„О, времена! О, нрави!“, възкликнал Марк Тулий Цицерон, оратор и писател, живял от 106 до 43 г. пр.н.е. Изразът бил употребен в съдебно дело срещу политика Гай Вер.
Мъжките времена по Николай Хайтов са малко по-различни. Там случаят е различен, но ни подсеща за актуалните нрави и времена в българския спорт.
Вечният генерален секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов от времето на Иван Славков /сдал поста през 2005 година/ заявява след избора на Весела Лечева за президент на БОК, че остава на служба и при нея. Искал да е полезен с огромния си опит. За благото на спорта.
Той ме помоли в личен разговор, казва Лечева.
На другия ден г-н Горанов чевръсто внася книжа в съда, за да оспори мандата на новата си началничка. Няма значение, че той и Стефка Костадинова са организатори на отчетно-изборното събрание. Веднага по последват две други жалби с ищци така наречените и въведени от Костадинова „индивидуални членове“.
Валентин Райчев пък заявява, че няма да работи като генерален секретар във федерацията по борба и да върви по гайдата на новия президент Станка Златева, защото бил солидарен с бившия шеф Христо Маринов и административния апарат.
Минават няколко дни и г-н Райчев премисля - решава все пак да остане генсек. В името на борбата, в името на спорта. И без неговия опит не може.
Чудни времена, нали! И май никак не са мъжки, но карай да върви.
Важното е кокалът да се стиска здраво, спортът - кучета го яли, а принципите... Хайде сега, за някакви си принципи ще се хващаме!