Ретроспективната изложба на Николай Караджов кани зрителя на пътуване през света на един художник, който превръща наблюдението в мисия, а живописта - в особена форма на съзерцание. Тя ше бъде открита на 26 ноември от 18 часа в Художествената галерия и ще остане на разположение на публиката до края на годината. Изложбата проследява развитието на твореца от ранните му  творчески години до зрелия му, разпознаваем стил - авторски хиперреализъм, който го нарежда сред най-интересните имена в съвременната българска живопис.
Историята на Караджов започва скромно - с погледа на учител в първи клас, който разпознава нещо необичайно в рисунките на момчето. Пътят му не минава през специализирани училища, но срещата с изкуството го намира дори там, където никой не би очаквал - в казармата, където става художник „по назначение“ и прави първите си професионални стъпки.
По-късно, в Художествената академия, първоначално избира илюстрацията, но инстинктът бързо го води към истинското му призвание - живописта. Под ръководството на проф. Ненко Балкански той започва да изгражда онзи характерен пластичен език, който по-късно ще се превърне в негова запазена марка.
Хиперреализмът на Караджов не е механично подражание на природата, а резултат от години изследване, дисциплина и отдаденост. Впечатлен от европейските стари майстори, той изучава светлината на Вермеер, живописната тишина на Моранди, драматичната интензивност на Караваджо, а в края на 80-те - сложната колоритна система на Веласкес.
За него картината е пространство, в което обектът диша. Обемът - този тих архитект на формата - за него е по-важен от цвета. Маслото върху платно и фигуралната композиция са неговият естествен свят, а работата с жив модел - ключът към истинността на изображението.
Творчеството на Николай Караджов е богато и многопластово, обхващайки портрети на духовни и светски личности, фигурални композиции, женски образи и цветя, представени като индивидуални характерни фигури. В изложбата са включени произведения от личната му колекция, от Русенската митрополия и от фонда на Художествената галерия, сред които и портретът на патриарх Неофит. 
Пред картините на Николай Караджов зрителят естествено се потапя в прецизността и мекотата на детайлите, докато постепенно навлиза в състояние на съзерцание. Тъкмо в тази тиха пауза между образа и мисълта се разкрива философската страна на художника - онази, която превръща всяка картина в диалог между видимото и невидимото.