Само за около месец и половина четирима млади мъже с успешни кариери успяват да създадат най-новата русенска рок група „АпроПо“, да подготвят 25 песни, с които да се представят пред русенската публика, и да я впечатлят с репертоара си. Леките, раздвижени и танцувални парчета създадоха много настроение в публиката снощи в „Караоке Стар“ на ул.“Муткурова“, където рок групата дебютира изключително успешно. В тайната на успеха роля изиграва и това, че членовете на групата имат дългогодишен опит в други музикални начинания и са известни в музикалните среди. А те са 29-годишният вокалист Тони Мицов, китаристът Хари Бояджиев, който е най-малкият в групата, 33-годишният барабанист Ивайло Запрянов и басистът Кирил Терзиев на 38 години.
 И четиримата са с коренно различни професии
всеки е поел по своя път, но през годините за тях музиката винаги е била удоволствие. Кирил е адвокат, Тони се занимава с маркетинг и управление на проекти, Хари е специалист по звук и светлина, а Ивайло работи в сферата на застрахователния бранш. Въпреки че никой в групата няма музикално образование, и четиримата влагат цялото си сърце и предават на слушателите емоция. 
Тони, Хари, Ивайло и Кирил се запознават през 2002 година, разбира се, на сцената, като всеки от тях е свирил в различни групи. Съвсем спонтанно преди около месец и половина пък възниква идеята да се съберат и да създадат групата „АпроПо“. 
„Бях в Русия, когато китаристът Хари ми се обади, за да ми каже за идеята и да ми предложи да пробваме. Имаше един период от месец-два, в които се мъчехме да се съберем да пием кафе и да обсъдим дали да го направим. Когато Хари ме покани, те тримата с Иво и Кирил вече бяха говорили поне по телефона“, разказва Тони. В крайна сметка след един вечерен мач преди месец, какъвто четиримата играят чисто аматьорски, случайно се разговарят и се ражда по-сериозната идея за най-новата рок група. 
Подготовката за дебюта на групата пред русенската публика и двучасовият концерт в „Караоке Стар“ броени дни преди Коледа обаче се оказва голямо предизвикателство. Предвид ангажиментите на четиримата музиканти, те
трудно съчетават свободното си време, но се опитват поне два пъти в седмицата да репетират
Това се случва в читалище „Ангел Кънчев“, където секретарят Моннарина Зебилянова дълги години винаги е стояла плътно зад всички групи и проекти, в които Кирил е участвал. Подготовката на репертоара за концерта също се оказва далеч не толкова лесна задача. 
„Когато Хари ми се обади, си мислех, че ще свирим стила, който сме свирили и където почти няма песен, която някой да не знае. Оказа се, че е далеч от това, което в началото си мислехме. Но хубавото при нас е, че бързо се разбираме, дори само с един поглед. В началото, когато започнахме репертоара, бях по-скептично настроен. На някои песни променяме аранжиментите, за да станат по-раздвижени, но сега нещата звучат добре и се надяваме и публиката да ги харесва“, обяснява Тони.  
Когато поставят началото на групата, четиримата членове имат и още една трудна, но изключително важна задача - да измислят име, което да пасва на стила, който свирят и което да е запомнящо се.  
Имало е много групи в Русе, в музикантските среди хората ни познават и наистина беше много трудно да измислим име. Имахме всякакви други варианти, но „АпроПо“ ни хареса и решихме да се вкопчим в него. Иначе нямаше да имаме име и още щяхме да го измисляме. Няма някакъв символизъм, просто не трябваше да звучи метълски и да завършва на „- шън“, защото ориентацията на групата стилово е по-лека, казва Кирил.
 Според Тони обаче в „АпрПо“ има символизъм
 „Когато Хари ми се обади за първи път, беше ясно, че всички работим, заети хора сме и не бяхме убедени дали ще имаме възможност да работим, да се организираме и да репетираме често. Тогава Хари каза - все пак нека пробваме, така между другото, каквото всъщност значи и апропо. Уж на шега, но те нещата станаха доста по-сериозни. „АпроПо“ ни харесва като име и пасва на стила ни“, обяснява вокалистът. 
