Когато още при пристигането на летището в Палермо човек чуе: „Тук е по-спокойно, отколкото в софийския жк „Люлин“, почти се стряска. От учудване и недоверие, защото отивайки в люлката на Коза ностра – остров Сицилия, очаква да види мафиотски ескорти, лъскави бизнесмени с черни очила или поне откровени мутри по улиците, пътищата или заведенията. Нищо такова няма. Дори не е вярно, че най-големият остров в Средиземно море, чиято южна част е само на 135 км от Африка, е много слънчев и с горещо време, съобщава „Монитор”.На място се оказва, че там вали абсолютно всеки ден, защото вулканът Етна непрекъснато бълва газове с температура 300-400 градуса и охлаждайки се в атмосферата, те образуват дъждовни облаци.
 
С дъжда минералите от недрата на земята, които Етна изригва, падат върху почвата и я правят изключително плодородна. „Каквото и да забодеш тук, се хваща“
твърдят местните. И казват, че на острова се добиват по 3-4 реколти, основателна причина Сицилия да е била една от житниците на Римската империя заедно с Египет. Долината преди гр. Катания и до днес е безкрайно житно „море“, а на всеки от 5-те милиона жители на острова се падат по две лимонови дръвчета, тоест има над 10 млн. лимони. Броят на портокалите, шамфъстъка и евкалиптите не им отстъпва много.
 
Сицилия се къпе на три морета. На север бреговете опират в Тиренско, стоманеносиво на цвят, но топло, солено и спокойно. Източно от главния град Палермо има прекрасни хотелски комплекси, буквално потънали сред зеленината на разкошни градини - триетажните постройки са сгушени под палмите, а жасминът, лимоните, кактусите и цветята са вплетени в красиви комбинации на площ от десетки декари. Безупречни алеи, басейни с острови от зеленина в средата, анимация и много музика на брега на морето. Всичко това е съчетано с вкусна и разнообразна италианска и средиземноморска кухня.
 
На изток водите на синьо-зеленото Йонийско море обливат Сицилия. Там се намира сицилианският Созопол – чудесното градче Таормина, известно с ежегодния филмов фестивал, посещаван от холивудски звезди.
 
В Таормина се влиза само със специален безплатен местен транспорт, външните коли спират в началото на града. Въпреки че е оживена туристическа дестинация, там
няма нито една сергия с каквото и да е. Планинското градче е кацнало върху морето, а по стръмните му тесни улички има само магазини, красиви къщи и църкви – съчетание от средновековна архитектура и съвремие. На източното крайбрежие са и Катания, и Сиракуза. На юг е Средиземно море, там градчетата са симпатична смесица от арабски и сицилиански стил – синьобели и гостоприемни.
 
Няма как да не харесаш Сицилия. За уморените тя предлага спокойствие в курортите, за притеснените – сигурност, защото никъде не се виждат шляещи се мигранти или джебчии, за любопитните – атракции, свързани с Коза ностра, а за авантюристите – посещение на вулкана Етна, който всъщност е цяла планина. Етна се намира на 20 км от Катания. Най-високият вулкан в Европа – 3323 м, а по склоновете му има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е 300 000 години. Под него се събират две тектонични плочи, които се приплъзват една в друга. Всяка година изригва лава, а всеки ден – топли газове, наситени с минерали. Последното изригване е било на 4 декември 2015 г. сутринта, което наложило затварянето на въздушното пространство около Сицилия.
 
Посещението на туристи е разрешено дори при изригване, но има правила на поведение и движение, които трябва да се спазват под ръководството на геолозите и вулканолозите на Етна. Лавата тече бавно и ако не се прекрачват загражденията, няма опасност за хората. Все пак има туристи, които пробват с обувките си горещината на лавата, след което остават без тях, разказват екскурзоводи.
 
Земетресенията в този район са нещо напълно обичайно, но Етна е обект на засилен международен туризъм. Учудващо, но по склоновете в подножието на планината-вулкан има градове. Шосето минава покрай китни населени места с широки асфалтирани улици, зелени дървета, постройки в пъстри багри. Единствената разлика от всички други градчета е, че под тях е клокочещият вулкан. До върха на кратерите има доста километри и само при критична ситуация на опасно изригване се прибягва до евакуация на населението.
 
До около 1900 м височина води асфалтиран път, който свършва в подножието на един от загасналите кратери. Оттам нагоре тръгва кабинков лифт до 2500 м височина. На станцията чакат специални коли и вулканолозите на Етна. По един от тях придружава всяка група туристи в колите. Пътят нагоре е като сафари в пустинята, но движението не е по пясък, а върху черна вулканична пепел. Така сред облаци от прах се стига до 3000 метра, където е крайната точка за разрешено посещение на туристи. Мястото представлява плато, където наблизо се намира загаснал кратер. Върви се върху смес от пепел и камъни от застинала лава, земята е топла. На места има пукнатини и на няколко сантиметра под повърхността се виждат пластове от вечен лед.
 
