Най-прочутият бръснар в света днес навърша точно 200 години и не спира да се радва на цветущо творческо здраве и на всеобщо одобрение. Защото това е „Севилският бръснар“ - емблематичната опера на Джоакино Росини, чиято премиера се състои на днешния 20 февруари 1816 година в Рим.
Ето как се ражда една от най-прочутите музикални творби.
През 1815 година Росини приема предложението на директора на неаполитанския оперен театър „Сан Карло“ Доменико Барбая да стане композитор и диригент на театъра, но си запазва правото да твори и за други оперни състави. През тази година композиторът написва за „Сан Карло“ музикално-сценичната творба „Елисавета, английска кралица“, а за римския театър „Вале“ - операта „Торвалдо и Дорлиска“, чиято премиера е насрочена за декември. Налага се Росини да присъствува на подготовката на тази си римска премиера.
По време на пребиваването му в Рим 
херцог Сфорца-Чезарини предлага на композитора да напише опера за театър „Аржентина“
на който той е собственик. Росини приема предложението и в договора се определят условията: операта да бъде готова за откриването на карнавала през февруари; композиторът да присъства на репетициите и да дирижира първите спектакли; възнаграждението да бъде четиристотин римски скуди, платими след третото представление.
Не е определен нито сюжет, нито либретист. Времето минава, а Росини не получава текст. Когато остава един месец до срока за представянето на завършената опера, Росини сам предлага да я композира върху сюжета на „Севилският бръснар“ от Бомарше (1732-1799). Именитият френски драматург Пиер Бомарше написва първата част от своята трилогия „Севилският бръснар, или Напразна предпазливост“ през 1773 година, а пиесата е поставена в „Комеди Франсез“ две години по-късно. Театърът приема предложението на композитора.
Вестта за създаването от Росини на опера върху сюжет на „Севилският бръснар“ 
предизвиква вълнения в музикалните среди
Да се пише музикално-сценична творба, даже от такъв вече знаменит композитор като Росини върху сюжет, на който Джовани Паизиело (1740-1816) е създал една от най-хубавите италиански комични опери, се смята за нечувана дързост.
Либретистът Чезаре Стербини (1784-1831), автор на текста и на предишната опера на Росини - „Торвалдо и Дорлиска“, преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва немалко от своята изобличителна сила. Макар че Стербини се е старал да запази основните черти на героите, някои от тях сега са обрисувани по-различно. Така граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен оперен любовник. Стербини е добър познавач на сцената и написва едно наистина сполучливо либрето за комична опера.
Росини така е завладян от сюжета на „Севилският бръснар“, че се залавя с истинска страст за написването на музиката. Творческият процес у композитора е винаги напрегнат и кратък, но създаването на най-значителното негово дело му отнема най-малко време. Някои изследователи твърдят, че 
Росини е написал „Севилският бръснар“ за 12 дни
Дали операта е композирана за 12 или 20 дни, не е толкова важно. Важното е, че е създаден един истински бисер на музикалната литература. Трябва обаче да се каже, че в тази си опера Росини използува музика и от свои по-стари произведения. Така например прочутата ария на Розина от второ действие е взета от операта „Елисавета, английска кралица“, знаменитата увертюра е написана за сериозната опера „Аурелиан и Палмира“ (1813), а е използвана и в „Елисавета“.
По време на създаването на операта се говори, че младият композитор е молил с писмо стария Паизиело да не му се сърди, че пише на този сюжет. Обаче в програмата на премиерата Росини дава обяснение защо е композирал тази си творба: „...авторът изпитва най-дълбоко уважение към знаменития Паизиело, написал опера на същия сюжет, но той не се е ръководил от стремеж към съперничество, а от желанието да създаде опера по новите изисквания на този жанр“.
Първото представление на „Севилският бръснар“ под диригентството на композитора е на 20 февруари 1816 година в театър „Аржентина“ в Рим. Но 
премиерата не е много добра и операта е освиркана...