Самият той още в тийнейджърските си години усеща, че музиката е неговата страст. „Винаги съм обичал да пея любителски, в банята, но никога не съм ходил на уроци. Веднъж преди 15 години споменах на майка ми, че много ми се иска да си имам една група. След 2-3 седмици тя се разхождала и случайно видяла съобщение на спирка, че се търси вокалист за една група. Записала телефона и ми го даде, а аз се обадих. Тогава вдигна един мъж, който ме покани на прослушване. Като отидох там, впоследствие този мъж се оказа бащата на китариста Хари, там беше и самият Хари, и никой друг. Изпях две песни и по този начин навремето беше създадена група „Gunpowder“. Оттогава ми се запали страстта към музиката, групите, изявите на сцената. Така започнахме музикалната кариера на групата, а след това намерихме баскитарист, барабанист и започнахме да свирим“, разказва Тони. Заедно
с китариста Хари Бояджиев свирят в продължение на 4 години, докато се налага Тони да замине за чужбина
По това време към „Gunpowder“ се присъединява барабанистът Ивайло Запрянов. 
След като завършва средното си образование в Гимназията по електротехника и електроника, Тони заминава за Египет, където живее 9 години. Там се запознава и със съпругата си, която е рускиня, а след като бизнесът, с който се е захванал, не процъфтява, двамата се преместват в Москва. Сега пък се връщат за известно време в България, а решението съвпада и с предложението на Хари за създаването на най-новата рок група „АпроПо“. 
При Кирил пък всичко започва през 1995 година, когато го приемат в Училището по европейски езици. 
„Преди това две години ходих на уроци по класическа китара заедно с пет човека от компанията ни в „Дружба  3“, където съм живял. Направихме една аматьорска пънк група, а когато се преместих в училището се намерихме с още двама души от моя клас, с които създадохме група „Вирус“ и за първи път започнахме да свирим по-сериозно“, спомня си басистът. Русенската легенда с повече от 20 години сценичен опит е участвал също с някои от най-известните русенски групи като „Скорлетикс“, „Силует“ и други.  
Четиримата членове на „АпроПо“ споделят, че групите, които са направени от хора, завършили музикално училище, са много малко. Има една даденост - един много малък процент от хората, които учат в Музикалното, настина обичат, харесват и продължават да се занимават с музика, защото в повечето случаи, като те карат да правиш нещо насила, ти губиш желание. Докато при хора като нас
това е удоволствие, това се прави за душата, защото наистина ти харесва, а не защото трябва
Музиката е едно от нещата, които вдъхновяват да продължиш да живееш, споделят рокаджиите. 
„Никога не съм възлагал някакви надежди да се реализирам като успешен музикант, рано си дадох сметката, че е по-добре това да е за удоволствие, отколкото да се опитвам да правя някави неща и да пробвам, но имам доста приятели, които тръгнаха по този път“, споделя Кирил. 
Добре познатите музиканти на рокаджийската публика не само в Русе си спомнят, че навремето трудностите са били свързани с липсата на музикални магазини. Всичко се намираше трудно, а сега човек може да си поръча каквото му трябва и от тази гледна точка трудности сега нямаме. Сега проблемът е всекидневието и ангажираността, защото всеки си има неговите задачи, семейство, работа, и един два пъти седмично репетиция се оказва лукс, казват четиримата членове на „АпроПо“.  
След успешния дебют и прохождането на групата четиримата музиканти са категорични, че няма да се ограничат само с това участие в Русе и че русенската сцена ще бъде често използвана от тях. Наред с това най-новата рок група вече има записани участия през март и в други градове - София и Велико Търново.
А след Нова година музикантите кроят планове да започнат усърдна работа над авторския репертоар, тъй като авторската музика е логичното развитие на една група, ако иска да просъществува в дългосрочен план.