Шест години чакане за справедливост: Близки на загинали в катастрофа деца с отворено писмо след отложено дело

Шест години след трагедията, отнела живота на две момичета, близките им от Сливо поле излязоха с остро отворено писмо до Апелативния съд във Велико Търново и до медиите. Поводът - отменено в последния момент съдебно заседание по делото за катастрофата от 28 януари 2020 г., при която загиват Деница Севдалинова Данчова и Батуан Ерджанов Федаилов, а сестрите Елица и Даяна Васкови получават тежки физически и психически травми, които ще ги съпътстват цял живот.     

Писмото е подписано от родителите и близките на жертвите - Севдалин Данчов Баткаджов, Милена Рашева Баткаджова, Данчо Асенов Баткаджов, Рашо Асенов Моллов, Наталия Ясенова Моллова, Соня Севдалинова Данчева, както и от самите пострадали сестри - Даяна и Елица Васкови, в качеството им на частни обвинители.
Катастрофата става на 28 януари 2020 г. около 18.45 часа на в района на Сръбчето в посока Мартен. Тогава лека кола „Алфа Ромео“, шофирана от Сезен Големанова, след изпреварване се блъсна с висока скорост в тир, управляван от Николай Стоянов, предприел забранен обратен завой.
Големанова, бе призната за виновна, че е карала с превишена скорост и по непредпазливост е причинила смъртта на двете деца и средните телесни повреди на другите две момичета. Тя бе оправдана по обвинението, че е можела да спре и така да избегне катастрофата. Книжката й е отнета за 6 години, като от тях се приспада времето от лишаването й от свидетелство за правоуправление от ноември 2022 г. 
Николай Стоянов бе признат за виновен, че е предприел маневра с камиона си, без да се убеди, че няма опасност за другите участници в движението. По непредпазливост е причинил смъртта на двете деца и средните телесни повреди на другите две. Книжката му е отнета за срок от 7 години.
Решението на съда предизвика недоумение сред близките на загиналите и потърпевшите ученици от Сливо поле. Според тях Сезен Големанска има много по-голяма вина за катастрофата и не приемат, че водачът на камиона е повече виновен, защото тя е можела да го види и да спре, докато той е по-вероятно да не я е забелязал заради високата й скорост. 
И те, и прокуратурата обжалваха присъдите пред Апелативния съд във Велико Търново. Делото е образувано в Велико Търново на 1 октомври 2025 г., след жалби от всички страни и протест на прокуратурата.
Според авторите на писмото, в първата инстанция са били събрани всички необходими доказателства. Въпреки това апелативният съд допуска нова видеотехническа експертиза на запис, чиято автентичност не е била оспорвана в първоинстанционното производство, както и разпит на шестима вещи лица, изготвили шесторна повторна автотехническа експертиза.
След съгласуване между страните са насрочени две дати - 21 януари 2026 г. и резервна 17 февруари 2026 г. Първата дата пропада, тъй като част от вещите лица заявяват невъзможност да се явят, а видеотехническата експертиза е внесена след крайния срок по НПК. Делото е пренасрочено за 17 февруари от 13.30 часа.
Ден преди заседанието - в понеделник, на 16 февруари - близките са уведомени, че то се отменя поради смърт в семейството на вещото лице Ксения Тончева. Делото ще бъде пренасрочено в закрито заседание за нова дата.
Именно това решение предизвиква острата реакция. Според авторите на писмото, никое от вещите лица по автотехническата експертиза не е заявило нова невъзможност за явяване, а един от тях е над 80-годишен. Те смятат, че съдът е можел да изслуша наличните експерти и да отложи единствено приемането на видеотехническата експертиза.
В писмото се изразява опасение, че всяко ново отлагане създава реален риск от нови пречки - било заради възрастта на вещите лица, било поради ангажименти или здравословни проблеми на защитниците. Така процесът може да се проточи още повече.
Близките заявяват, че търпението им е изчерпано. Те настояват съдът да преценява внимателно всяко свое действие по делото и да осигури „бързо и качествено правосъдие“. В противен случай са готови на протести и на сезиране на европейски медии и институции.
Случаят, според тях, не е сред широко отразяваните трагедии, но това не бива да бъде причина за забавено правосъдие. За хората от малкия град Сливо поле това не е просто дело с номер - това е шестгодишна болка, две загубени млади съдби и две момичета, които ще носят белезите на катастрофата завинаги.
И ако съдебните срокове се измерват в дати и протоколи, за семействата времето се измерва в липса - липса на децата им, липса на спокойствие и липса на усещане за справедливост. Именно срещу това мълчаливо проточване те днес протестират - с надеждата, че гласът им най-сетне ще бъде чут.