Прясното назначение на Светослав Петров за национален селекционер на юношеския отбор с футболисти до 17 години е потвърждение, че у нас без вуйчо владика трудно се върви нагоре. Петров, както пишат медиите, се ослушвал да го поканят в „Локо“ /Сф/ като наследник на подалия оставка Антон Велков, а докато чака - хоп, БФС му разписал заповедта да получава заплата в офисите на „Иван Асен II“.
Ясно е как се бабува на подобни назначения по други географски ширини. Първо се оглежда визитната картичка с преценката какъв е професионалният капитал на съответния кандидат и тогава се взема решения. Консервативна Англия например гласува доверие на Томас Тухел, след като целият свят знаеше какви са успехите на германеца с клубните му отбори.
У нас явно трябва да си човек на друг човек, без значение колко си подготвен.
Но да проследим биографията на Петров.
След края на кариерата си на футболист става направо директор на родната „Добруджа“. После е скаут-анализатор в „Локо“ /Сф/ - точно така бе представен от клуба, нататък работи в школата на „Септември“ /Сф/, а треньорската му работа е пълно фиаско като старши на „Септември“ и „Етър“. Поема софийския тим през 2022 година, а само сезон по-късно се заема със задачата да отведе „болярите“ в Първа лига. И нова греда! На 10 септември 2024 си тръгва от Велико Търново с решение на клубната управа.
Сега този изпитан кадър ще учи на футбол юношеските национали. Като един друг специалист - Владислав Вутов /говори ли ви нещо това име?/, който бе уволнен от националния тим с момчета до 15 години едва след една загуба от 0:7 срещу Испания.
Но какво се чудим толкова - бившият защитник Кирил Котев бе назначен преди време за спортен директор на БФС. Без треньорски стаж той ще трябва да налива идеи в главите и да съветва националните селекционери на модерен футбол. Представете си в сферата на фантастиката Тухел да е селекционер на нашия национален тим, а Котев да е негов ментор!
Ей така с „владишки“ лобита българският футбол пълзи и крепне. Резултатът не е много сладък, особено след прочетеното в пресата на Ейре ехидно обобщение колко ниска е топката на държавния ни отбор. Неприятното е, че БФС ни убеждава за пореден път как от всяко дърво можело да стане свирка.