Един млад мъж с видимо удоволствие всеки ден се разхожда по кея, гледа Дунава така, сякаш не може да му се нагледа, а след това обикаля централните русенски улици, радвайки се на буйстващата пролетна зеленина. Понякога среща приятели, които се изумяват, че го виждат. Задължително в първия момент разговорът започва с „О, Пресли, тука ли си? Пак ли си за малко?“. Може би защото никой не може да повярва, че кларинетистът Преслав Петков се е върнал за по-дълга ваканция и че разполага с време да се радва на близките си, на приятелите, на родния си град. 
Работата е там, че Преслав Петков от 16 години живее и работи в Кувейт. Заедно със съпругата си, сопраното Анна Карадимитрова, се занимават с преподаване, тя главно в Американския университет, той - в английското училище в Кувейт, където 
учи учениците в Kuwait English School на магията на духовите инструменти
Когато преди 16 години Анна и Преслав заминали за Кувейт с намерението да поработят само няколко години /две-три, не повече, уточнява Преслав/, не подозирали, че започват един различен етап в своята творческа биография, който в голяма степен ще определи артистичното им битие. 
Потегляйки на повече от 3000 километра от България, Преслав затваря страницата с 4-годишна работа в оркестъра на Софийска филхармония и на ред турнета, а Анна - на вокалната си изява с много турове в оперни театри /впрочем, работила е и в русенската опера/. 
Шокът наистина беше огромен, разказва Преслав. В августовския ден, когато пристигнали в Кувейт, термометрите регистрирали рекорд: 
53 градуса по Целзий
„Жегата буквално ни покоси и в първите няколко дни само спяхме. Когато в началото на септември тръгнахме на работа, започнахме да свикваме. По улиците нямаше жива душа, хората излизаха само късно вечер покрай брега на морето. По-впечатляващото беше, че всъщност лятото с тези температури над 40 градуса там започва през март и продължава до края на октомври. Така че март вече е време за плаж. Сигурно затова когато на няколко пъти си идвах в Русе за концертите на „Мартенски музикални дни“ с Фестивалния оркестър, тук ми се чудеха откъде по това време на годината имам такъв тен. Как откъде - от плажа! През ноември започва по-прохладният сезон - и продължава до февруари. Тогава през деня температурите са около 20-25 градуса. Вечер спадат дори до 10-15“, разказва Преслав Петков. 
Увлечени в работата си, двамата с Анна се адаптират относително бързо към различните климатични условия. „Все пак, най-важното за нас е работата - това, заради което бяхме отишли. Всъщност шокът, свързан с нея, беше доста по-силен. В първите няколко години ние се занимавахме изключително с преподаване, а сценичната ни дейност беше на нула. А това за един артист, особено за човек, който вече е имал своите успехи и е преживявал щастието на аплодисментите, е много сериозна липса. Така че шокът беше сразяващ - бяхме се лишили от магията да бъдем на сцена и изживявахме отсъствието й доста драматично. 
Първите години за нас бяха дупка - без сцената
Някъде през 2007 година на хоризонта започна да се появява лъч надежда. Този лъч беше американският диригент Ричард Бушман, който пристигна в Кувейт, и неговата съпруга, пианитската Хариет Бушман. Не се притеснявам от силни думи и винаги казвам, че те са нашите спасители. Без тях ние с Анна щяхме да се загубим в пустинята - така усещахме нашия живот, лишен от най-насъщното и за двама ни - изявата пред публика“, разказва Преслав.
Бушман решава да поставя оперети - и с това се слага едно ново начало, което отваря прекрасни възможности за изява на Преслав и неговата съпруга. С Бушман подготвят постановки на опери, оперети, симфонии, оратории, джаз и различни музикални жанрове. 
Следващото „убождане“ отключва у Преслав неистова енергия и амбицира русенеца да посегне към ново артистично амплоа: сам да организира музикални събития, които да запознаят кувейтската публика и ценителите в далечната жарка държава с българското композиторско и изпълнителско изкуство. 
Това „убождане“ идва, когато трима гостуващи румънски музиканти го канят да стане четвърти, за да изнесат концерт като квартет в Кувейт. „Когато накрая те представиха участниците, изброиха имената им и след всеки обявяваха „от Румъния“, а накрая обявиха и мен така: „Преслав Петков, Румъния“. Жегнах се много. И си казаха: защо румънците да могат да правят техни концерти тук, а ние, българите да не можем“. И така
русенецът отваря мениджърско-импресарска страница в биографията си: 
кани български музиканти, съставя програмите, издирва аранжименти и сам прави някои от тях, експериментира, като търси най-точния начин да поднесе на кувейтската публика /а и на всички ценители от чужбина, които живеят там, а те са доста много/ интригуващ начин да открият България чрез музиката. При това в някои от концертите Преслав кани да се включат и местни музиканти с местни мелодии, като така изявите се възприемат още по-възторжено. 
