Кристиян Юлзари от Русе спечели Почетната награда за млад автор в третото издание на конкурса за чиста журналистика на Dir.bg - Web Report, в който участваха над 100 журналисти с повече от 300 материала, които бяха оценявани от някои от най-утвърдените имена в журналистиката и публичните комуникации. Отличието бе присъдено на ученика от АГ „Гео Милев“ за публикацията му в националната медия за ученическа журналистика Scoolmedia.com „Насилието в училище - скритата епидемия“.
„Благодаря на екипа на Dir.bg, тъй като да застанеш рамо до рамо с едни от най-големите професионалисти в медийния сектор у нас е признание, което още повече ме амбицира да продължа да работя и осветявам болезнени за обществото ни теми. Пожелавам на всички български журналисти сила и кураж, защото истината винаги излиза наяве“, каза Кристиян Юлзари, след като разбра, че е носител на почетната награда.
„Случи се случайно и на шега, въпреки че от малък ми е мечта да стъпя в обувките на репортер. Наблюдавайки работата на любими мои журналисти, постепенно в мен се зароди копнежа да търся и давам гласност на проблеми, които дълго време са били замитани под килима“, разказва Кристиян.
След като вижда отвътре как функционира една медия, той смело заявява, че вижда своето бъдеще като журналист в България. Кристиян вярва дълбоко, че печалният символ на медиите - числото 111, което дамгосва свободата на словото у нас, може да бъде преодолян с младежка решителност, критичност и ентусиазъм на бъдещето поколение, които да направят така, че за професията да престане да се говори с неприязън.
„Да си журналист не трябва да е срамно, нито пък опасно, но уви днес като че ли истината все по-трудно си проправя път в океана от пристрастни и силно политизирани медии“, констатира Кристиян.
Защо точно насилието в училище?
„Избрах темата, защото това е проблем, с който съм се сблъсквал лично преди години, и когато това се случи, не получих подкрепа от училищното ръководство. Насилието е епидемия и ще продължи да бъде такова, докато не се изгради защитен механизъм в обществото ни, който да не толерира тормоза във всичките му форми. Представих проблема чрез факти и данни, а не повърхностно и с фокус върху сензацията, защото това е моето разбиране за правенето на чиста журналистика. Проучването, което проведох сред съучениците си, обрисува детайлно каква е ситуацията в едно от елитните училища в Русе и ако тук всяко трето дете е било жертва на тормоз, то само можем да си представим какви са нивата на насилие в останалите училища с повече проблемни ученици“.
Предлагаме ви отличения текст на Кристиян Юлзари, чието заглавие е „Насилието в училище - скритата епидемия“. Вътрешните акценти са на редакцията.

„Насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството“, се казва в доклад на UNICEF. Според организацията, в световен мащаб около 1 млрд. деца са засегнати от някоя от формите на насилие.
България не е изключение от това правило, макар темата да не се обсъжда отворено, а мерките за превенция на насилието в класните стаи да са недостатъчни. Официални данни колко точно са децата, пострадали от насилие в България няма. 
Топката се прехвърля между отговорните институции, като никой не излиза с ясна статистика и план за превенция 
на т.нар. „булинг“ (от англ. bullying - тормоз в училище, б.р.).
Илюстрация за сериозността на проблема идва от проучване, направено между 155 ученици от Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе, от sCOOL Media, с подкрепата на училищната администрация. Резултатите от него са стряскащи, но и демонстративни: всеки трети ученик, отговорил на допитването, е ставал жертва на тормоз.
От анкетираните 155 ученици, най-голяма част - около четвърт от оплакалите се - посочват, че върху тях е бил упражнен вербален тормоз. На второ място, 12 ученици, или над 8%, споделят, че са преживели физически тормоз, а двама считат, че спрямо тях е упражнен сексуален тормоз.
Впечатление прави много голямата част от
младежите, преживели насилие, които не са се обърнали към никого за помощ
Това са 34 ученици от посочилите, че са били насилвани. На второ място са учениците, които посочват, че са се обърнали за подкрепа към приятел или родител, което показва известно недоверие към отговорните институции.
За г-жа Ваня Трушкова, която е педагогически съветник в русенската езикова гимназия, най-силно впечатление от резултатите на анкетата е направил броят на младежи, които не са казали на никого за преживения тормоз. 
