Пъстър двудневен празник подготвя детско-юношеският фолклорен ансамбъл „Зорница“ към Общинския детски център за култура и изкуство, с който формацията в събота и неделя ще отбележи 55-ата годишнина от своето създаване. На 22 и 23 юни от 18.30 часа Голямата зала на Доходното здание ще се превърне в шарено и звучно царство на неподражаемите български народни ритми. Ще ги поднесат на публиката момичетата и момчетата от трите състава на танцовата формация, народният хор и оркестърът на ансамбъла. В последните дни преди двата концерта всички участници в предстоящия празник едва ли могат да мислят за друго, освен за това, което подготвят. И танцьорите (в това число и ентусиазираната група на „ветераните“), и певиците, и музикантите, а и техните ръководители - хореографите Милена Михова и Добрин Райчев (той е от първите танцьори още от създаването на „Зорница“), ръководителката на хора Светлана Недкова и шефът на оркестъра Мирослав Куршумов. Концертите са под режисурата на талантливата Деница Дончева от Кукления театър, а водещи ще бъде колегата на Деница Димитър  Пишев и 10-годишната Радост Маринова, талантлива рецитаторка (а майка й е танцьорка-ветеранка от „Зорница“). 
55 години са си един солиден житейски и артистичен период, който събира
много щастливи пъстроцветни спомени
Двата концертни дни ще припомнят факти, които са белязали съдбата на ДЮФА „Зорница“ и са напълнили албумите на ансамбъла със снимки, а сърцата на танцьорите с емоции. Публиката ще види танци от различни български фолклорни области - шопски, северняшки, добруджански, тракийски. Сред тях ще бъдат и няколко танца, разработени хореографски от дългогодишната ръководителка на детско-юношеския ансамбъл Милка Железарова, която не дочака този юбилей. През април тя напусна земния свят, като няколко години преди това остави свидната на сърцето й формация на своите приемници Добрин Райчев и Милена Михова.
Много често се питаме как би реагирала на едно или друго наше решение, какво би казала за това или онова, казват Добрин и Милена.
И колкото на тях и на Светлана Недкова да им липсва Железарова, стопля ги това, че синеоката виелица, вдигала десетилетия наред високо летвата за танцьорите и авторитета на формацията, в последните месеци е успявала да дойде и да види как работят. И взискателната й душа се е изпълвала със спокойствие, че съставът е в добри ръце и че продължава да носи името „Зорница“ с достойнство.
Миналата година на годишния концерт седеше на стол зад кулисите и си говореше с танцьорите, тогава каза: „Виждам, че съм избрала правилно кой да ме замести“, разказва Милена. 
Много ни е мъчно, че тя не доживя до 55-годишния юбилей и ни се иска да направим един концерт, изцяло посветен на нейната невероятна личност, която озари и вдъхна на десетки русенчета любовта към народното творчество, казват Милена и Светлана. Те се надяват, че такъв концерт в памет на Милка Железарова ще успеят да подготвят за следващата година. 
А сега вниманието е концентрирано върху юбилейната изява. Замисълът е целият спектакъл да премине като 
една вълшебна фолклорна приказка
Без биографични данни, без дати и събития от житието-битието ни, без видеостена - искаме да остане само усещането за приказка, за нещо магично и прекрасно, каквото са танците и песните ни, казва Добрин Райчев. Приказката включва 15 танца, като в повечето от тях пее и хорът. Певиците ще изпълнят самостоятелно емблематичната „Вечеряй, Радо“, а също и китка народни напеви. На сцената ще оживеят „Лудо хоро“, „Полъх от Добруджа“, „Ряховски момчета“, „Северняшка сюита“ (за нея хореографите разказват, че са я възстановили в оригиналния й вид, в класическата версия). Едно от най-емоционалните изпълнения ще бъде на танцьорки-ветеранки („На Милка танцьорките!“) от някогашната „Зорница“ - те ще се вживеят в танца „Клюкарки“ по музика на именития събирач и пазител на музикалното народно богатство Филип Кутев и с хореография на Маргарита Дикова. Тези бивши - а дали може да се каже за един танцьор, че е бивш, щом сърцето му подскача, чуе ли неравноделните ритми?! - „зорнички“, са едни от най-ентусиазираните в репетициите. Всъщност танцьорите от всички възрасти си преливат настроение едни на други - и това ще усетят зрителите в залата, докато гледат „Странджански танци“, няколко „сюити“ - Северняшка, Русенска, Шопска, заредената с много настроение „Кукери“, закачливите композиции „Свирец игралец“ и „Влаинки“. 
