Една заповед. Шест месеца „порицание“. И въпрос, който стигна до съдебната зала: кога дисциплината се превръща в формалност, а наказанието - в прибързано решение?
Историята започва през лятото на 2025 година, когато временно изпълняващият длъжността директор на областната дирекция на МВР в Русе комисар Александър Ковачев подписва заповед, с която на началника на отдел „Разследване“ и главен разследващ полицай в дирекцията - е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Наказанието е сред по-леките. Но за служител от подобен ранг то тежи не само служебно, а и морално. И той го обжалва пред Административния съд. Според решението на съда обърналият се към него комисар е с инициали И.Й.Г., а на тези длъжности в ОД на МВР е комисар Илиян Костадинов.
Според ръководството на дирекцията разследващият полицай е допуснал дисциплинарно нарушение - „неизпълнение на служебни задължения“ по смисъла на Закона за МВР. В заповедта подробно са описани факти, действия и доказателства, които според дисциплинарнонаказващия орган обосновават санкцията.
Правната рамка е подредена прецизно: цитирани са разпоредби от Закона за МВР, посочен е видът на нарушението, мястото, времето и обстоятелствата. Те според заповедта за наказанието се отнасят за неосъществен контрол и непредприемане на  действия, които се очакват от длъжността му, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина.
На пръв поглед всичко изглежда по учебник. Именно на това стъпва и позицията на ответника в съда: заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и процедурите. Затова от страна на дирекцията се иска жалбата да бъде отхвърлена, а съдът да потвърди наложеното наказание.
Порицаният комисар обаче вижда нещата различно.
В жалбата си до Административния съд той твърди, че дисциплинарното производство е опорочено още в основата си. Според защитата фактическата обстановка не е изяснена обективно и пълно, а направените изводи са прибързани. Оттам - и неправилното прилагане на закона.
След като изслушва страните и преглежда доказателствата, съдът първо разсейва всякакви съмнения около допустимостта на жалбата - тя е подадена в срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес.
А после идва същинската част.
Магистратите приемат, че макар заповедта формално да отговаря на изискванията, това не е достатъчно. В дисциплинарното право, подчертават те, формата не може да замести съдържанието. Ключовият им извод е, че в хода на дисциплинарното производство не е изяснена в достатъчна степен обективната истина. Фактическите основания за наказанието не са доказани по безспорен начин, а направените правни изводи не следват логично от събраните данни.
Така съдът стига до заключението, че заповедта е незаконосъобразна - постановена в противоречие с материалния закон и с целта на дисциплинарната отговорност. 
Наложеното на главния разследващ полицай дисциплинарно наказание е отменено, решението на съда е окончателно и за комисаря това е не просто правна победа, а възстановяване на професионалната му репутация.