Д-р Красимир Гайтанджиев е завършил Медицинския институт в Плевен, сега университет, през 1985 г. След дипломирането си започва работа в Бърза помощ към Окръжна болница-Русе. През 1990 г. постъпва в отделението по гастроентерология в болницата и 8 години по-късно го оглавява. От 2015 г работи в УМБАЛ „Медика. От тази година е и диетолог на болницата, като изработва диети за болничното хранене на пациентите в зависимост от заболяванията им. Специалист е по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. Преподавател по вътрешни болести във факултет „Здравни грижи“ на Русенския университет.


- Д-р Гайтанджиев, през лятото много момичета и жени започват да спазват една или друга диета, за да влязат във форма. Сезонна болест ли са диетите?
- Диетите, първо, са лично желание на хората да поддържат определени килограми и фигура. Второ - сезонни са, доколкото лятото позволява по-олекотен хранителен режим. И трето - в летния сезон организмът не се нуждае толкова много от калории, с които да поддържа телесната топлина, както е през зимата. Лятото е такъв сезон, че без употреба на много калории храната наистина може да бъде олекотена. Визирам изобилието от плодове и зеленчуци. През зимата също има плодове и зеленчуци, но при тях, първо, витамините, микроелементите и растителните белтъчини са недостатъчно и, второ, има много наторяване и много вредни вещества. Така че лятото е по-подходящият сезон, наистина.
- Това е добрият вариант, но има много т.нар. монодиети, при които се забранява цяла група хранителни вещества - въглехидрати, плодове, белтъчини. Какви основни грешки се допускат при спазването на диетични режими?
- Американската диетология е водеща в света, много пари се влагат в изследвания и затова техните резултати са сравнително достоверни. Напоследък стана дума за една такава монодиета с пълнозърнести храни - всичко трябва да бъде от пълнозърнесто брашно. Но хората, които питам дали знаят какво значи пълнозърнесто, отговарят, че не знаят. Оттам се започва - модата, увлечението, диетата. В един момент може би снобизмът на хората влияе върху тяхното поведение в хранителния режим. А монодиетите, които тръгнаха във времето на т.нар. разделно хранене, са дотолкова едностранчиви, че особено ако продължават доста дълго време, организмът започва да разгражда резервите от другите хранителни вещества. Както гладът, който разгражда запасите на организма и който е забранен в диетологията в целия свят, стига да не гладуваме по религиозни причини, така и прекаленото едностранчиво хранене с определен вид хранителни вещества води до неправилна обмяна на веществата в организма, натрупват се много остатъчни, неразградими продукти, наречени шлака. Тази шлака започва да се трупа в жлъчката като камъни, като песъчинки и камъни в бъбреците, оказва влияние върху кожата, косата, зъбите, ноктите. И ако човек робува и прекалено много е пристрастен към този начин на хранително поведение, започва да се разболява.
- Тоест, вие сте привърженик на принципа: От всичко по малко и разумно.
- Често ме занимават със здравословното хранене, но в действителност е много труд но да се прецени дали един човек се храни здравословно. Аз бих казал, че по-актуална е фразата рационално хранене. Което според мен означава да съобразим приема на хранителни вещества, чийто еквивалент са калориите, които приемаме за деня, с пол, възраст, физическа активност, професионална среда и бит. И ако искаме да поддържаме определена фигура, трябва да бъдем информирани колко калории ни трябват за деня. Защото изследванията показват, че 1-2-3-4 калории над този норматив веднага се трупат на ханша при жените и на корема при мъжете.
- Най-неприятният ефект от поредица спазени диети е йо-йо ефектът. Това ли е причината някои момичета да изпадат в крайности?
- Йо-йо ефектът е точно последващият ефект след т.нар. гладни диети. Когато организмът се доведе до изтощение и когато волята на гладуващия или на спазващия диети отслабне максимално, имам любима приказка: Отваряме си хладилника, влизаме в него и там може цяла седмица да стоим и да си похапваме. Имайте предвид и нощното хранене, защото има един контингент хора, които стават късно през нощта и се хранят. Това също е много лош навик и ако сме с ограничения през деня, пак може да влезем в този йо-йо ефект.
- Имах предвид млади момичета, които пробват една диета, после напълняват, пробват втора и пак напълняват, трета, четвърта - така ли се стига до крайности като анорексия и булимия?
