено вестникарски вариант (в. „Чуден свят“, 1942-1943, бр. 131-136), е посветена само на един от другарите му, наративът в нея е наситен и със случващото се с приятели от незабравимото за автора детство...
Няма да е пресилено, ако подчертаем, че героите Джоро, Васката, Петьо (Петю), Боян... са своеобразна „запазена марка“ на Светлозар Димитров (Змей Горянин) в творчеството му, предназначено за деца. А то в количествено отношение не е малко - 25-30 разкази, отпечатани от 1933 до 1946 година. 
Именно това е и нашето основание да причислим името Митко Стоянов към десетките псевдоними, ползвани от нашия бележит съгражданин
Това, че голяма част от посочените от нас тук разкази са подписани с най-популярното литературно име на писателя - Змей Горянин, не е смущаващо. Има и друг разказ-спомен („Великденски спомен“ - в „Детски живот“, бр. 7, 1945-1946), носещ един от другите му познати псевдоними - Ваклин Ралев. 
Псевдонимът Митко Стоянов се среща още в сп. „Детски свят“ (разказ „Крадец“, кн. 7, 1935-1936) и сп. „Другарче“ („Петимата вързани“, кн. 4, 1936-1937, и „Бакърджията“, кн. 4, 1940-1941).
 Ако доводите ни са необорими, следва името Митко Стоянов да се включи в списъка с псевдонимите на Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, а заглавията от цитираните издания за деца да допълнят неговата библиография.

Живодар ДУШКОВ
Мира ДУШКОВА