За първи път от години приемът в гимназиите в Русенска област след завършен 7 клас още на първо класиране показва, че няма да може да се сформира само една-единствена паралелка. От предварително обявените в тазгодишния прием ще отпадне планираният осми клас в обединеното училище „Св.Климент Охридски“ в град Борово. За там са кандидатствали само 6 ученици, които са крайно недостатъчни. Вариант за тези деца са средните училища в Бяла или Русе. 
Други драми с отпадащи паралелки, каквито обичайно възникваха всяка година в различни училища, най-вече в Русе, този път не се очертават. Въпреки постоянно намаляващата бройка на децата в областния град и извън него и въпреки традиционния мерак на много от средните училища да заявят повече осми класове, отколкото седмокласниците могат да запълнят, тази година желанието и възможностите в много голяма степен явно съвпадат. И още след първото класиране в понеделник може да се каже, че на практика всички заявени специалности вече са факт. 
На какво се дължи това? Дали на доброто планиране, дали на разумния подход на директорите и екипите им или пък на прагматичния поглед към различните нагласи на родителите и дадености на децата, които вече не се притесняват да поглеждат към професия или занаят още след основно образование? Дали прагматизмът е наклонил везните или просто Русе се вписва в националната тенденция, според която 
от миналата година трендът започва да се обръща 
и все повече деца и родители търсят подходяща перспектива в професионалното образование? Най-вероятно точният отговор на този въпрос предстои да бъде открит и даден. Факт е, че тази тенденция все по-устойчиво се проявява в София, Пловдив и други големи градове, където професионалните средни училища приковават вниманието на седмокласниците също толкова магнетично, колкото и хуманитарните и езиковите гимназии. Нещо повече - към професионални гимназии се насочват деца, за които в никакъв случай не може да се каже, че учат по метода „през куп за грош“ - балът, с който  русенчета се класират /при това по първо желание!/ в Строителната гимназия, в Корабната, в Електрото, в Облеклото, Туризма, не отстъпва на този, с който приемат смятаните доскоро за непоклатимо елитни русенски училища: Математическата, Английската, Европейското и Дойче шуле. 
Тези четири гимназии, разбира се, отново са в челото на класацията по бал, с който се приемат бъдещите осмокласници. Водеща е Математическата, където
най-“ученолюбивите“ приети деца са с бал 496.5 и 487.5 
за математическа паралелка. Веднага след това се нарежда Дойче шуле с 473.750, а след това отново идва Математическата - 473.5 за паралелката с акцент върху природните науки. Английската е на пета позиция - там най-високият бал е 463.5. Следва Европейското училище с 452.750 за клас с английски. На седмо място е Гимназията по икономика със специалността „Икономика и мениджмънт“, в която ученикът с най-висок бал е с 442 точки. После идва ред на испанската и френската паралелка в Европейското - съответно с 438 и 436.250. Десетото място отново е за Икономическата и класа по оперативно счетоводство с най-висок бал е 426. 
Математическата гимназия е безспорният лидер и по показателя, по който се отчита напоследък интересът към дадено средно училище - по минималния бал, с който се приемат ученици в конкретна паралелка и специалност. За Русе това е паралелката „Софтуерни и хардуерни науки“ в Математическата, където ученикът, приет с най-нисък бал, е показал 404.750 точки. В челната петица по този показател следват още два пъти Математическата - с профилите „Природни науки“ /минимален бал 398.750/ и „Математически“, а четвъртата и петата позиции са за СУ за европейски езици - 356.5 е най-ниският бал на приетите в паралелката с английски, а 337 - на осмокласниците в класа с испански. Английската гимназия остава едва седма, тъй като там минималният бал пада до 320.5 - само с половин точка повече от 320 за Европейското с руски език и Икономическата с икономика и мениджмънт. 
Икономическата гимназия е единствената от професионалните в челната десятка по максимален бал на приетите. Но в Топ 20 има още две професионални гимназии - ПГ по строителство, архитектура и геодезия и ПГ по корабоводене, а на стотни след нея и на 21-ва позиция е ПГ по електротехника и електроника. Показателно е и друго: че по-голямата част от класираните в тези учебни заведения са приети там по първо желание - което е недвусмислен знак, че 
професионалните училища започват да излизат от „зоната на здрача“
където в последните години бяха захвърлени като „втора ръка училища“ за онези, които не успяват да се класират сред „богоизбраните“. 
