„Седем месеца след претърпяна от мен катастрофа не знам какво се случва нито със следствието, нито с колата ми“, каза в редакцията на „Утро“ потърпевшият Юлиян Нейчев.
Тежкият инцидент става на 14 октомври миналата година на пътя от Лесопарка Липник към Червена вода. На ляв завой пред сребристото му „Пежо 206“ изскача бял „Фиат Пунто“, навлиза в неговата лента и след по-малко от секунда следва силен сблъсък.
„При ограничение 40 км/ч аз бях с 30. Зад мен се движеше червена кола. Шофьорът потвърди, че съм карал бавно и дори каза, че ако не съм бил блъснат аз, е щял да пострада той. Колата отсреща се движеше много бързо, може би заради това момчето на волана не успя да вземе завоя“, разказва Юлиян Нейчев.
Фиатът е каран от 19-годишен младеж, който получава лицеви фрактури. Тестовете показват, че не е употребил алкохол или наркотици. Возещите се на задната седалка момче и момиче са с тежки счупвания. Самият Нейчев е с пукната гръдна кост и още не се е възстановил напълно.
„Дойдоха полицаи, гледаха, мериха и казаха, че имам късмет, че съм жив. Едва се измъкнах от колата. Вратата беше заклещена, двама души дърпат отвън, аз натискам отвътре, отвори се пролука около 30 сантиметра, през нея успях да изляза. Целият бях охлузен, но поне бях навън. Защото ако колата беше пламнала, нямаше да имам никакъв шанс. Още не съм се оправил напълно, като вървя, пращя“, казва потърпевшият.
„Пожелавам на младите хора от фиата да се възстановят напълно. Но очаквам и да разбера какво става и с разследването, и с колата ми. Защо не ми я върнат - поне за части мога я дам, акумулаторът беше съвсем нов, можеше да се продаде. Имам болен син и без автомобил не мога, трябва редовно да го карам на прегледи. Купих си друг, но можеше да си помогна. Питах в полицията какво се случва, казаха ми „Чакай, бавно става“. Да чакам, но започнах 71 години, ще дочакам ли“, завършва Юлиян Нейчев.