Филмът на испанския режисьор Алберто Родригес, който за времето от премиерата си досега вече има девет номинации и две награди „Гоя“ /испанските „Оскари“/ и приз за най-добра главна роля от фестивала в Сан Себастиян, предизвика вълнения и спомени у някои русенци. Лентата „Мъжът с хиляда лица“ бе излъчен по Канал 1 на Българската национална телевизия преди седмица и привлече вниманието на всички, които жадуват за качесвено европейско кино, тъй като им е писнало от треторазредни американски бози. 
Сам по себе си сюжетът е интригуващ - става дума за един легендарен испански шпионин, двоен агент и откровен мошеник. Франсиско Паеса, чиято способност да бъде невидим и така да прави чудеса, които му носят милиони, е вдъхновил режисьора  да създаде своя филм „El Hpombre de las mil caras“. В динамичния трилър се разказва за една от брилянтните акции на Франсиско Паеса-Пако, при която той отново влиза в няколко кожи и лица. И помага на 
уличения в корупционни сделки шеф на Гражданската гвардия на Испания Луис Ролдан Ибаньес 
да се измъкне от властите, при все че е най-издирваният мъж в страната и зад границите й. 
Филмът е създаден по книгата на испанския разследващ журналист Мануел Сердан, в която той разказва точно за тази афера от „професионалната биография“ на Пако. Но не той, а другият основен персонаж в лентата, приковава вниманието на русенеца Николай Нанов. 
Отначало се загледах бегло във филма, но като видях кого „спасява“ въпросният двоен агент, вече ми беше ясно, че ще го изгледам докрай, казва Нанов. Защото прекрасното изпълнение на ролята на генерал Ролдан от актьора Карлос Сантос навява на Нанов спомени за събития в Русе отпреди 25 години.
Сантос е изключително сполучливо превъплъщение на генерала, разказва русенецът, който се разровил в личните си архиви, за да подкрепи твърденията си. А неговите спомени не са от серията „някой ми разказа“, а са от първа ръка. Защото през юли 1993 г. въпросният генерал е посетил Русе и 
Нанов лично се е срещал с Ролдан 
тъй като по това време е бил началник на русенското звено на Националната служба за сигурност. 
Става дума за периода от април 1993 до май 1996 г., когато в Русе имаше военен контингент на Западноевропейския съюз - ЗЕС, осъществяващ контрол върху плавателните съдове по река Дунав във връзка с ембаргото, въведено спрямо бивша Югославия. 
„В Русе бяха пристигнали 44 испански военни и 33 от Западна Германия, които се сменяха на всеки три месеца на ротационен принцип, разказва Нанов. Това беше по силата на Римския меморандум, който беше подписан от българското правителство и от страните от Западноевропейския съюз, като българското правителство приемаше военните, които ще бъдат разположени на нашата територия, да имат право да носят униформа и оръжие. Фактически това е първият и единствен засега случай в историята на нашата държава, в който в България идват чужди военни, без да са окупатори, а да действат под български контрол. 
За Испания това беше мисия с изключителна важност
Според тогавашната немска конституция германските военнослужещи нямат право да напускат границите на своята държава в униформа. Но канцлерът Хелмут Кол се беше споразумял със ЗЕС и в резултат на това 33 униформени германци напускат границите на федералната република, но тъй като все пак нямаха право на оръжие, през целия този период от близо 4 години мисията се командваше от испански офицер. Освен това за испанците тази мисия имаше и друга важна линия - тяхната служба за морска охрана се създава през 1999 година, така че всъщност първият им опит от подобно естество беше именно в Русе“, разказва Николай Нанов. 
И ето че да посети базираните в Русе офицери от Гуардиа Сивил, през юли 1993-а пристига техният най-голям началник - генерал Луис Ролдан Ибаньес. 
За тази среща информира и 
дописка във вестник „Утро“ от 23 юли 1993 г.
