Най-възрастната женена двойка в община Русе - Каля и Михо Михови, беше поздравена по случай Международната седмица на брака /7-14 февруари/ от кмета Пенчо Милков. Те сключват брак през далечната 1951 година и след три седмици, на 3 март, ще празнуват 74 години брачен живот. 
„Вашата връзка е не само израз на лична обич и привързаност, но и символ на устойчивостта на семейните ценности, които са в основата на всяко сплотено общество. Годините, които сте прекарали заедно, са доказателство за силата на вашата любов, за мъдростта, с която сте преодолявали трудностите, и за топлината, която сте съхранили в своя дом“, обърна се към семейството кметът.
Каля и Михо живеят в Русе, но са родом от сливополското село Борисово, където се запознават. В деня на сватбата булката е едва на 16 години, а бъдещият й съпруг - на 21 години и е в специален отпуск от казармата, за да сключи брак с избраницата си. Младото семейство да се установи в Русе. Михо работи като моряк в Българско речно плаване, а Каля пътува с него по Дунава, за да не се разделят за дълго. Впоследствие тя става възпитателка в детска градина „Здравец“.
Михови имат син, който също тръгва по стъпките на баща си и избира живота на капитан на товарен кораб. Семейството се радва на двама внуци и четири внучки, за които казват, че никога не спират да ги посещават и да се грижат за тях. Всички те живеят в Русе. 
Каля и Михо споделят, че въпреки трудностите, са доволни от всичко, което са преживели, и животът им е хубав и заобиколен от близки и приятели. Единственото, което отчитат като минус, е че с времето са се увредили зрението и слухът им, но това по никакъв начин не пречи на бодрия им дух. При хубаво време двамата не пропускат да излязат навън, макар и да не отиват далеч от блока, в който живеят. Казват, че здравето трябва да се поддържа с движение, било то и до кварталното магазинче. 
Възрастната двойка е убедена, че дължи дългогодишния си брак на взаимното уважение и приятелството, което са изградили помежду си. Каля не пропуска да похвали своя съпруг, че винаги й е бил опора и нито веднъж не е чула обидна дума от него. Шегуват се, че нещото, за което съжаляват, е че нямат нито една снимка от сватбата си, защото за тях фотографиите са спомени.