Църква на 8 века и етнографски музей са вторите по популярност и посещаемост обекти в самоковското село Белчин.

Най-посещаваният обект в селото край пътя Дупница - Самоков е реставрираната късноантичната крепост "Цари Мали град", намираща се върху хълма "Свети Спас" над Белчин. Освен крепостта и атракциона край нея, комплексът допълва църквата "Преображение Христово", намираща се в пределите на крепостта.

Спуснеш ли се надолу по стръмната пътека, стигаш до възстановената черква "Света Петка" и намиращия се до нея Етнографски музей. Църквата "Св. Петка" е една от светините за село Белчин и цялото самоковско поле. Обявена е за паметник на художествената култура – І степен. Църквата е типична за средновековната архитектура-еднокорабна, засводена, с допълнително пристроен нартекс. В този си вид е построена през ХVІ в., като стъпва върху основите на по-ранен храм, датиран по археологически данни през второто българско царство - около ХІІІ- ХІV в. Първата църква е опожарена при османското нашествие в последната четвърт на ХІV в.

В периода 1991-2005 година църквата е изоставена, полуразрушена и разграбена от иманяри. От руините за нов живот я въздигнаха родолюбиви белчинци. Със своите дарения те възродиха не само храма, но и християнското и родолюбивото чувство у местните хора и положиха здрави темели за целия културен комплекс.

Всички икони в храма имат еднакви стилови белези, характерни за средата на ХVІІ в. Някои изследователи приписват авторството на Св. Пимен Зографски или на неговите ученици, работили в района на Средецката мала Света гора през това време. Иконите носят архаичността на късно византийската традиция, типична за Атонските зографи. Този стил е характерен и за повечето синхронни църкви със стенописи в самоковския район. Посветителските надписи на архаичен български език върху част от иконите разкриват етническия произход на зографите, а също така и силното религиозно чувство и дарителската традиция у белчинци в условията на чуждо верско и икономическо подтисничество.

Етнографският музей на село Белчин е мястото, където се събра последното оцеляло от самобитността и народното творчество на местното население от епохата на Възраждането през ХVІІ век до началото на ХХ век. Сградата е новопостроена и бе дарена на Община Самоков от строителната компания "Главболгарстрой". Музеят, както и целият комплекс е филиал на Исторически музей - Самоков. Сградата е в стила на старите белчински домове от това време, а експонатите в него бяха дарени от родолюбивите белчинци.

На първия етаж сбирката представя богатото книжовно наследство. От старата църква в селото са останали около тридесет ръкописни и старопечатни книги, сред които има редки и изключително ценни за българското книжовно наследство произведения - Евангелие с апостол от ХІІІ-ХІV в.; октоих; инкунабул, отпечатан в Цетина през 1494 г., требник, печатан от Божидар Вукович във Венеция през 1540 г. и трифологий, отпечатан със средства на Матей Безараб през 1643 г., Панагерик от 1744 г. и др. Днес тези редки книги се намират в Народната библиотека " Св. св. Кирил и Методий", и също толкова са оцелели и в църквата "Св. Петка", сега изложени тук. Видно е, че и през времето, което сме свикнали да наричаме "най-тъмните векове от нашата история", село Белчин е било твърдина на вярата, грамотността и българщината.

Вторият етаж представя бита и поминъка на Белчин. Експонирани са оригинални носии, покъщнина и трудовите дейности, типични за българското село. В задния двор са експонирани стопанските сгради, инструменти и съоръжения за селскостопанския труд. Край музея има възстановка на занаятчийска работилница.

Всичко сътворено през последните години прави малкото селце нова туристическа дестинация, допълваща познатия на всички зимен ски-център и летен курорт Боровец.