Историкът Божидар Савов написа книга за стоте най-известни български масони. Издаванетона книгата е осигурено от Георги Чернев, който е продуцент и на пиесата „Ти, кой си?“, посветена на масонското минало на Георги Раковски, която ще се играе на 5 юни на голямата сцена на Доходното здание в Русе.

Виктория ИВАНОВА
- Г-н Савов, каква е ролята на Русе по време на масонския период у нас?
- Няма масонски период. Свободното зидарство има своите корени далеч във времето, съществува и днес и ще продължи да съществува. Що се отнася за Русе, като град със стратегическо значение по поречието на река Дунав той винаги е играел първостепенна роля в този географски район. Напълно естествено в космополитен град като Русе, развил културата си под влиянието на Европа, да се създадат условия за възникване на масонство.
- Къде и кога започват опитите за създаване на масонски ложи у нас и каква е хронологията на масонството по българските земи?
- През първата половина на 19 в. в българските земи, и особено по река Дунав, са съществували масонски ложи,
но в тях са членували турци и пребиваващи в градовете чужденци, посветени в свободното зидарство. Подобни ложи е имало във Видин, Свищов, и, разбира се, в Русчук. Много от просветените турски чиновници и военни, получили образованието си на Запад са били масони. Такъв е случая с управителя на Дунавския вилает Митхат паша. През втората половина на 19 век с промените, настъпили в Османската империя, в тези ложи се включват и българи.
- Какви изводи можем да направим за масонското движение по българските земи? Защо е възникнало то?
- Това се обуславя от естествения ход на историята, повлиян от закъснялото Просвещение на Балканите. И ние, българите, както и останалите балкански народи, в стремежа си за независимост сме установили благотворното влияние на масонството, неговата роля за създаването на светско образование и култура, както и за оформянето на модерно национално самосъзнание.
- Твърди се, че първата българска ложа „Зора“ в Русе е образувана 1865 година след пристигането на Драган Цанков, който е поканен от Свищов за учител в Русе . Какви са сведенията за този период и за намеренията му?
- Точно така. Сведенията са оскъдни, но 
първата българска ложа се създава в Русе от Драган Цанков, 
който е посветен за масон в Цариград, под прикритието на читалищната дейност. Читалище „Зора“ е било масонска ложа, въпреки че не отговаря на съвременните ни представи за такава. Даже знакът му е бил с масонска символика. Тук са членували видни възрожденци и дейци на национално освободителното ни движение като Никола Обретенов, Захари Стоянов и Ангел Кънчев. През един период тук е развивал масонска дейност и Иван Ведър. Трябва да кажем, че първите български читалища са вдъхновени именно от масонството и са работили като ложи.
- Кой обаче се приема за реален основоположник на масонството в България?
- До скоро за родоначалник на българското масонство се смяташе именно роденият в Разград и живял в Русе Иван Ведър. Наскоро излязоха сведения, които потвърдиха една стара моя теория. Според мен, и не само според мен,
родоначалникът на българското масонство е идеологът на българското масонство Георги Раковски.
Той е приет за масон в Марсилия, Франция, и негов личен поръчител е Джузепе Мацини.
- А кой членува в създадената от Иван Ведър ложа и колко време просъществува тя?
- Иван Ведър създава две години след Освобождението първата изцяло българска масонска ложа с името „Балканска звезда“. Тя получава Светлина от Великия Ориент на Португалия. След създаването си на 18 февруари 1880 година тя заживява пълноценен организационен живот - до 1882 г. Членовете й достигат 27 души. От тях заслужава да споменем имената на Никола Обретенов, Драган Цанков, Ради Иванов, Христо Кръстев Върбан Винаров и Тома Кърджиев.
- Твърди се, че благодарение на масонските си връзки Иван Ведър спасява Русе от опожаряване през Руско-турската война. Каква информация дават архивите?
- В архивите липсват сведения по този въпрос. 
Този случай е останал повече в паметта на признателните русенци.
Много е изписано по този въпрос и съм склонен да приема легендата за истина. 
- Каква е историческата роля на Великата ложа в България?
- Бих казал огромна. Великата ложа на България е създадена през 1917 година, когато в Европа бушува Първата световна война. За 23 години дейност тя има значителен принос в обществения живот на България. Достатъчно е да споменем спасяването на българските военнопленници след войната, смекчаването на тежките репарации, както и борбата с най-коварната по това време болест - туберкулозата.
- Какви бяха критериите за подбора на личностите, които включвате в книгата „100 известни личности от българското масонство (1879-1940)“?
- Аз написах почти 200 биографии, за да избера от тях 100, защото книгата ми е посветена именно на 100- годишнината от създаването на организираното масонство в България. Критерият ми бе да има достатъчно документални сведения за гражданската и масонската дейност на тези българи.
- Бяха ли ви известни тези личности, когато започнахте да пишете книгата?
- В по-голямата си част, да.
- Какви всъщност са тези мъже и какви любопитни факти открихте за тях?
- На първо място пламенни родолюбци, правили всичко в името на България. Всеки от тях е с изключителен принос в своята област към Отечеството. 
За всеки един от тях открих любопитни данни,
но нека читателите се запознаят с тях, когато прочетат книгата ми.
- Кои от тези дейци са свързани с Русе и по каква линия?
- Близо четвърт от включените в книгата ми български масони имат нещо общо с Русе. Списъкът би бил твърде дълъг, а аз не искам да изпусна никого.
- Как се породи вашият интерес към тази тема и колко време работихте по нея?
- Интересът ми датира отдавна. Идеята за книгата се породи преди три години, а събирането на документалния материал продължи две години. Самото написване на книгата ми отне малко повече от година.
- Може ли да посочите една личност, която за вас беше най-интересна?
- Всички включени личности предизвикаха у мен голям интерес и не мога да изтъкна някого пред другите. Няма да е честно пред историческата памет.
- Ваша слабост е Георги Раковски, за когото казвате, че безспорно е свързан с масонството. В книгата обаче липсва неговото име, защо?
- Така е. Раковски не е включен, защото не се вписва в периода обхванат в книгата. Може би това ще стане в някакво разширено бъдещо издание или в нова книга.