Заглавието е „Русенските зесаджии преброиха редиците си пред висшето си началство“. А текстът гласи: „Вчера на делово посещение в Русе бяха представители на испанската Гуардия Сивил. Генералният директор на ГС сеньор Луис Ролдан Ибанес, генералът от техническия кабинет на ГС сеньор Карлос Рубио Делгадо и началникът на секретариата на ГС сеньор Мануел Фуентес Кабрера бяха приети от областния управител г-н Кирил Блъсков. В срещата участваха и директорът на РДВР Йордан Кръстев, началникът на Националната служба за сигурност-Русе Николай Нанов и началникът на Русенската митница Тодор Копанков. Обсъдени бяха проблемите на съвместната работа на оторизираните русенски власти и представителите на силите на ЗЕС в Русе по спазване на ембаргото за бивша Югославия. 
Сеньор Ибанес подчерта, че силите на ЗЕС само подпомагат работата на българското правителство при спазване на Резолюция 820 на Съвета за сигурност на ООН. В този дух условията, предоставени им от русенските власти, били много добри“. 
Тогава Луис Ролдан прави впечатление на много земен, много отворен за контакти човек. Имаше и свежо чувство за хумор, припомня си Николай Нанов. В разговорите и с испанските военни, и с русенските си домакини той свалял дистанцията и предразполагал към свободно водене на разговора. Нещо повече, разменяше си закачки с колегите, разказва русенецът. 
След като се запознал със ситуацията и с града, генерал Луис Ролдан предложил 
Русе да стане център на тържествата за 150-годишнината на Гуардия Сивил 
през месец май 1994 година. Решението било посрещнато ентусиазирано и от домакините на генерала - те оценили това като нова възможност градът да прибави още една авторитетна точка в биографията си, превръщайки се в място за подобно бляскаво тържество. 
На 12 октомври 1993 г., когато се чества националният празник на Испания и нейният ден на въоръжените сили /това е денят, в който Христофор Колумб е открил Америка/, в Русе се провежда „генерална репетиция“ за предстоящите грандиозни тържества през май следващата година. Испанските военни преминават в строй по централните улици на града - това беше генерална репетиция за грандиозните тържества. След дефилето те се отправят към католическата резиденция на тържествена меса, водена от пастор Георги Арлашки, а след това празненството продължава в салоните на хотелски комплекс „Рига“, в който и живеят ЗЕС-овските военни. 
За тези тържества, както и за срещата на генерал Луис Ролдан в Русе разказва обширен репортаж с множество снимки в официалното професионално списание на Гуардия Сивил в броя си от януари 1994 г. Там има дори и снимки от октомврийския 
мач между испанските военни и русенската полиция
Тъкмо снимките още в началото на броя обаче съобщават и за друго събитие. През декември 1993 г. генерал Луис Ролдан Ибаньес е освободен от поста генерален директор на Гражданската гвардия. Освобождаването става цивилизовано - и генерал Ролдан предава поста на своя приемник, първия цивилен шеф на гвардията в нейната история Феран Карденал. За това, което ще последва - преследването и обвиненията в корупция в особено големи размери, загатва една от снимките, на която генералът, вече в цивилно бежово палто, е избутан в единия ъгъл, а не заема централно място до новия генерален директор. 
Какво се случва с Ролдан по-нататък - за това информацията беше сравнително оскъдна, но пък във филма нещата са показани подробно и в голяма степен достоверно, казва Николай Нанов. Луис Ролдан се укрива 2 години, а през 1995 г. е арестуван на летището в Банкок. Излежава 15 години от присъдата си от 31 г. и излиза от затвора на 10 март 2010 г. От състоянието му, което възлиза на 10 млн евро, са иззети едва 1,6 млн, останалите липсват. 
А какво се случва с големите празненства за 150-годишнината за испанската Гражданска гвардия? 
„За съжаление, Русе не успя да стане домакин - местни личности на властови позиции започнаха да предизвикват брожения срещу военните от ЗЕС. Тръгнаха дори едни приказки от рода на „Ние тука сами сме си построили социализма, сами ще си построим и капитализма! Нямаме нужда от чужденци!“. Стигна се дотам, че при една визита на испанския посланик тогавашният кмет Асен Тасев отказа да го приеме. И в крайна сметка испанците решиха да си направят тържествата не в Русе, а в Румъния“, разказва Николай Нанов.