Русенска лекарка трябва да доплати 4500 лева на агенция за недвижими имоти, реши Районен съд. Делото разкрива любопитна история за търсене на идеален дом, кредитни главоболия и цена, която се оказала различна на хартия и в реалността.
В края на 2024 година лекарката решава да инвестира в два имота в града.               

Тя сключва договор с агенция, като й възлага да намери два апартамента - тристаен в определен квартал и двустаен с гледка към Дунава. Уговорката е ясна: комисионна от 3% от реалната продажна цена.
Първият апартамент е закупен бързо срещу 6000 лева комисиона. При втория обаче процесът се оказва по-сложен. През март 2025 година брокерите намират подходящо жилище, което клиентката харесва. Цената е 155 000 евро, което прави комисиона от 9000 лева. Тогава обаче не се стига до предварителен договор, защото управителят на агенцията посъветвал лекарката да не дава капаро, докато не изчисти въпроса с финансирането. Двете страни подписват и нов договор за посредничество.
И тук идва обратът. Когато няколко месеца по-късно сделката е факт, в нотариалния акт е вписана значително по-ниска цена - едва 120 000 лева. Това е често използван трик за спестяване на данъци - сумата се разделя на две части, първата за имота, а втората - за подобрения и обзавеждане. Така купувачът си спестява част от имотния данък, какъвто плаща само върху първата сума. Продавачът, който също свидетелства по делото, е категоричен: „Получих точно 155 000 евро по банков път, част от тях бяха за обзавеждане и подобрения.“
Лекарката използва този трик, за да плати на агенцията само половината от уговорената комисионна - 4500 лева. Остатъкът така и не пристига, въпреки уговорката за разсрочено плащане.
В съдебната зала защитата твърди, че комисионната трябва да се изчислява според цената в нотариалния акт, а не според реално платената сума. Самата лекарка пък заявява, че е платила повече за първия апартамент.
Съдията обаче не се впечатлява от тези аргументи. В решението си той подчертава, че страните са подписали втори договор през 2025 година, който изрично фиксира комисиона от 9000 лева. Това е валидно изменение на първоначалното споразумение и няма значение каква цена е записана в нотариалния акт за данъчни цели.
Така купувачката е осъдена да плати остатъка от 4500 лева, ведно с лихвите от октомври 2025 година насам, плюс близо 3000 лева разноски по делото. И общата сметка за апартамента с дунавска гледка става още по-солена. Решението обаче подлежи на обжалване.