За женския танц „Влаинки“ от русенската „Зорница“ са признателни на главния художествен ръководител на студентския ансамбъл „Зорница“ Емил Генов, който подал ръка на русенските хореографи и им предоставил танца заедно с две момичета от софийския състав. Тогава в най-голямата по възраст група при нас имаше само осем момичета и нито едно момче - трябваше нещо да направим, за да се почувстват пълноценни, обяснява Добрин Райчев. Жестът на Емил Генов означава много за русенския ансамбъл. Неговите ръководители помнят безвъзмездната помощ и сега, когато ДЮФА „Зорница“ вече наброява 200 души, „голямата“ възрастова група вече има 20 момичета и 14 момчета.
Първата танцова продукция на възобновената група е „Свирец игралец“ и публиката ще я види на концертите. Само хорът ни вече е от 24 души, като имаме и две двойки майка и дъщеря, сега не ми стигат столове в залата за репетиции, казва Светлана Недкова. И отбелязва: „Все повече се засилва интересът към фолклора“. 
Истината е, че оттеглянето на Милка Железарова след пенсионирането й е било важен и в известен смисъл преломен момент в историята на ДЮФА „Зорница“. Десетилетия наред тя беше непоклатимата личност, с която се свързваше името на ансамбъла. Строга, безпрекословно изискваща желязна дисциплина, нерядко вметваща остра, но точно на място дума, но и талантлива и вдъхновена - и винаги, когато виждаше насреща си дарба и всеотдайност, беше готова да поощри и да награди със сърцата усмивка. Много от ветераните са ни признавали, че не са вярвали ансамбълът да продължи, след като Милка се пенсионира, казва Милена Михова. А скоро след това същите родители питали изненадани: Какво правите с децата ни - с мед ли ги посрещате? Толкова бързат за репетиции... А охранителят на залата уточнява, че
не е виждал да хранят децата с мед, но пък е виждал как в „Зорница“ на всяка репетиция посрещат малките танцьори още на входа... с прегръдка!
 Ансамбълът подготвя и две изненади, които ще бъдат премиерни за юбилейните концерти. Това са два символа, които оттук нататък ще бъдат запазена марка на „Зорница“. Едната е художествената визия на ансамбъла, която ще бъде постоянен фон на концертите на сцената - тя е оформена с логото на състава, рамкирано с везана шевица от женска риза от квартал Долапите. Шевицата е заимствана от бродирана риза-бърчанка, публикувана в книгата „Български шевици от Русенския регион“ на Здравка Димитрова, като авторката е дала своето съгласие ансамбълът да украсява всеки свой концерт с везбата от женската риза, известна като алтица. 
Другият сюрприз ще бъде химнът на ДЮФА „Зорница“, написан преди година и половина, той ще прозвучи за първи път в юбилейните дни. Музиката е на Цончо Дочев, а текстът е на младата русенка Евгения Ганчева, любител на фолклора. 
Така в летописната книга на ансамбъла, която упорито и прилежно води Светлана Недкова, ще се добавят и нови ценни факти от биографията на „Зорница“. Малко по-късно ще се допишат и още - след юбилея предстоят две турнета. Първо концертният състав с деца от четвърти до осми клас ще замине за албанския град Дуръс, за да участва в международен фестивал. А в това време ще продължат репетициите за 12-ия международен фолклорен фестивал „Среща с традицията“ в италианския град Монтекатини Терме, където младежката група ще представи България от 18 до 22 юли. През септември е и традиционният лагер на танцьорите, по време на който ще започнат и репетициите на нов танц за следващия сезон. 
Но всичко това тепърва предстои. В момента тема номер едно са двата дни - събота и неделя, с двата юбилейни концерта, за които почти не са останали неизкупени билети. Те се продават на касата на Доходното здание. И с малко повече късмет може и да сполучите да бъдете сред зрителите на пъстрата пълна с настроение приказка на име „Зорница“.