Искаме да се върне „нормалността“ при избора на гимназия за русенските ученици и да не се устремяват всички към няколко средни училища с безусловна слава на „много добри“, ако тези деца да нямат качества за отлични математици, лингвисти или склонност към хуманитарните науки, коментира началникът на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева. И припомни, че в недалечното минало в Русе се влизаше с много сериозен конкурс и с отличен успех не само в езиковите и Математическата гимназия, но също и в Техникума по електротехника, в Корабния, Строителния, дори в Механото, както и в несъществуващите вече техникуми по химия и зърнопреработване. Тя не крие, че е доволна от факта, че още на първо класиране са запълнени сто процента всички паралелки в Икономическата гимназия, Европейското училище, Корабната, ПГ по туризъм, гимназиите по електротехника и по строителство и архитектура, паралелки като „Интериорен дизайн“ в ПГ по дървообработване, „Моден дизайн“ и „Фризьорство“ /с 26 ученици!/ в Облеклото. 
75 от седмокласниците в Русенска област не са класирани никъде
Това означава, че не им е стигнал бал за исканите и посочените от тях в заявленията специалности. Понякога се случва родителите да не преценят правилно възможностите на детето и на всяка цена да искат то да влезе в училище, закъдето не му стига капацитетът, но има случаи дете да кандидатства само в едно-единствено училище, което свива шанса за класиране, обяснява Георгиева. 
Всички некласирани русенчета ще чакат второто класиране. До 16 юли тече записването на приетите, като е възможно някои от тях да са приети и в други градове и да предпочетат да заминат там - и така ще освободят места за следващите по бал. За третото класиране ще бъдат обявени само свободните места, което още намалява шансовете за удовлетворяване на предпочитанията. 
Няма да останат неприети и незаписани в гимназиите деца, уверява Георгиева. Това е предвидено и в законовата документация, която позволява дори и на дете, което по една или друга причина не се е явило на изпитите по български език и математика от националното външно оценяване, също да участва в класирането за предпочитано учебно заведение. Друг е въпросът, че липсата на оценка от изпита от Националното външно оценяване също намалява сборната оценка.  
Максималният бал, който може да постигне един седмокласник, е равен на 500 точки. Той се формира по различен начин за различните гимназии. Някъде се удвоява оценката по математика, другаде - по български език и литература. Някъде очевидно нищо не се удвоява, щом като 
има няколко учебни заведения в областта, където са приети ученици с бал... 30! 
Това е и най-ниският бал в тазгодишния прием - с него са класирани бъдещи осмокласници в професионалната паралелка „Икономическо развитие“ във ветовското СУ „Васил Левски“ и в специалността „Компютърно проектиране и десениране на тъкани изделия“ в ПГО. Но поне и на двете места за тези деца, които имат възможно най-нисък бал, въпросните училища са били тяхното първо желание. С малко повечко точки - 38, има класиран в ПГ по селско стопанство „К.А.Тимирязев“ в Две могили. С 66 точки бал влизат ученици в СУ „Панайайот Волов“ в Бяла, с 67 - в СУ „Св.Паисий Хилендарски“ в Сливо поле, със 76 - в профил „Хуманитарни науки“ в СУ „Св.св.Кирил и Методий“ в Две могили. За какви ученици и за какво ниво става дума, можем да гадаем, като имаме предвид, че превръщането на традиционните оценки в точки става по следната схема: 6 е равно на 50 точки, 5 - на 39, 4 - на 26, а 3 - на 15.
 Все пак, погледнато глобално, Русе стои относително добре на фона на националната картина на резултатите от външното оценяване. По български език и литература средният резултат е пети в страната, докато преди година е бил девети. 15 училища от областта са с успех над средния /през 2019 г. са били 13/. А по-нисък от средния резултат са показали 34 училища - преди година са били с 3 повече. 
По математика се отбелязва леко отстъпление - русенските седмокласници са шести в страната, докато през 2019 г. са били пети. 11 училища са с успех над средния в страната /при 13 през 2019/, а в 38 учебни заведения децата са показали успех под средния, като миналата година тези училища са били 37. 
Изводите ще се правят тепърва, а след тях трябва да последват и някакви действия, които да разширят положителните тенденции и да свият негативните до възможния минимум. Резултатите от Националното външно оценяване от тази година са съпоставими с миналогодишните, но макар да нямаме причини за безпокойство, трябва да отчитаме всички фактори и обстоятелства, в това число и тревожно намаляващия брой деца, за да бъдем подготвени за следващите изпитания, които ни предстоят, коментира Росица Георгиева.