„По отношение на резултата, че повечето ученици не споделят, ако са били жертва на насилие, можем да направим извод, че е необходимо 
да работим в посока спечелване на доверието на младите хора
Да могат да говорят с нас и заедно да намираме решение на проблемите им“. Тя коментира също, че училището провежда дейности, които дават възможност на учениците да учат, осмислят и отработят механизми за справяне с агресията. „Ежегодно се прави анализ на случаите на тормоз и се търсят възможни решения за справяне с проблема...“, коментира още г-жа Трушкова.
Агенция за социално подпомагане изпрати на sCOOL Media становище, в което нарича насилието в училище „антихуманен акт“. Според институцията факторите, които влияят на тенденцията за упражняване на насилие в България, са социално-икономическата и финансовата криза, средствата за масова комуникация, глобализацията и отчуждението.
sCOOL Media се обърна и към Национална мрежа за децата, за да разбере повече за естеството на проблема. „Насилието над деца се сравнява със световна епидемия, която има своите сериозни последствия както върху живота на подрастващите, така и върху начина, по който живеем заедно като общество. Това е така, тъй като децата се учат от околните как да изграждат отношенията си“, казва Белла Динкова от организацията. По думите й,
последствията от тормоза
могат да се изразяват в затваряне на детето и рязкото спиране на комуникацията му с близките за него хора.
„Често се говори за „капсулиране“. Ако тормозът е продължителен, може да се стигне до промяна в поведението. Децата и младите хора, които са жертви на насилие, са склонни да развият зависимости (от алкохол, хазарт, психоактивни вещества и др.), да изпаднат в депресия, да развият тревожност или самите те да станат насилници“, добавя тя.
От организацията споделят за международно проучване, което показва, че ако едно дете е било изложено на повече от четири неблагоприятни преживявания в детството си, то за него рискът от сърдечни заболявания нараства два пъти. Четири пъти по-вероятно е те да употребяват алкохол по рисков начин, шансът да има нежелана ранна бременност скача шест пъти, също с толкова се увеличава шансът подрастващият да пропуши. Но най-фрапиращото е, че шансът тормозено дете да извърши престъпление като възрастен се увеличава цели 20 пъти, а вероятността да направи опит за самоубийство - 49 пъти.
Както стана ясно от анкетата, направена в русенската езикова гимназия „Гео Милев“
близо 60% от учениците, станали жертва на насилие, не са потърсили помощ за проблема си. Когато човек е наранен от друг, парадоксът е, че сам изпитва срам и вина, че е позволил да му се случи и не е могъл да се защити и че останалите ще го помислят за слаб и ще го отхвърлят. Белла Динкова коментира, че в световен план децата са една от групите, които имат най-големи трудности да споделят, че са насилвани. Вероятно това може да се обвърже с крехката им възраст и това, че все още не са изградили механизми за справяне с проблемите си. Срамът е другото нещо, заради което много често се мълчи. „Този срам е особено специфичен, когато се говори за сексуално насилие, и още повече, когато се случва от близък човек“, допълва още тя.
При постъпване на сигнал за насилие от Агенцията за социално подпомагане са длъжни да направят проверка до 24 часа след постъпването му. Ако се установи тормоз, трябва да се вземат незабавни мерки за закрила на жертвата с цел опазването на живота и здравето му, както и гарантирането на неговите права и интереси.
Повече от видно е, че са нужни сериозни мерки, за да може „епидемията от насилие“ да бъде овладяна. Статистиките на световно ниво показват, че бройката на деца-жертви не само че не намалява, но и се увеличава. От Национална мрежа за децата смятат, че на първо място трябва да се работи по изграждането на общество, което има нулева толерантност към насилието. Това включва да разпознава тормоза и да не го допуска - цели, които към днешния момент изглеждат повече като мираж в българския контекст.
Възможните решения:
За UNICEF решението на проблема с насилието над деца се крие в конкретни стратегии за предотвратяване и отговор на тормоза. Част от методите, които предлагат са:
* Добри закони и тяхното правилно прилагане;
* Осигуряване на безопасна среда в дома, в училище, на улицата;
* Справяне с бедността и неравенствата в обществата;
* Създаване на услуги за отговор на насилието и за подкрепа както на жертвата, така и на извършителя;
* Добро образование и изграждане на жизненоважни умения у децата, умения за комуникация, мирно разрешаване на конфликти и т.н.;
* Изследвания и събиране на данни за насилието, които ни дават не само информация за мащаба на проблема, причините и формите на насилие, но помагат описаните по-горе стратегии да се променят и да водят до по-добри резултати.