Това не смущава Росини, който на второто представление успява да накара артистите да изпълнят партиите си според неговите изисквания. Сега операта се посреща с възторг. Оттук почва световната слава на тази безсмъртна творба, наричана отначало „Алмавива, или Напразна предпазливост“.
„Севилският бръснар“ е едно от най-жизнерадостните най-веселите, най-привлекателните оперни произведения в цялата оперна литература. Нейната музика, написана с изумителна мелодичност, е пълна с огнен темперамент, блясък, остроумие, грация и поетичност. Мелодиката на операта е близка до интонациите на италианската канцонета, което я прави близка и достъпна до най-широките слушателски кръгове. Композиторът е вложил най-разнообразни емоции и настроения, за да обрисува вярно музикалните образи на своите герои. Наред с преобладаващия хумор в „Севилския бръснар“ има и 
нежна лирика, остра пародийност и гротеска
Ритмичното разнообразие на музиката е изключително и създава динамика и увлекателност. Хармоничният език на Росини е богат, оркестрацията плътна и цветиста.
„Севилският бръснар“ е една истинска огърлица от бляскави и неповторими музикални номера. Малко са оперите, а още по-малко комичните, в които да има толкова много любими за милиони хора арии, дуети и ансамбли. Блестящата увертюра и до днес е смятана за една от най-хубавите оперни увертюри в италианската музика. Тя си е извоювала справедливо популярност и като оркестрово концертно произведение. Двете арии на граф Алмавива от първо действие са пълни с поетичност и искрени чувства. Единствена и неповторима по своята оригиналност, настроение, виртуозност и непринуденост е встъпителната ария на Фигаро. Тя е уникална по пълнотата и яркостта на образа, който разкрива. 
Не може да се каже дали арията на Фигаро или самият Фигаро е по-любим на широките слушателски кръгове
Енергията и пламъкът, излъчващи се от арията, и бушуващият ритъм на тарантелата, върху който е изградена, принуждават слушателя да обикне завинаги умния, ловък, весел и услужлив севилски бръснар. Забележителен по своите художествени качества е и големият дует на Алмавива и Фигаро в първо действие на операта.
Във второ действие музикалните бисери не са по-малко, макар тук композиторът да е подсилил комедийния елемент. На първо място трябва да се спомене бляскавата ария на Розина в началото на действието. Това е една от най-хубавите арии за колоратурен сопран, превърнал се в пробен камък за всяка колоратурка. Макар че в оригинал партията на Розина е писана за алт, арията не е загубила своята свежест и красота и при прередактирането й за сопран. 
Не по-малко привлекателна и бляскава е арията на клеветата на Дон Базилио
Това е рядко завоевание в оперната литература. Тя не само дава пълна характеристика на един от главните герои на операта, но с вложените в нейното изграждане остроумие, находчивост, дълбок психологизъм и ирония направи името на Дон Базилио нарицателно. Незабравим за слушателите остава и дуетът между Розина и Фигаро, кипящ от остроумни находки, бодра мелодичност и закачливост. Финалната сцена е ярка, весела и изобилства с контрасти и изненадващи ситуации.
В трето действие правят впечатление веселият дует между Розина и Алмавива, както и пародийната ария на доктор Бартоло, състояща се от два контрастни дяла - първия във весела скоропоговорка, а втория в комедийна кантиленност. Една от кулминациите в музиката на операта е големият квинтет между Розина, Алмавива, Фигаро, Бартоло и Дон Базилио, познат под името „Лека вечер“, който започва с ритъма на весел марш, а после се разгръща в богато обагрена, разнообразна и наситена с много комизъм сцена. Това е също момент, в който се разкрива гениалността на Росини като оперен творец. В третото действие трябва още да се спомене великолепният симфоничен епизод „Бурята“, където проличава
голямото майсторство на композитора да рисува конкретни картини със средствата на оркестъра
Програмният елемент, вложен в този симфоничен откъс, е един от най-ярките за времето, по което е писан. Бляскавото алегро между Розина, Алмавива и Фигаро - „Тихо, тихо“, представлява виртуозен терцет, наситен с много настроение и вкус. Тържественият и радостен финал на операта по своите качества е достоен завършек на тази така свежа, бодра, създаваща великолепно настроение у слушателите опера.
