В двора зад централния корпус на Русенския университет е поставена една скулптура - мъж е седнал и видимо си почива. Цялата фигура на каменния персонаж изразява безусловно насладата от възможността за кратък отдих - това личи по наглед отпуснатото тяло. Удоволствието от паузата, която си е дал каменният мъж, е изписано и по лицето на младия човек: личи си, че този своеобразен антракт той си дава, за да прекъсне за малко усилния труд, в който е ангажирано цялото му същество. 
В същото време цялата фигура - торсът, ръцете, краката - са под напрежение и всеки един момент са готови да възстановят изправеното положение и да продължат действията, с които е ангажиран човекът. А какви са тези действия - за тях всеки, който се загледа по-внимателно във фигурата, би могъл да се досети. Облеклото на младия здравеняк съобщава, че това е селски момък, който видимо е ангажиран в прибирането на някакъв вид реколта. Най-вероятно това ще да е усилно лятно време - почти сигурно е времето на жътвата. Това пък подсказва недвусмислено 
кърпата, която мъжът е вързал на главата си 
- такива забрадки са си слагали именно жътварите, за да се предпазят от палещите лъчи на слънцето, което немилостиво пече, докато селяните бързат да приберат зърното и да си осигурят хляба. 
Спретната табелка, разположена върху постамента на каменната скулптура, казва следното: „Паметник на вечния студент. Преместен в Университета по повод 55-годишнината на Аграрно-индустриалния факултет. Русе, 2009 г.“. От другата страна на скулптурата е посочен и авторът на скулптурното произведение: Христо Танев. 
 Така табелката обяснява кога е преместена статуята. 
Истината е, че тази скулптура дълги години се намираше в зелените пространства до една от централните алеи в Парка на младежта. Тя беше едно от емблематичните каменни присъствия в парка, по които малките деца обичаха да се катерят - заедно с внушителната фигура на големия български писател и революционер Любен Каравелов и с Момичето с теленцата на чешмичката по-навътре в някогашната Владикова бахча. Седналият жетвар беше и един от ориентирите в парка - като минеш покрай него и след това завиеш надясно, ще стигнеш до грамадните люлки-лодки. А ако продължиш още малко и свърнеш наляво - ще стигнеш до Залата на смеха и до Кривите огледала. Днес от залата, вътре в която подът се въртеше и изхвърляше вън от центъра си заливащи се от смях деца и възрастни, е останал само един тухлен спомен. 
От Кривите огледала и това не е запазено
Люлките с лодките ги няма от години, а пространството там е обрасло с треволяк. 
От скулптурите са останали теленцата, изведени от момичето на водопой - слава богу, че възстановиха ръката на каменното девойче, потрошена от вандали, че изглеждаше като жертва на войната в Сирия. И, разбира се, Любен Каравелов - той е видимо непоклатим, седнал здраво в тежкия каменен трон, предпатриархът на българската литература /все пак емблематичните „Българи от старо време“ са написани малко преди да изгрее звездата на този, когато наричаме патриарх - Иван Вазов/. Останали са и няколко бюст паметника, сред които и на Баба Тонка, дело на друг прочут скулптор - Никола Терзиев-Желязото /след като бяха крадени на няколко пъти и накрая възстановките бяха изработени от материали, които да не представляват интерес за любителите на металите във вид на скрап/. 
Не такава е съдбата на седналия жетвар. Той седеше именно на алеята, от която тръгваше улицата към Ректората на русенското висше училище. Вероятно затова
закачката за „вечния студент“ му беше лепната още отпреди много години
Позата на уморения човек, отдал се на почивка, очевидно е провокирала въображението на множество студенти, които са оприличавали каменния мъж на свой колега. Още повече, че тази закачка беше в ход още по времето, когато висшето учебно заведение носеше името ВИММЕСС - Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство. С други думи, когато тук подготвяха изключително кадри в помощ на селското стопанство /машиностроенето също беше изключително на трактори, редосеялки, брани и прочие инвентар за кърски работи/. Иначе казано, напълно нормално и разбираемо беше човекът със забрадката на главата да е студент от ВИММЕСС, който през лятото е отишъл да помогне в родното ТеКеЗеСе да ожънат нивите на село. 
