Един ваканционен месец в родния Русе, срещи с приятели, летуване на море, малко русенски горещини, много приятни и мили емоции у дома при мама, тате и сестричката. Така ще отлети за Лора Пуйкова август - месецът, през който младата русенка се е завърнала в България след първите си два семестъра в университета в китайския мегаполис Шанхай. 
След 14-часов полет от Шанхай до Москва и оттам до Букурещ Лора си е вкъщи. За кратко - на 29 август лети обратно. И продължава с лекциите и заниманията в университета, с постепенното попълване на познанията за необятния ребус, какъвто е китайската държава като цяло и неизбродимият Шахай в частност. 
Изборът ми да замина да уча в Шанхай беше напълно съзнателен и обмислен, казва Лора, която преди година завърши Математическата гимназия. Идеята да помисли върху евентуално следване в Китай е подхвърлена от баща й, който от доста време има бизнес с партньори от далечната държава, която напоследък все по-осезаемо потвърждава позицията си на световен икономически лидер. 
Така преди около две години Лора започва да разглежда вариантите за китайски университети, след това засъбирала информация не само за обучението, но и за всичко останало, което съпътства студентското време - града, начина на живот, условията, удобствата, придвижването и разни други подробности. 
„Аз харесвам големите градове, харесва ми ритъмът на живот в мегаполисите. И постепенно се убедих, че Шанхай е точно това, което обичам - още докато трупах информация, ми ставаше ясно, че градът ми харесваше все повече и повече. Четох доста в интернет, гледах филми. И 
Шанхай ме привличаше все повече
Така че си избрах три университета там, а после сведох бройката до два. Не, не съм имала друг вариант извън тези два университета. Е, в интерес на истината, нямах поводи да се съмнявам, че ще ме приемат“, усмихва се момичето, което очевидно е взело максимално възможното от Математическата. 
И така миналата есен Лора Пуйкова каца за първи път на летището в Шанхай - за да пристъпи към следването си по специалността „Икономика и търговия“. Университетът е с преподаване на английски език, всички лекции, всички изпити са на английски. Но по време на следването всеки студент задължително изучава китайски език - това става по 4 пъти седмично в продължение на 4 семестъра. Самата Лора вече е усвоила йероглифите на официалния китайски език, известен и с названието мандарин. Имам основни познания, лаконично отбелязва момичето. Но истината очевидно е малко по-различна - това издава вездесъщият Фейсбук, откъдето става ясно, че през май Лора е получила 97,6 точки от 100 възможни като резултат на пет страници контролно с китайски йероглифи. 
„Вече мога да говоря с хората извън университета, в магазина, на улицата, те харесват, когато чужденците им говорят на техния език. 
Китайците са много дружелюбни и любопитни хора
Радват се на срещите с такива хора, често искат да се снимат с чужденци, сприятеляват се. Доста са отворени - може би като контрапункт на факта, че преди това десетилетия наред са били страна с доста строг режим на контакти. А в магазините и на пазара можеш да се пазариш за цената на всяко нещо. Е, с изключение на големите супермаркети, разбира се! Но инак на практика всяка една цена можеш да я свалиш и дори това е някакъв своеобразен и предпочитан от китайците ритуал“, разказва русенката. 
Тя живее в кампуса на университета, съквартирантката й е от Южна Корея. Състудентите са от целия свят - най-добрата й приятелка е шведката Петронела, сред другите приятели са момичета и момчета от Канада, Холандия, Сърбия, Турция, Русия, Казахстан, Южна Америка, Мадагаскар, Англия... От кампуса до самия център на Шанхай са четири спирки с метрото. Това за град с население от 28 милиона души /както гласи неофициалната статистика/ си е направо нещо като „на една крачка“. Друг е въпросът, че на Лора точно това явно й допада - грамадните разстояния, многотията и оживлението, които в същото време са и добре организирани. 
При все че напливът от хора, които се придвижват по улиците на мегаполиса, е огромен, задръстванията, с каквито е известна столицата Пекин, стават сравнително рядко. А освен лентата за велосипеди /доскорошната представа за китаец беше човек с дочени дрехи, въртящ педалите на колело/ по всички оживени градски шосета е предвидена и 
специална лента... за скутери и мотори! 