Гледката към върха на Етна и издишащият пари най-висок кратер е невероятна. Виждат се червеният връх и следите от потоците лава. Етна е плодородна – в селищата в подножието й се развива винарство и лозарство, а пчелите произвеждат мед от всичко, което расте там – лимони, шамфъстък, евкалипт. Такъв мед може да се купи на 1900 м височина.
 
Сицилианците са особено силни патриоти, обичат земята и богатата си история, и твърдят, че италианският език е произлязъл от сицилианския. Италианският език е официален, но болшинството от жителите говорят на сицилиански. Навсякъде се вее знамето на Сицилия, а тези на Италия и ЕС могат да се видят само на сградите с институции. В Сицилианския автономен район 85% от данъците остават на място, останалото отива за националната хазна. Местните хора харесват президента на Сицилия.
 В античността островът е бил част от Магна Греция, за властта върху него са се водели Пуническите войни. След разрушаването на Картаген Сицилия става притежание на Рим. По-късно оттам минават вандалите, след тях ромеите. През ранното Средновековие островът е завладян от арабите, едва в XI век норманите го връщат на християнството. През XIV век Сицилия е владение на Испания, в състава на Кралство Италия влиза през XIX век. Всички народи и култури са оставили следи на хълмистия остров със средиземноморски климат. Той е отделен от Апенинския полуостров чрез Месинския пролив, който се намира между върха на Ботуша и североизточния град Месина в Сицилия. От Месина до Калабрия може да се стигне с ферибот за 25 минути. Мост няма и няма да има, защото мафията не разрешава, твърдят местните. По-изгодно било да има ферибот.
 
Сицилианската мафия Коза ностра води началото си от средата на XIX век и съществува и днес. Тя е обединение на самостоятелни престъпни групи с обща организационна структура и кодекс на поведение. Всяка група се нарича „фамилия” и контролира определена територия – град, село или квартал в по-големите градове. В превод Коза ностра означава „наша си работа”. Тя граничи с Ндрангета в съседната Калабрия, но сицилианците твърдят, че се различава от нея, най-малкото защото не убива деца. Според местните на практика Сицилия се управлява от няколко мафиотски „семейства” – преди години те са решили къде да бъдат построени летищата на острова, от тях зависи икономиката. Основното правило било да се показва скромност – никаква демонстрация на сила и власт, каквато всъщност имат.
 
Всичко свързано с Коза ностра в Сицилия е атракция. Като се започне с двата обелиска на лобното място на съдия Джовани Фалконе на магистралата между летището на Палермо и града, където бе убит през 1992 г. Строго охраняваният антимафиотски магистрат бе екзекутиран от мафията с взривяване на шосето, точно когато преминава колата му. След 11 г. разследване става ясно, че взривът е бил задействан от къща в отсрещната вилна зона. Нейният собственик не доживява властите да му я върнат, тъй като умира от рак. Сега на нея пише „No mafia”.
 
До яхтеното пристанище в Палермо е издигнат паметник на жертвите на мафията – два високи ръждиви постамента, казват, че това било нарочна идея. В центъра на града пък е т.нар. площад на екзекуцията, известен с мафиотски убийства там. Във всеки магазин за сувенири има тениски, чаши и запалки с лика на Дон Корлеоне от филма „Кръстникът”. С вечна слава са окичени и двете села, сгушени сред лозя и кацнали на хълм в провинция Месина, избрани от режисьора Франсис Форд Копола за заснемането на част от филма, както и на сцената със смъртта на Дон Корлеоне.
 
В Палермо има и разкошен фонтан, известен като „Фонтанът на срама” – великолепно произведение на изкуството с голи женски и мъжки скулптури. Ваял го е флорентинският скулптор Камило Камиляри през втората половина на XVI век и оригиналното му име е Фонтанът „Претория“. Станал на срама, защото когато го поставили, възмутени от голотата монахини откъртили носовете на мъжките фигури – не посмели да посегнат на други по-притеснителни части. 
Гордост на Палермо е и „Театро Масимо” - най-голямата опера в Италия с 1400 места и трета в света. Друга забележителност наблизо е катедралата на градчето Монреале, строена в XII век – шедьовър, пресъздаващ традициите в изкуството и архитектурата, наследени от араби, нормани и византийци. Всеки ден в 16 ч. в нея има сватба. Цената да се бракосъчетаеш сред златни мозайки е 700 евро. Прави впечатление, че всеки ден в Сицилия има сватби - бляскави тържества, на които абсолютно всички мъже са с черни костюми и бели ризи, и повечето с тъмни очила. Жените са като излезли от модно списание – с официални дълги рокли и скъпи прически. Дрескодът е задължителен, независимо дали сватбената церемония е в катедрала или край басейн.