Тодор Мадолев: „Ти, кой си?“ представя Раковски в съвсем различна светлина

Театралната постановка „Ти, кой си?“ по открит преди няколко години документ, написан от Георги Сава Раковски, дава по-добра представа за масонството и най-вече за морала на българския революционер. Предизвикателството беше сериозно, защото пиесата представя Раковски в съвсем различна светлина - не като революционер, а като духовно извисена личност, която е надраснала времето, в което живее. Тук той се представя откъм моралните си възгледи и търси истината за морала. Това обясни Тодор Мадолев, който заедно с Димитър Кабаков е режисьор на спектакъла, а освен това и влиза в ролята на един от идеолозите на национално-освободителното движение. Актьорът от Сатиричния театър Красимир Куцупаров пък играе историка, който открива документа.
Много интересно беше да се работи върху този документ, той ни поставя в изпитание, сравнявайки морала на Раковски, на българските революционери по онова време с това, което имаме днес. В този ръкопис под наслов „Градеж“ българският революционер поставя на дневен ред високите морални категории, обсъжда духовните и вечни човешки ценности, разказа Мадолев, който е и директор на разградския драматичен театър „Антон Страшимиров“. 
Текстът е труден, произнесен на леко архаичен български език и първоначално имах притеснения, че ще бъде приет единствено от затворен кръг хора, свързани с масонството и близки до тях. Оказа се обаче, че той стига лесно до публиката и пиесата се приема с интерес от всички категории зрители. С много голям успех например спектакълът беше изигран пред 500 студенти и преподаватели от УНСС, разказа режисьорът и изпълнител на главната роля. 
Масонската същност на Раковски фактически е доказана, в ръкописа той излага вижданията си за масонството като извор на светлина и добруване на човечеството. Неговата концепция за свобода, равенство и братство добива един завършен вид с вълшебната музика на Моцарт, която музикантите от Разградската филхармония ще изпълнят на живо, обобщи Тодор Мадолев.