Открих един невероятен наркотик, който незабавно променя настроението ми от лошо към добро, от добро към чудесно и от чудесно към фантастично. Той не само е легален, но е и безплатен – и май няма никакви странични ефекти.

Казвам се Дейв и съм пристрастен към благодарността.

Пътят ми към пристрастяването започна, когато интервюирах лидери като директора на „Белфор” Шелдън Йелън и Гари Чесик от „Чесик Ресторант”. Те не просто говореха за силата на благодарността, но и я практикуваха ежедневно.

После работих в тясна близост с моя приятел предприемач Анди Коен, който изгради цяла империя за недвижимо имущество върху основата на благодарността и услугите. След това срещнах основателя на некомерсиалната организация „Дарителите избират” Чарлз Бест, който буквално бе успял да изчисли коефициента на възвращаемост на благодарността в специално контролирано проучване.

Подобно на всяка зависимост, и моята започна с установяването на дребни навици. Започнах с изпращането на една благодарствена картичка седмично. Днес пиша по три всяка сутрин, докато пътувам с влака към работа.

Експертът по щастието Шон Арчър ме научи колко е важно всяка сутрин да си записвам три неща, за които съм благодарен. Започнах да правя и това. Професорът от колумбийската бизнес школа Шрикумар Рао пък сподели с мен вълшебния ефект от това да си припомням по пет неща, за които съм благодарен, преди да си легна вечер. Сега правя и това.

Преди няколко седмици загубихме важен партньор, който приключи договора си с нас. На следващата сутрин се чувствах страшно депресиран и нямах настроение за благодарствени картички. Все пак се насилих и когато завършвах третата, вече се чувствах много по-добре и изпълнен с надежда. Всъщност е физиологически невъзможно да изпитвате благодарност и гняв или скръб едновременно.

Миналата седмица тичах на пътечката у дома и на десетия километър започнах да усещам изтощение. Не можех повече, но ми се щеше да изтичам 12 километра. Затова през следващите 10 минути започнах да казвам на глас всички неща и хора, за чието присъствие в живота си съм благодарен. Когато стигнах до 150 души, видях, че съм постигнал целта си.

Наскоро един баща от града ми каза нещо лошо на детето ми. Веднага усетих гняв към този човек и тъга заради неприятната ситуация. Преди година щях да остана в капана на тези емоции.

Вчера обаче побързах да променя емоциите си на благодарност, че с жена ми сме родители, които много внимават какво говорят както на собствените си, така и на други деца. И веднага се почувствах по-добре.

Започвам и завършвам срещите на екипа с миг за благодарност и компанията ни е по-продуктивна отвсякога. Откакто пиша и говоря за значението на ръкописните благодарствени бележки, започнах да получавам по две на ден – а това е още по-сериозен повод за благодарност.

Най-сериозната промяна в живота ми обаче е по отношение на щастието. Преди вярвах, че никога няма да бъда щастлив – каквото и да ставаше, все исках още. Повече пари, повече компании, повече книги, повече деца. Съвсем сериозно вярвах, че недоволството ми е добро за мен, защото поддържа амбицията и глада ми.

Сега изпитвам точно обратното – вярвам, че винаги мога да бъда щастлив, защото, каквото и да става, имам толкова неща, за които съм благодарен. Все така имам хъс за успех, но в същото време съм и щастлив и това е невероятно.

Пристрастих се към чувството за искрена благодарност и не се боя да го споделям. То изпълва дните ми и за пръв път в живота си мога да кажа, че съм много щастлив.

Дейв Керпън, директор на Likeable Local, за Inc.com