Проф.д-р Атанас Щерев е роден през 1945 г. Завършил е Медицинския университет в София. Има защитена специалност по акушерство и гинекология и  квалификация по репродуктивна медицина и асистирани репродуктивни технологии. Специлизирал е в клиники в Москва, Виена, Мюнстер, Сан Диего и др. Доцент по акушерство и гинекология в Катедра по акушерство и гинекология в Медицински университет-София, заслужил професор по акушерство и гинекология в катедра „Здравни грижи“ в Русенския университет. Член е на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM) и на сродни организации в България, Македония, Сърбия и Черна гора. Има повече от 70 публикации в областта на репродуктивната ендокринология и акушерството и гинекологията в български и чуждестранни научни списания, над 80 презентации на наши и международни конгреси и конференции. Бил е депутат в 36, 39 и 40 Народно събрание.
Негова е заслугата за използване на ултразвук в гинекологията, но той преди всичко е известен като бащата на ин витрото в България. Благодарение на съвместната работа на проф.д-р Щерев и биолога проф.Илия Ватев през 1988 г. у нас се ражда и първото ин витро бебе. През 2003 г. в София открива специализираната АГ болница „Д-р Щерев“, която днес е многопрофилен медицински комплекс за семейно здраве с екип от над 200 висококвалифицирани специалисти. Д-р Щерев я нарича фамилна, защото самият той е продължил професията на баща си, а неговата продължава синът му. Като партньор на софийския център през 2011 г. в Русе беше открит Медицински център „Репродуктивно здраве д-р Щерев“, който е първото специализирано лечебно заведение за репродуктивна медицина в града. Д-р Щерев редовно идва в Русе за прегледи и консултации. При последното му посещение той даде интервю за „Утро“.

- През 1988 г. се ражда първото ин витро бебе. Оттогава досега на колко бебета сте помогнали да поемат първата глътка въздух, д-р Щерев? 
- Всъщност през 1988 г. се родиха две бебета ин витро през 15 дни - момче и момиче. Не съм правил сметка колко бебета имам досега, но горе-долу са колкото Нова Загора - 23 000, заедно с изродените.
- А само ин витро?
- Към 5000-6000. По 400-500 бебета на година. Впрочем една от първите жени, които родиха по новите репродуктивни методи, беше от Русе. Също беше през 1988 г.
- Кои са най-често срещаните причини за безплодие при жената и при мъжа?
- От една страна, това са генетични фактори, от друга - възпалителни процеси, от трета - различни малформации на матката, от четвърта - начинът на живот: затлъстяване, тютюнопушене, употреба на алкохол, обездвижване. Продължителното каране на кола например също влияе на мъжете, докато при жените основно са възпалителни процеси, оперативни интервенции.
- А възможно ли е след като вече е родила жената, да не може повече да зачене, като в случая не говорим за оперативна намеса, например отстраняване на матката?
- Възможно е, макар и рядко - ако има задържана плацента, кюретажи, мануална екстракция, ако има продължително кръвотечение след раждане. Също и ако има секцио, а сега половината жени раждат чрез секцио.
- Казахте, че начинът на живот е фактор за стерилитет в семейството. Това означава ли, че преди години и жените, и мъжете са били по-плодовити?
- Едно време ние имахме 100-110 000 раждания и малко повече аборти. Някъде 1968-1970 година имахме около 110-120 000 аборта годишно при толкова раждания. От 1970 година ражданията започнаха да намаляват. Сега са към 50-55 000, абортите са достигнали до 35-40 000, официалните. Намалели са повече от два пъти. Тоест, едно време стерилитетът се е дължал предимно на абортите. Спомням си, през 1975 г. бях на един курс по контрацепция - тогава у нас нямаше спирали, нямаше презервативи и имаше само един вид хапчета. Хората регулираха семейството с прекъсване на бременността по желание. А още по-преди бяха забранени абортите по желание, затова се правеха масово криминални аборти и заради тази забрана починаха много жени. Тогава това беше главната причина. А като няма презервативи в страната, има много полово предавани болести. 
Днес главната причина е напредналата репродуктивна възраст. Скоро колежка ми разказва за своя пациентка, която отишла при нея с огромен букет цветя. Казала й: Защитих дисертация, станах завеждащ отдел и сега вече съм готова да забременея. А тя е на 40 години, толкова е щастлива, че всичко е постигнала, как изведнъж да й кажа, че всичко е минало, пита колежката. Нормалната възраст за раждане на първо дете е между 20 и 24 години. През това време обаче младите въобще не мислят за забременяване и раждане. Средната възраст на раждане в България се движи вече към 27 години, средната възраст на раждане в нашата болница в София е 34 години.
- По този повод да ви питам какво е мнението ви за родилки над 60 години, какъвто случай имаше в Русе?
