Спасете едно изчезващо село, вече и линейките не могат да стигнат до нас! С този зов за помощ в редакцията на „Утро“ дойде Иван Иванов от Церовец.
85-годишният мъж е бивш дългогодишен учител в Механотехникума в Русе. Завършва инженерна специалност в предшественика на Русенския университет - ВИММЕСС, работи няколко години по специалността си, но избира преподавателската работа и тя става негова съдба. След пенсионирането си се оттегля със съпругата си Станка в родния Церовец, който запада и запада пред очите му.
„Улиците в селото ни са в ужасно състояние, особено улица „Бор“. Посетете ни и се убедете. Молим ви за помощ“, пише в ръкописно писмо от името на пенсионерския клуб, което Иван Иванов донесе лично в редакцията на вестника и беше приготвил копие за областния управител.
Улиците са дотолкова разбити, че колата на социалния патронаж, която доставя храна на възрастното семейство, не може да стигне до дома им.
Излизаме да я посрещнем, докъдето има някакъв асфалт. Мръзнем и чакаме, нямаме избор - иначе ще стоим гладни, обяснява с мъка бившият учител.
В селото по списък трябва да има над 40 човека, но реално са трийсетина. Улиците са асфалтирани през 1960 година и оттогава не са пипани. Миналата година се появила бригада, оправила стотина метра и си тръгнала.
Магазин няма, в понеделник сряда и петък идва човек, който работи по 1 час, продава само хляб и си тръгва. Обхватът на мобилните оператори е на същия принцип - има го от дъжд на вятър, и то само на по-високите места.  
Ако някой се разболее - душа да му е яка. Наскоро възрастен мъж тръгнал за оня свят. Извиканата линейка дошла до началото на улицата, а тя - непроходима. По щастлива случайност дъщерята на болния видяла спешните медици на път за дома на баща си и ги завела. Така случайността спасила човешки живот...
Молбата и мечтата на хората в Церовец е да дойдат млади хора и да съживят догарящото като свещ село. Имотите там са евтини - къщите се продават за около 5000 лева. Селото е в края на красива долина на един от притоците на река Мали Лом, наоколо има дъбови и борови гори, а въздухът е уникален, особено за хора с белодробни проблеми. Сравняват го с този в най-добрите места за заболявания на дихателната система. Покрай отворените преди години къщи за гости имало оживление и надежди, но къщите запустели и тези искрици угаснали.
Чакаме помощ. Надяваме се на Община Иваново, на държавата. В годините, в които трябва да живеем най-спокойно, се борим с големи трудности и едно чудесно село изчезва пред очите на всички. Хора, отговорни господа, не допускайте това да стане, призовава Иван Иванов.
И се надява не само да има кой да го чуе, а и да се отзове.