- Така се стига до булимията и анорексията, които са психосоматични заболявания. Защото боледува психиката, но впоследствие се разболява организмът. Анорексията и булимията имат един корен - искаме да бъдем добри като телосложение, като фигура. Но при анорексията е много болезнено изразено. Защото при млади момичета, най-вече подрастващи на 12-16-18 години, желанието да изглеждат добре, да спазват диети се превръща във фикс идея, която ги обсебва и те започват буквално да гладуват. Анорексията е отказ от хранене. Първо на родителите трябва да направи впечатление, че детето започва да има поднормено тегло, в тежките случаи стига до измършавяване, което е гранично състояние. Наред с ненормалното тегло, има промяна в цвета на кожата, в еластичността й, косата започва да пада, на ноктите се появяват бели ивички и стават чупливи, цветът на зъбите се променя. И тези външни белези трябва да направят впечатление на родителите. Особено когато младежът или девойката започне да избягва храненето с тях на една маса, защото не иска да показва какво точно се случва. В крайните стадии се стига до болнично лечение, когато трябва да се спасява човек.
- Имали ли сте такива случаи?
- Преди години имахме 1-2 случая на млади момичета, които бяха кожа и кости, както казва народът. 21-22-годишни и бяха между 35 и 40 кг. Пълна трагедия.
- А другата крайност - булимията?
- Това е другото психосоматично болестно състояние - когато искаш много да ядеш и се тъпчеш с голямо количество храна за кратко време и в същото време трябва да повръщаш, защото трябва да поддържаш фигурата си. Това е другата крайност. Все пак там се яде, но храната се хаби, защото се повръща. Като една от причините се посочва хормона серотонин, хормона на щастието, който приповдига настроението. И когато човек е щастлив, има апетит и му се яде.
- Но той и когато е нещастен, пак му се яде много...
- Знаете ли защо? Защото тогава хормонът адреналин ускорява всички процеси в организма и на организма му трябва гориво, калории. Тоест, стресът и голямата радост са двата полюса на многото ядене. Само че при булимиците храната се изхвърля обратно. Те задоволяват обема на стомаха си, задоволяват глада си и след това повръщат.
- Има ли при булимиците видими резултати от това състояние, които да насочат вниманието на родителите?
- Там няма видими признаци на телесни промени, но те също започват да се крият, не искат да се хранят със семейството, стават прикрити, започват да забраняват да се готвят някои неща, които ги предизвикват да се хранят много. Те осъзнават проблема, но не могат да го преодолеят. Булимията малко по-трудно се открива, защото на повърхността всичко изглежда спокойно, в същото време има едно разстройство, което може да отиде в другата крайност и да стане анорексия. И обикновено булимията се открива от неволен случаен свидетел.
И двете състояния - булимия и анорексия, са нарушение на психиката, породено от средата, от медиите, от желанието да изглеждаме прекалено добре и това нещо стига до мания. И двете неща могат да бъдат компенсирани с общите усилия на семействата, но се прави една доста груба грешка. Тези млади хора се подлагат на психиатрични консултации, на лечение с медикаменти. А трябва да се започва винаги с психотерапия - това е началото на лечение. Отделно диетологът може да даде съвет как да се захранва и с какво. Ако психотерапевтът, който е лечител, а не лекар, долови депресивен симптом или депресия, която започва да се задълбочава, тогава трябва наистина консулт с психиатър. Защото може да се стигне до налудни мисли и посягане на живота.
- И същевременно по улиците могат да се видят много пълни момичета и момчета.
- Затлъстяването е болест на българската нация. И не говорим за 16-17-годишни младежи, а за 9-10-годишни деца. Проблемът е свързан с всичко, което ядем - тоест, некачествена храна, което се доказа, и за съжаление няма алтернатива на това, което ядат учениците в училище и около училище. Ненапразно казват, че един мъж, като се жени, трябва да погледне бъдещата си тъща. Защото жена му на нейните години ще изглежда по същия начин. Има световно проучване за зависимостта от наднормено тегло в семейството. Според него, ако двамата родители са с нормално тегло, детето е с до 8%идея, че може да бъде с наднормено затлъстяване, при един родител с наднормено тегло процентът стига 27-28, при двама - до 45% е възможността детето да е с наднормено тегло. Тук роля може има генът. Хранителните навици се формират у човек от 0-годишната му възраст под въздействие на родителите. Но тези хранителни навици, дори да са правилни, след като детето тръгне в първи клас, се развалят. Те вече не са нормални. Защото в нормалния бял свят всички училища има столове, във всеки има диетолог, който съобразява менютата. Тук столовете ги унищожиха умишлено, защото трябва да върви търговията.
- Като диетолог какво ще кажете на младите момичета?
- На първо място - че човек изглежда така, както го е създала природата. И всяка една корекция, която той решава да прави за самия себе си, трябва да бъде предварително обмислена, да бъде съобразена с много фактори. И най-важното - никога да не стигат до крайности и маниакални състояния.