Той е актуалната любима филмова звезда на Америка според традиционното годишно онлайн допитване на меродавния портал „Харис“, а подгласници са му величия като Джони Деп и Дензъл Уошингтън, Клинт Истууд, Брад Пит и Джулия Робъртс. И това е не първият, а петият му триумф след покоряването на същия връх през 2002, 2004, 2005 и 2013 година. Хонорарите му са космически, но никой не е казал, че в тях има незаслужено начислен дори един цент. Днес този титан на киното - обичаният по целия свят Том Ханкс, празнува важен юбилей. Става на зрелите 60 години.  
Том Ханкс е роден на 9 юли 1956 година в град Конкорд, Калифорния. Баща му, британецът Амос Мефорд Ханс, е готвач по професия, а майка му Джанет Мерилин работи в болница. Тя е от Португалия, като фамилията на нейното семейство е Фрага.
Амос и Джанет се развеждат, когато малкият Том е едва на 4 години. Заедно с батко си Лари и кака си  Сандра момчето отива да живее с баща си, докато най-малкото дете на фамилията, Джим, остава при майка си. И макар че не живеят заедно, 
Том и Джим потвърждават поговорката, че кръвта вода не става
и двамата стават актьори. Е, големият им брат бяга по друга писта. Той е професор по ентомология в Илинойския университет.
В училище тихият, възпитан и съзерцателен Ханкс не изпъква сред съучениците си и рядко прави впечатление на учителите си.
По-късно, когато вече е звезда, споделя пред списание „Ролинг Стоунс“: „Аз бях от непопулярните деца. Бях ужасно, а дори и болезнено срамежлив. В същото време обаче аз бях човекът, който подхвърляше забавни реплики, докато гледахме филми в клас. Не съм имал проблеми или неприятности. Аз винаги бях добро, послушно и разумно момче“.
Доброто момче  участва в училищни постановки, измежду които „Южният Посифик“, по време на обучението си в гимназията „Скайлайн“ в Оукланд, Калифорния, Ханкс се записва да учи актьорско майсторство в колежа „Кабът“ в Хейуърд, Калифорния, а след две години се премества в Държавния калифорнийски университет.
В студентските си години Ханкс се запознава с Винсънт Даунинг, директор на театъра „Great Lake“ в Кливланд, Охайо. По негово предложение Том Ханкс три години играе в представленията на трупата като стажант и се запознава в детайли с почти всички тънкости на театралните продукции: осветление, декори и организация на постановките.
Впоследствие това се оказва една от причините младежът да прекъсне следването си в университета. По това време той 
вече е удостоен с наградата за най-добър актьор на Асоциацията на критиците в Кливланд
за превъплъщението му в Протей в Шекспировата комедия „Двамата веронци“ през 1978 г. Това е едно от малкото участия на Том Ханкс, в които той играе ролята на злодей.
Едва на 22 години Ханкс се жени за американската актриса Саманта Люъс и съвместният им живот продължава девет години. През 1987 двамата се развеждат и всеки тръгва по своя път. От този брак се раждат Колин Ханкс, между другото актьор като родителите си, и Елизабет Ан.
През 1988 г. Ханкс сключва брак с актрисата Рита Уилсън, която е от български произход. Нейното рождено име е Маргарита Ибрахимова, а баща й Хасан Халилов Ибрахимов, е родом от родопското село Брещене.
Двамата първоначално се срещат по време на снимките на телевизионното шоу „Bosom Buddies“, но връзката им започва при заснемането на историческия филм „Доброволци“.
Том и Рита имат двама сина: Честър Марлон, който има дребна роля по време на студентските си години в „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, и Труман Теодор.
След стажа в Кливланд започва кариерата на Ханкс в телевизията. Участва в телевизионни сериали и и се снима в няколко телевизионни филми. Така е забелязан от режисьора Рон Хауърд, който кани актьора за главната роля във филма си „Splash“ (1984). Играта на Ханкс в тази мила комедия 
спечелва сърцата на зрителите
и филмът става доста популярен през 1984 г. Само че след тази лента Том го очаква поредица от неуспехи - повечето от филмите, в които се снима, не получават популярност.
Актьорът успява отново да напомни за себе си чак през 1988 г., когато по екраните излиза сантименталната лента за внезапно пораснало дете „Голям“ (1988), която му носи първата му номинация за „Оскар“.
След този успех обаче в кариерата на актьора отново следва известен спад - филмите „Търнър и Хъч“ (1989), „Клада на суетата“ (1990) и „Joe Versus the Volcano“ (1990) не оправдават очакванията и са приети доста хладно и от критиката, и от зрителите.
Пробивът на Ханкс става с филма „Филаделфия“ (1993), в който той не се побоява да смени обичайното си комедийно амплоа и да влезе в драматичната роля на болен от СПИН хомосексуалист, умиращ и отхвърлен от обществото. Американската киноакадемия оценява превъплъщението на Ханкс, като го определя за най-добър актьор на годината и го награждава с „Оскар“. 
Излязлата през 1993 романтична комедия „Безсъници в Сиатъл“, в която Ханкс си партнира със звездата на мелодрамите Мег Райън, печели огромна популярност сред зрителите, а и доста пари.
Вторият си „Оскар“ Том получава същата година
за великолепното си изпълнение като героя Форест Гъмп
в едноименния филм. Гъмп мигновено се превръща в национален герой на Америка и всеобщ любимец, а лентата става безспорен победител на церемонията по връчването на наградите „Оскар“ със спечелените 6 статуетки, плюс номинация за най-добър филм на годината.