Кой е авторът на този шедьовър?
Джоакино Антонио Росини е роден на 29 февруари 1792 в Пезаро в семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на дванадесетата му година, когато фамилията хвърля котва в Болоня. Там Росини учи при падре Матей, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей.
През 1810 година Росини завършва лицея и написва първата си опера „Брачната полица“
изнесена с голям успех във Венеция. След година се утвърждава като талантлив композитор и през 1813, когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, Росини вече става най-популярният оперен творец в страната си. За този период Стендал отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години“.
След „Севилският бръснар“ Росини създава цяла поредица оперни творби като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед Втори“ (1820) и много други. Стилът му е разпознаваем сред десетки други - бисерен, с ясна, лесно запомняща се мелодическа линия, много напевен. Особено в оперните среди е известен като майстор на ансамблите с характерното 
„Росиниево кресчендо“ - качествено натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти в оркестъра
които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на белкантото и на бравурните арии.
До 1822 Росини живее в Италия. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 се установява за постоянно в Париж и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“, след това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 се изнася комичната му опера „Граф Ори“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба „Вилхелм Тел“. Тогава той е на тридесет и седем години. До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини не написва нито една опера. Той създава няколко църковни композиции, между които и „Стабат Матер“ и една поредица албуми с песни и инструментални пиеси „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албум“ и др. 
Известно е, че 
освен гениален композитор Росини е изключително известен кулинар
Съществуват десетки класически италиански рецепти, писани от него.
Разказват, че веднъж музикантът закъснява за премиерата на „Севилският бръснар“, защото се задълбочава в детайлно описание на нова рецепта за салата, която естествено по-късно е наречена на негово име. Стендал, автор на биография на маестрото, пък твърди, че прочутата му ария „Танкреди“ не случайно е наричана и „оризова“ - композиторът я написва, докато готви ризото. 
В една от римските таверни пък е създадена друга великолепна ария от операта „Пепеляшка“. Биографите на Росини спорят колко пъти е плакал той. Според някой два пъти - от радост, когато чува за пръв път Паганини, и от мъка, когато неволно изсипва на земята тенджерата със сготвена от него паста. Според други блюдото всъщност е пълнена с трюфели пуйка, изпусната във фонтан. Впрочем това е и любимото ястие на композитора. За него, признава той, е готов да даде, ако не душата си, то със сигурност оперите си, а удоволствието от драгоценните трюфели сравнява единствено с духовната наслада от операта на Моцарт „Дон Жуан“. 
На върха на славата си Росини 
дава в дома си в Париж бляскави „музикални“ обяди
а в съботите 30 избрани гости се наслаждават на изисканите му блюда.
На прочутия композитор се приписват около 50 рецепти, сред които салатата „Фигаро“ от варен телешки език, канелоните ала Росини и, разбира се, легендарното „Турнедо Росини“ - ястие с телешко месо, пилешки дробчета, филии бял хляб, яйца, гъбен сос и червено сухо вино. Името на Росини носят още много други вкуснотии. А някои прочути готвачи дори му посвещават своите шедьоври: френски забулени яйца, кокошка и филе от калкан по специална рецепта и превъзходни пастички - „пастичини“. Паметник на операта му „Вилхелм Тел“ пък става ябълкова торта със захарни стрела и арбалет. 
Този неподражаем музикант и прочут бохем си отива от света на 76-годишна възраст на 13 ноември 1868 в Паси, близо до Париж. Днес неговото име носят традиционният летен Росиниев Оперен Фестивал в Пезаро, Държавната консерватория в града, както и Международната музикална Фондация oтново в Пезаро.
По труда на Любомир Сагаев „Книга за операта“ и материали от интернет