Близо 11 000 фирми работят в Русе и областта и по този показател регионът е на седмо място в страната, сочат оповестените вчера данни на Националния статистически институт. Икономиката в Русенско се отличава със сравнително стабилна структура, доминирана от малки и средни предприятия и значителен дял на фамилния бизнес.
Според последните публикувани данни в областта има около 10 800 активни нефинансови предприятия. 91.5% от тях са микропредприятия с персонал до 9 души.
Делът на средните предприятия (50Ц249 заети) е под 2%, а на големите (над 250 заети) - под 0.5%.  
Най-силно развити сектори са търговията, транспортът и преработващата промишленост, които заедно формират над половината от общия брой фирми в областта.
Тази структура е типична за повечето области в Северна България, където индустриалната база е фокусирана в градовете Русе и Бяла, докато в останалата част от областта доминират услуги, дребен бизнес и земеделски дейности.
Фамилните предприятия представляват 73% от всички бизнес единици в Русенска област. Това ги прави гръбнак не само на местната икономика, но и на социалната стабилност - особено в по-малките населени места. Тези фамилни бизнеси не просто оцеляват - те се адаптират, модернизират се и създават нови продукти, отговарящи на съвременните потребности. Така те доказват, че семейната структура не е пречка за развитие, а точно обратното - основа за устойчив растеж.
Русе е сред водещите области по дял на фамилни предприятия в Северен централен район, редом с Велико Търново и Габрово.
Най-много фамилни фирми са концентрирани в търговията на дребно, строителството и услугите, но се наблюдава устойчив растеж и в сферата на информационните технологии и земеделието.
Тези фирми често стартират като микроинициативи - семеен магазин, автосервиз или цех, и постепенно се разрастват, запазвайки модела на „бизнес с лице“. В тях решенията не се вземат на дълги заседания и презентации в лъскави офиси, управлението е гъвкаво, а връзката с клиентите - лична.
През последните години статистиката очертава няколко важни тенденции. 
Първата от тях е дигитализация и преход към услуги - все повече новорегистрирани фирми в Русе са в сферата на информационните технологии, логистиката и онлайн търговията.
„Ако не вярвах на сина си, нямаше да му дам бизнеса. Но той доказа, че може не само да го задържи, а и да го разшири онлайн. Вече ни търсят клиенти от цяла България“, казва собственик на семеен магазин за авточасти в Русе, който вече 30 години поддържа основното препитание на три поколения от семейството.
Вторият тренд е в голям брой фамилни предприятия ръководството да се поема от деца или внуци на основателите, често с по-високо образование и по-добри дигитални умения.
Третата видима промяна е регистрацията да се прави в града, а дейността да се извършва на село. Макар за център на бизнеса да е посочен самият Русе, работата често е разпръсната в селата и малките населени места в областта - Беленско, Ивановско, Сливо поле.
Кой е средностатистическият русенски микропредприемач? Според експерти това е човек, който често не притежава формално бизнес образование, но има силен практически опит. Започнал е с малко - помещение под наем, стара машина, няколко клиенти. Работи често и в събота, и в неделя, защото „ако ти не си там, нещата не вървят“. Много от тези бизнесмени не наемат външни работници, защото не могат да си позволят, но и защото вярват, че „само семейството ще се справи както трябва“. В момент, когато глобалните пазари стават все по-нестабилни, а дигиталната икономика често подменя човешките отношения със скорост и алгоритми, семейният бизнес в Русе напомня, че зад всеки успех стои лице, история и доверие. А това е най-сигурният капитал. 
Въпреки добрата статистическа картина се наблюдават следните проблеми. На първо място - бюрокрация и административни тежести, особено при достъпа до европейски програми. Следва недостигът на работна ръка, особено за технически и производствени позиции, и не на последно място слаба кооперативност - фамилните фирми често действат изолирано и трудно създават клъстери или партньорства.