Спасете едно изчезващо село, вече и линейките не могат да стигнат до нас! Този зов за помощ отправи през януари чрез „Утро“ Иван Иванов от Церовец.
85-годишният бивш дългогодишен учител в Механотехникума в Русе се е върнал след пенсионирането си в родното си село, но наред с преоткриването на чистия въздух и красивата природа открива и разрухата, която от година на година става все по-отчайваща.
„Улиците в селото ни са в ужасно състояние, особено улица „Бор“. Посетете ни и се убедете. Молим ви за помощ“, пише в ръкописно писмо от името на пенсионерския клуб, което Иван Иванов донесе лично в редакцията на вестника и беше приготвил копие за областния управител.
Улиците са дотолкова разбити, че колата на социалния патронаж, която доставя храна на възрастното семейство, не може да стигне до дома им.
Излизаме да я посрещнем, докъдето има някакъв асфалт. Мръзнем и чакаме, нямаме избор - иначе ще стоим гладни, обяснява с мъка бившият учител.
В селото по списък трябва да има над 40 човека, но реално са трийсетина. Улиците са асфалтирани през 1960 година и оттогава не са пипани. Магазин няма, в понеделник сряда и петък идва човек, който работи по 1 час, продава само хляб и си тръгва. Обхватът на мобилните оператори също е на принципа тука има-тука нема.  
Ако някой се разболее - душа да му е яка. Случвало се е линейка да стигне до непроходима улица и да спре. И ако няма близък или съсед, който да посрещне медиците и да ги упъти, на болния скоро може да му трябва свещеник, а не доктор.
Молбата и мечтата на хората е селото да се съживи. И това не е невъзможно. Церовец е в края на красива долина на един от притоците на река Мали Лом, наоколо има дъбови и борови гори, а въздухът е уникален, особено за хора с белодробни проблеми. Сравняват го с този в най-добрите места за заболявания на дихателната система. Покрай отворените преди години къщи за гости имало оживление и надежди, но къщите запустели и тези искрици угаснали. При една прилична инфраструктура обаче, селото може да стане чудесна вилна дестинация.
Чакаме помощ. Надяваме се на Община Иваново, на държавата. В годините, в които трябва да живеем най-спокойно, се борим с големи трудности и едно чудесно село изчезва пред очите на всички. Хора, отговорни господа, не допускайте това да стане, призовава в началото на годината Иван Иванов.
Девет месеца по-късно той продължава да настоява и да се надява, че нещо ще се промени. Отново чрез „Утро“ той се обръща към кмета на Иваново с отворено писмо. Ето какво гласи то. 
Предлагам ви г-н кмете, като гражданин на Церовец:
1. Поставяне на табели по улиците с техните имена и номера на домовете там. То и сега ги има тук-таме, но те са от 1950 година и са прострелвани много пъти от членове на ловната ни дружинка, а и ръждиви вече. Някои от новодошлите в селото, като на ул. „Родопи“, вече сами си поставят такива табели.
2. Извършване на лабораторно изследване на водата от водоизточниците в селото - трите чешми и трите кладенеца. Публикуване официално на резултатите. обявяване годни или негодни са за питейни нужди. Обявите да са поставени в кметството и на самите водоизточници по места.
3. Селското гробище за погребение. Откакто си е заминал кмета Иван Пенчев, по гробището не се полагат дори най-елементарни грижи. Истинска джунгла! Рентата от църковните ниви - около 35 дка, да престане да се ползва само от попа, както казват хората, а да се използва и за поддръжка на гробището и църквата.  Селото си заслужава грижите по него, след като то беше макар и с трудно проходимите си вече улици, оценено и посетено преди години от патриарх Неофит, който отслужи чудесна литургия в църквата ни. А депутатът тогава Пенчо Милков, сега кмет на град Русе, който се запозна с проблемите на селото и помогна с каквото можа.
А като гражданин на Русе предлагам на кмета да се възстанови най-после спряната от 1019 година автобусна линия Попово-Русе. Аз съм на 85 години и не помня някога тя да е била прекъсвана. Даже години наред имаше и Антоново-Попово-Русе. От нея имат нужда хиляди може би, особено пенсионерите, учениците, студентите и др.
И накрая - благодаря ви, господа кметове, че сте прочели  това. Сега вие сте на ход и не отлагайте нищо, апелира Иван Иванов.
По тези проблеми той е писал и на премиера Росен Желязков и дори е получил отговор - че това са въпроси от компетентността на местните власти и те трябва да се заемат с решаването им. Трябва, спор няма, но първо трябва да поискат. А засега не се вижда дори и намек за нещо подобно.