- Отдавна се водеше дискусия за това нещо и аз лично поддържам тезата, че една жена, която забременява с донорски яйцеклетки, след като приключи фертилната възраст, която официално е до 40-45 години, трябва да има поне 20 години жизнен хоризонт пред себе си, за да може да отгледа и възпита това дете. Защото в съвременния свят не е въпросът да го родиш, въпросът е да го възпиташ и да го направиш гражданин. Трябва поне до 20-годишна възраст да го гледаш. А в съвременното обучение хората се учат до 30-годишна възраст. Детето трябва да завърши гимназия, след това 5-6 години да учи в университет, става на 24-25 години, един лекар взема специалност за още 5 години, значи става на 30. Кога да учи, кога да ражда и кога да гледа деца. Ако преживяемостта на жените в България е над 75 години, то нормално е до 50 години жената да забременее и да роди и до 70-75 години да го отгледа това дете. Но да роди на 65 години и да го остави това дете само на 10 години, мисля че не е нормално. Но този въпрос вече и законодателно се реши - жените ще могат да зачеват ин витро до времето на менопаузата, а тя настъпва на 50 години и 6 месеца средно.
- Минали са 30 години, откакто помагате на бездетни двойки да сбъднат най-голямата си мечта. Как се промениха оттогава методите за лечение на стерилитет и за асистирана репродукция?
- Коренно се промениха. Защото преди правехме пластика на маточните тръби, за да ги направим проходими. Това много често водеше до извънматочна бременност. Лечението при мъжа ставаше с противовъзпалителни лекарства, понякога с операция. Ин витро оплождането направи революция, защото се заобикалят маточните тръби и забременяват 3/4 от жените. В 1992-1994 г. дойде методиката ICSI, при която с игла сперматозоидът се забива в яйцеклетката и я опложда. На практика това реши въпроса за мъжкия стерилитет. Днес е достатъчно един мъж да има 10 000 сперматозоида и жена му може да забременее. Преди години това беше абсолютно невъзможно. Днес има методики, които сами по себе си са отделни революции. Сега проблемът е за жените в напреднала репродуктивна възраст и се вижда, че могат да се направят редица неща. Смята се, че един от проблемите е митохондриалната ДНК. Неотдавна във Великобритания беше дадено разрешение да се работи с ембриони, за да се види какво може да се направи. С т.нар. ензимни ножици може да се лекува тази ДНК, като се смята, че при жени в напреднала репродуктивна възраст може да се обърнат нещата.
- Бихте ли обяснили малко по-подробно?
- В яйцеклетката има ядро, където е събран генетичният материал - ДНК. Около това ядро има протоплазма, там също има ДНК и тя най-вероятно в човешката яйцеклетка е като една навита пружина на часовник, за да може да се дели тази яйцеклетка и да се дели правилно. Сперматозоидът като влезе в яйцеклетката, я кара да се дели. Но някой път тя се дели, без да има сперматозоид. Именно по причина на тази програма, която е генетично заложена. Явно, че с годините тази програма се измества и това делене започва да става неправилно. Затова ембрионите, които се получават от жени в напреднала репродуктивна възраст, могат да са увредени. Всъщност това са млади жени - на 34-40 години, в цветущо здраве и красиви, но за репродукция вече са в напреднала възраст. И тази ДНК е увредена. Известно е например, че ако се вземе яйцеклетка от млада жена и се прибави в друга яйцеклетка, тоест - прибавя се митохондриална ДНК, може да се получат по-добри резултати. Правят се експерименти в тази насока и може би ще се разреши и този въпрос. Няма нещо на този свят, което да не може да получи разрешение, но това понякога изисква много повече време.
- Битува ли още мнението, че само жената е виновна, когато не може да забременее? Съвременните мъже по-лесно ли приемат, че вината може да е у тях? 
- Жената винаги е виновна за безплодие до ден днешен в българското семейство, но най-малко 50% е мъжки стерилитет. Ако например при мен влезе пациентка със съпруга си или с майка си, аз нямам нищо против, но когато дойде със свекървата, нея я изпращам навън. Защото те винаги смятат, че жената е виновна, и ако кажа и една дума, че в нея има нещо, почват да я тормозят. Ако е преглед на сина й, да стои, но при снахата свекървата няма работа.
При един инфертилитет много е важно да има здравна култура. Първо, хората още от училище да бъдат запознати с проблемите, как се води полов живот, какви предпазни мерки трябва да се вземат за предпазване от нежелана бременност, от полово преносими инфекции, какви са последиците от инфекциите, какво може да стане по-късно, какво означават нарушено либидо, перверзия. Преди имаше часове в гимназията и това се изучаваше, това беше сексуална култура. Днес децата го научават от улицата и от интернет, съвсем изкривено понякога и след това може да има много лоши последици.
- Русенският център за репродуктивно здраве получи лиценз за ин витро процедури. Правят ли се вече?
- Правят се, но д-р Кунев, които се занимаваше с тази дейност, напусна и сега сме в процес на окомплектоване на екипа. Д-р Георги Хубчев и д-р Милена Милева ще продължат неговата работа. Тук има много добри доктори, като д-р Константинова например, така че ще има кой да прави процедурите.