Преди година в Уиндзор, Великобритания, ми посочиха вратата на една най-обикновена сладкарница, защото понечих да се разплатя в брой, а хората искаха разплащателна карта. Научих си урока. Къде ли в съвременна Европа след това не съм ходил - навсякъде плащах само с карта. Дори когато съм взел нещо за центове или дребни стотинки от съответната валута.
В Русе обаче се натъкнах на уникат. Разплащаш се с карта, само ако сумата надвиши определен лимит. В случая - в магазинче на Американското пазарче, където картата „важи“ само ако покупките струват над 10 лева. Защо? Час преди да вляза в него със същата карта на около 500 метра платих 2.60 лева за две кафета!
В края на краищата пазарувах за близо 15 лева и ми позволиха да платя с картата. Аз пък ще си позволя да занимая със случая Комисията за защита на потребителите - да видим кой и как поставя лимити за плащане в брой и през ПОС терминал.