„Този медал тежи повече от другите, защото минаха много години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да останеш на едно ниво толкова много години, с толкова много контузии“, каза вчера при пристигането си на летището в София олимпийският шампион в тласкането на гюле в клас F55 от параолимпиадата в Париж Ружди Ружди.
„Щастлив съм, радвам се, че успях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното състезание. Бях подготвен много, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал, защото всичко се случва - съдии, фаулове. Не исках да си удрям една спирачка предварително. Отидох, борих се до последно и успях. Това трябва да се изживее. Все едно за първи път спечелих златен медал, развълнувах се. Имах подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на треньора си, защото без него нямаше да успея. Той ме научи на абсолютно всичко, каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и световен рекордьор“, каза още първенецът, който спечели златен медал и на параолимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 година.
„Ако не бях с увреждания, сигурно нямаше да бъда спортист“, сподели спортистът, който остава на инвалидна количка след ужасяваща катастрофа през 2008 година, когато е едва на 17 години.
Снощи Ружди беше послещнат с голямо тържество в родния си град Глоджево.