Всъщност, всеки втори китаец има скутер или мотор, понякога ги карат като луди, казва Лора. И на фона на безбройните живеещи и работещи в икономическото сърце на Китай, към които се прибавят също безчетен брой студенти и туристи, чистотата е една от характерните черти на града. Чисто е и в градския транспорт - в автобусите, в метрото. Там задължително има и климатици. Случва се дори понякога да се налага в метрото да си метнеш нещо на раменете, засмива се Лора. И обяснява, че климатът в Шанхай е сравнително мек, през зимата температурите рядко спадат под минус три-четири градуса, а лятото обикновено стигат до тридесет и няколко. Но и през зимата, и през лятото човек има чувството, че термометрите показват значително по-малко от реалните температури. Това усещане се дължи на много високата влажност, която изостря сетивата и създава проблем. Създава го на несвикналите и на тези, които не харесват града толкова много, както го харесва Лора. 
„Като си помисля, че в
началото се притеснявах дали ще ми допадне
обстановката, дали няма да се разочаровам. Спомням си, че когато в Русе казах, че смятам да уча в Шанхай, и приятелите ми, и учителите първо решиха, че се шегувам. Но истината е, че в Шанхай се чувствам като у дома. Това е моето място. Пътувала съм доста, най-вече с родителите ми - била съм в много страни в Европа, в Англия, в Германия, Австрия, Гърция, Турция, Русия, имам леля в Италия... Но никъде не съм изпитвала такова усещане - че някой град е именно моят град! Чувствам се наистина много добре, много равновесно и пълноценно“, казва момичето. 
Шанхай дава изключително много перспективи - неговата слава на космополитна люлка на деловите контакти в последните години придобива нови измерения. Символ на това е хипер деловият център - град в града - районът Пудонг, където е съсредоточен бизнес пулсът не само на многоликия и многоезичен Шанхай, а и на Китай. 
Лора Пуйкова навлиза и в университетския ритъм, и в бита на чуждата държава. Впрочем битът е улеснен максимално. До всяка точка в града можеш да се придвижиш и с градски транспорт, и с такси, цените са съвсем поносими, особено за град като Шанхай - така че дори и за студент е достъпно да опита различните кулинарни изкушения в ресторантчетата. Русенката вече си има и любими специалитети като ориз със зеленчуци и яйца /като
вкусът няма нищо общо с китайската храна, която се продава в Русе 
- уточнява момичето/; нудъли - топли, студени, в супа; печено месо - корейско барбекю, което можеш и сам да си приготвиш в ресторанта. Освен това е пълно със заведения, където предлагат какви ли не национални кухни - японска, индонезийска, корейска, разбира се, че има и всякакви европейски. Има и български ресторант, но все още не съм ходила там, обяснява русенката. 
И отбелязва още едно категорично предимство, което й улеснява живота. Всичко можеш да си поръчаш по интернет - от зеленчуци и вода до дреха или техника, а плащането става предимно онлайн. Това беше едно от първите неща, които ме изненадаха - че почти не се правят плащания кеш, признава Лора. Свързваш си картата с две приложения - китайския фейсбук Wechat и системата за плащане Alipay, и всяко разплащане става чрез тях. 
Дори клошарите имат такъв код 
- на табелки, които висят на гърдите им, така че можеш да им направиш жест, като сканираш кода, казва Лора. 
И веднага добавя: „Човек се чувства много сигурен и спокоен. Навсякъде има камери, няма кой да те ограби или да те нападне - на всички им е известно, че ако се случи нещо такова, наказанията са големи и, което е по-важно, реално се изпълняват. Може би това се дължи и на комунизма, който там все още е управляващата система, но е факт спокойствието, всички го казват“.
Това усещане за сигурност Лора и нейните европейски приятели изпитват не само в мегаполиса Шанхай. Заедно с Петронела и други състуденти посетили провинцията Дзянсу, където се запознали със старинни китайски занаяти - изработка на керамика, рисувана коприна. Но и установили колко по-бедно и скромно живеят хората в малките градчета. Но са спокойни и още по-дружелюбни към чужденците, констатира русенката. 
След ваканционния август тя отново ще се върне в „нейното място“. Засега не прави кардинални планове - просто методично усвоява всичко нужно и полезно, което се преподава в университета и което „преподава“ Шанхай - а реалността сама ще й подскаже какво ще прави, след като след три или четири години се дипломира.