Дълго време 
задявката с каменната фигура си беше само шега
Докато един ден гранитният жетвар изчезна от парка. Поради това, че в годините, откакто в нашата държава стремглаво нахлу демокрацията, току мине-не мине разни неща и най-вече паметници от различен род и характер вземат, та изчезват, на мнозина русенци и тази внезапна липса не им беше направила впечатление. 
Но когато се оказа, че „изчезването“ е напълно обмислено действие, че и извършено в чест на някаква юбилейна годишнина - това малко измества нещата. И определено подменя ценностите. Макар че и това все по-рядко скандализира някого. 
Впрочем, въпросното преместване леко е озадачило... автора на Жетваря. Преди две години, малко преди да навърши юбилейните 85 години, известният български скулптор 
Христо Танев беше пристигнал в Русе да си нагледа произведенията
Тогава ваятелят беше предприел обиколка из България, за да види творбите си. В Русе той е автор на паметника на легендарната Баба Тонка, който се издига до къщата на нейния син Никола Обретенов, превърната в музей. Паметникът си е жив и здрав, а музеят след четвъртвековно мъждене зад затворените врати на срутващата се къща вече отново е отворен, подреден и посреща посетители. 
Христо Танев започва да работи върху обърнатата към Дунава триметрова гранитна фигура на Баба Тонка в края на август 1968 г. Проектът е на арх.Неделчо Паскалев, а Христо Танев е сред най-добрите български скулптори-монументалисти, като темата, свързана с историята на България, е доминанта в неговото творчество. Паметникът на Баба Тонка е открит на 24 октомври 1969 г. Присъстват авторите, както и бележитият български художник проф.Дечко Узунов, тогава председател но Съюза на художниците и народен представител от Русенски окръг.
Та така - 84-годишният тогава 
Христо Танев вижда своята Баба Тонка и дори си набелязва какво би искал да поправи 
и реставрира върху скулптурата. А след това се отправя към Парка на младежта, за да посети и Жетваря. Където обаче го очаквала изненада! Неговата фигура я нямало на мястото й! 
Скоро обаче станало ясно, че никой не я е задигнал, за да си я постави в частната градина. И маестрото се упътил към двора на Русенския университет, за да я види. Макар неговият замисъл да не е предвиждал момъкът със забрадката да се нареди сред мераклиите да получат диплома за висше образование, Христо Танев все пак харесал мястото, което е отредено в двора на университета на неговия гранитен герой. Дори успял да направи няколко реставраторски намеси върху скулптурата и постамента. 
Всъщност, творбата на Христо Танев е притежание на Русенската художествена галерия, обясни вчера директорката на РХГ Елена Великова. Именно като такова тя се е намирала в Парка на младежта, за да могат да й се любуват много хора. След като Русенският университет я „припознал“ като образ на типичния студент на висшето учебно заведение, а авторът намерил, че новото й място не е в разрез с неговите собствени разбирания за експониране, просто трябвало 
да се узакони смяната на експозиционното пространство
Вече са оформени всички необходими документи, с които Художествената галерия предоставя правото на Русенския университет да разполага с каменната фигура като оставена на съхранение в академичните пространства. 
На тръгване от Русе към следващия град с негови скулптури ваятелят не скрил, че ще му бъде приятно, ако в Русе се подготви изложба с негови творби и авторски проекти. Впрочем, в момента вече 86-годишният Христо Танев води разговори с главния архитект на София Здравко Здравков да изработи паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, който да бъде поставен на централно място в столицата. „Искам да вдигна 23-метров паметник на Аспарух на мястото на разрушения мавзолей! Имам проект и готова гипсова отливка. Да го направя и мога спокойно да си отида“, казва маестрото, който е извайвал образите на Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня, Георги Бенковски и много други български герои.