Самият кларинетист задължително е част от изпълненията, както и сопраното Анна - впрочем, кувейтците още помнят нейния дует с Милица Гладнишка в неотдавнашния концерт „Класиката среща джаза“, когато аплаузите продължили дълго след финала и публиката отказала да пусне изпълнителите. Сега искат отново подобни програми, казва Преслав. „Сътрудничим основно с „Шейх Джабер Ал Ахмад Културен център“ в Кувейт, те много високо оценяват това, което правим. Радваме се и на сериозна подкрепа от много българи, които работят в Кувейт като лекари, инженери, учители. Българската диаспора наброява между 600 и 800 души, които, може на някого да му прозвучи странно, но живеят задружно, сред тях цари уважение и готовност за взаимопомощ. Всички те са високо квалифицирани кадри, много ценени от кувейтците, някои от тях живеят в тази страна повече от 20 години“, обяснява русенецът. 
Досега той е представил 40 артисти от България, които изпълняват класика, рок, джаз, но също и театрални актьори. Идеите продължават да се роят в главата му. Сега, докато съм тук, имам много време за размисъл - една част от деня ми е заета с дистанционни уроци с моите ученици, но учебната година ще свърши на 24 май и след това излизам в отпуска, обяснява Преслав.
След 16-те години жега и пясъци той не може да се нагледа на бухналата пролетна зеленина
превзела целия Русе. А докато се разхожда, обмисля следващите си проекти. Впрочем част от тях завчера е споделил с кмета Пенчо Милков. Много се радвам, че той цени високо изкуството и шансовете, които то дава, казва кларинетистът. В изключително дружелюбния  разговор с градоначалника музикантът го запознал с някои свои намерения за развитие на туристически вектор, който да доведе в Русе гости от далечен Кувейт. Всъщност колкото и да е далечен, той не е незапознат с България, напротив, кувейтците харесват България и я ценят, мнозина често посещават нашето Черноморие, обяснява музикантът. На него обаче му се иска да се запознаят и със стилната красота на Русе, като това да се съчетае с културен обмен. Двамата с кмета Милков обсъдили и друга идея на Преслав - за нов русенски музикален гастрол в Кувейт, който със сигурност ще впечатли и омагьоса публиката там. Много ми се иска да покажа на тамошните ми приятели 
красотата на родния ми град и богатството от дарби и таланти
но също и да се развият връзките като размяна на културни, туристически и други събития, казва Преслав Петков. И припомня, че преди време предложил да доведе на гастрол тук своя приятел - американския диригент Бушман, но в крайна сметка станало така, че поканата към Бушман да дирижира дошла не от русенската, а от старозагорската опера... 
Важното е да гледаме напред и да развиваме потенциала, с който разполагаме, казва Преслав. И категорично възнамерява „да превърне кризата във възможност“ - да се възползва от всички плюсове на пандемията с коронавируса /защото все пак има и плюсове, стига човек да успее да ги види/. И времето, което му отпуска по-дългата ваканция, младият мъж иска да употреби за делови и творчески разговори. 
Така неминуемо стигаме до коронавируса - който е поразил Кувейт не по-малко от други държави. Това, което някои тук хвърлят в пространството, че жегата щяла „да трепе вируса“, са пълни фантасмагории, казва Преслав. В Кувейт първите случаи са от края на февруари, а пикът е в момента. Според американския университет „Джон Хопкинс“ данните от вчера сочат 11 028 заразени, а жертвите са 82. „Властите там признават, че са допуснали малки грешки - че отначало мерките не са били достатъчно строги и хората е можело да излизат в определени часове. От 10 март беше въведен комендантски час, който забраняваше излизането навън от надвечер за 12-14 часа, но в останалото време хората масово излизаха и се тълпяха навън. Всъщност, заразените тогава сега вече боледуват - затова сега е пикът. Затова от две седмици е въведен 
пълен комендантски час - 24 часа в денонощието без право на излизане
Пазаруването и на продукти, и на лекарства става само онлайн, а посещаването на болница - само след изрично разрешение от здравното министерство. Дистанционното пазаруване успяха да го въведат за две седмици, подготвяха го отпреди, като анкетираха хората от кварталите, сега то става с приложение от мобилния телефон. Хората спазват дисциплината - те имат респект от закона, който е неумолим, защото след всяко нарушение неминуемо следва наказание“, разказва Преслав. 
Самият той е изкарал две карантини заради коронавируса. Първата е била от 35 дни - в Кувейт. Когато обявили ограниченията, той бил по работа в Дубай и след като се върнал оттам, останал да пази стаята. След това станало ясно, че има възможност желаещи българи да пътуват към родината със самолет на румънските авиолинии. Така Преслав се завърнал в Русе, където още 14 дни не излизал навън. Сега вече мина и този период и мога да се срещам с приятели и да обикалям любимия ми град безкрайно, казва музикантът. И признава: „Не мога да му се наситя!“.