Сред следващите работи на актьора си струва да отбелижим „Аполо 13“ (1995), основан на истинската история за авария, сполетяла по време на полета им към Луната американските астронавти. Филмът събира отлични приходи и получава нелоши отзиви от критиката.
По-сдържани на хвалби са критиците към романтичната лента „Имате поща“ (1998), но зрителите с удоволствие посрещат възобновяването на екранната вързка между Ханкс и любимата му от „Безсъници в Сиатъл“ Мег Райън.
Независимо от огромната си популярност в САЩ Ханкс не страда от звездна болест, води скромен живот и в Холивуд е смятан за идеален съпруг и баща. Името му практически не попада на страниците на жълтата преса.
През 1996 г. Ханкс дебютира в киното и като режисьор със заснетата в подчертано документален стил история на младежка поп-група, която се разпада след първия си хит. „Музиката, която правиш“ не се превърна в хит, макар и да заслужи добри оценки от критиката.
В същото време на екран излиза един от най-добрите филми по книгите на Стивън Кинг -
„Зеленият път“, в който Том играе многопластова главна рола и се справя блестящо
 През 1998 година филмът на Стивън Спилбърг „Спасяването на редник Райън“ става едно от главните събития на церемонията по връчването на наградите „Оскар“, но златната статуетка не стига до Ханкс. Въпреки това през юни 2006 година Ханкс е приет за почетен член на „Залата на славата“ на рейнджърите от американската армия в знак на признателност към негово въплъщение в ролята му на капитан Джон Милър във филма „Спасяването на редник Райън“. Въпреки че не успява да присъства на церемонията за приемането му, той е първият актьор удостоен с подобна чест.
В началото на новото хилядолетие актьорът работи с Робърт Земекис по „Cast Away“ (2000). С ролята на пощенския служител, оказал се изгнаник на безлюден остров, Ханкс печели сърцата и на публиката, и на критиката. В резултат печели наградата на Обществото на онлайн критиците, на критиците от Ню Йорк, „Златен глобус“, както и наградата на Асоциацията на критиците от Чикаго за най-добър актьор. 
През 2001 Ханкс копродуцира (заедно със Спилбърг), играе, режисира и е автор на сценария на минисериала на HBO „Band of Brothers“. 
Усилията му отново са зачетени с няколко награди
сред които и „Златен глобус“ за най-добър минисериал и отлични отзиви. 
Ханкс се завръща към киното през 2002 с „Път към отмъщение“, където играе Майкъл Съливан и си партнира с легендата Пол Нюман. В следващата си роля е агент на ФБР, преследващ най-младия и най-търсен измамник в САЩ - филмът е „Хвани ме, ако можеш“ (2002), с участието на Леонардо Ди Каприо и реж. Стивън Спилбърг.
Същата година Ханкс продуцира и изненадващия хит „Моята голяма луда гръцка сватба“. Пак през същата година Ханкс получава наградата на Американския филмов институт за цялостен принос.
След двугодишна почивка от киното Ханкс се завръща с ролята на професор-измамник, събрал група престъпници за обир на казино във филма на братя Коен „Убийците на старата дама“ (2004), а след това отново се събира със Спилбърг, за да изиграе източно-европейския имигрант Виктор Наворски (който говори на български) в романтичната комедия „Терминал“ (2004, с Катрин Зита Джоунс).
Ханс участва като Елвос в „Elvis Has Left the Building“ (2004, с Ким Бейсинджър) и играе няколко от героите в CGI-анимираната адаптация на популярната детска книга „Полярен експрес“ (2004).
През 2006 Том Ханкс бе 
звездата в един от най-успешните филми за годината
- адаптацията за голям екран на Рон Хауърд по бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2006).
Извън киното Ханкс подкрепя програмата за човешки полети в космоса на НАСА и е член на Американското звездно общество. Той споделя, че като малък е имал огромно желание да стане космонавт, но, както сам казва, не е имал нужните математически познания. Може би това увлечение обяснява участието му в продуцентския екип на минисериала на HBO „От Земята до Луната“, проследяващ експедициите на програмата „Аполо“ за изпращане на хора до Луната през 60-те и началото на 70-те години на ХХ век.
Том Ханкс участва в изготвянето на сценария и продуцирането на „Великолепна пустош: ходене по Луната 3D“, IMAX продукция за кацанията на Луната. Освен това озвучава и премиерата на шоуто „Passport to the Universe“ в планетариума „Хайдън“, намиращ се в Американският музей по естествена история в Ню Йорк.
През 2006 г. Американската космическа фондация удостоява Ханкс с наградата „Дъглас Мороу“, която се присъжда ежегодно на личности или организации, които имат съществен принос за повишаване на осведомеността на обществото към космическите програми.
Освен че е звезда в киното, Том Ханкс 
блести и на небето
На неговото име е кръстен астероидът 12818 Tomhanks, открит през 1996 г. от Кит Пийк.
И за десерт нещо любопитно, което показва, че съдбата наистина си знае работата. 
Том Ханкс става известен с филми, които други са отказали. За ролята на болния от СПИН Андрю Бекет във филма „Филаделфия“ през 1994 година взема „Оскар“ за най-добър актьор. Само година по-късно получава втория си „Оскар“ за ролята на духовно изостаналия Форест Гъмп в едноименния филм. В момента той е един от най-търсените актьори в Холивуд.
Честит рожден ден, Том! Продължавай да ни караш да се възхищаваме!
По материали от интернет