Да не си се занимавал никога със сладкарство и да се впуснеш в дълбокото, като наемеш цех, една помощница и мъж, който да ти покаже поне как се бърка тестото за еклери. Да нямаш точните съставки, но да експериментираш с кремовете, докато след 4 месеца многобройни опити и допитвания до клиентите напипаш правилната рецепта, за да развиеш един от най-известните сладкарски цехове в Русе и да произвеждаш по 5000 еклера на ден, ненадминати със своя вкус. Това съвсем накратко е историята на последния успешен бизнес на Веселин Велчев, който успешно развива сладкарски цех „Милениум“ в квартал „Дружба 3“. Но за широката публика той стана известен не със сладкишите си, а с впечатляващия си успех на изборите на 25 октомври, когато стана шампион по преференции и влезе безапелационно в Общинския съвет с бюлетината на „Българска социалдемокрация“.
В началото започнахме с 200, 300, 500 еклера, а сега правим по 5000 на ден. След това се захванахме с торти и пасти.
Усетих, че има хляб в тази работа и се отказах от кръчмите
като насочих усилията си тук. Цехът работи вече четвърта година, като има и сладкарница, споделя Велчев. 
Всъщност през целия си живот новоизбраният общински съветник е работил или е имал собствен бизнес в сферата на ресторантьорството, а политиката е съвсем ново поприще за него. Но и тук, както и при еклерите, нещата се случват съвсем сякаш малко случайно, неочаквано, но пък за сметка на това с огромен успех. Малкото кръгче за преференциалното гласуване в бюлетината за общински съветници на местните избори осигури на 38-годишния бизнесмен място в местната власт през следващите четири години. Той беше трети в листата на партията, но я оглави безапелационно с впечатляващите 533 лични предпочитания. 
В политиката го канят негови приятели непосредствено преди изборите.
Ние нямахме партия, но моите познати ходиха в София и не знам как се свързаха с Александър Томов, за да не се налага да правим организация. Поканиха ме, но
условието ми беше да бъда в челната тройка на листата
като не съм предполагал, че от преференциалния вот ще събера толкова гласове, а те се съгласиха с моето условие, разказва Веселин.
Събраните преференции отдава на това, че работи с много хора, като само в търговията има над 300 партньори, тъй като зарежда със сладкарски изделия над 300 магазина.
Откакто се помня съм постоянно на улицата, познавам се с хората от средната класа и се постарах по време на предизборната кампания да разговарям с всеки един поотделно. С някои говорих по 3-4 пъти по телефона, проведох многобройни срещи. За всеки един имах индивидуален подход. Едни го вземаха на майтап, а други казваха, че е време да направя нещо, споделя шампионът по преференции.
Никой обаче от хората, дали гласа си за Веселин, не е искал нищо конкретно от него. Единствено казваха общите фрази „Ако стане работата, ще помагаш“, както предполагам, че са го казвали на всеки. 
Аз съм готов да помагам, ако нещо зависи от мен
казва Веселин, като си признава, че е новобранец в Общинския съвет и все още не е напълно наясно със задачите, които следва да изпълнява, но допълва, че се учи бързо.
Всъщност още на партийните срещи новият политик си поставя за цел да събере около 500 гласа.
По време на кампанията всеки от листата с кандидати за общински съветници казваше неговите очаквания и си правехме някакви планове колко общински съветнци ще влязат. Всеки си правеше сметки - един казваше, че ще събере 150 гласа, друг 500, трети 700. Тогава и аз си направих сметка, че ако успея да събера 500 гласа, може би ще бъда втори, като се надявахме на трима съветници. Накрая обаче се оказа, че тези, които дадоха заявка за 200-300 гласа, имат по 20. Но пък всеки си играе сам за себе си, коментира общинският съветник и споделя, че не е вярвал, че може да успее в политиката, защото това винаги му се е струвало непостижимо.
Веселин е роден и е израснал в Русе. Завършил е специалност ВиК в Гимназията по строителство, като преди това е учил и фехтовка в Спортното училище.
На 15 години става и републикански шампион по фехтовка
а сега шеговито споделя, че  вече е в категория за борба. Спомените му от детството са свързани предимно с обичайните детски бели и пакости. Но и с често бягане от часовете, признава с усмивка Веселин. 
В Спортното училище изкарва само две години. Семейният съвет вижда, че палавото момче върви надолу и решава да го премести. 
Родителите ми не са били строги, всичко беше в рамките на нормалното, тъй като те не са педантични. Просто са били загрижени, оценява от позицията на зрелостта порасналият син.
Майка му и баща му вече са пенсионери, но семейният нюх за бизнес очевидно не търпи стоенето със скръстени ръце - майката има магазин за дрехи.
За сметка на тях обаче по-голямата му сестра Детелина го държала изкъсо. Тормозеше ме, тъй като е по-голяма от мен и всяваше повече ужас отколкото майка ми и баща ми. Дисциплинираше ме и постоянно ме караше да уча. Тя беше примерното дете в семейството, спомня си Веселин.
Днес седем години по-голямата Детелина е главен счетоводител в кооперация в Писанец.
Новоизбраният общински съветник е служил в Русе, а кметът Пламен Стоилов по това време е бил майор и му е бил началник.
Друг майор ме изнудваше за рушвети и с кмета го изобличихме
Дадохме му белязани пари и го вкарахме в затвора. Борехме се заедно срещу корупцията, разказва съветникът.
Малко след средното си образование Веселин заминава за Испания, където прекарва 10 години. Тръгва с първата си съпруга и сина си Теодор, който сега е на 16 години и учи в Испания, но всяко лято си идва в България, за да прекара повече време с баща си. В началото започва да мие чинии в едно заведение, докато един ден единият от готвачите не идва на работа и Веселин трябва да го замести.
Не знаех дори една дума на испански, но готвенето ми се отдаваше. С времето хората разбраха, че мога да се справям добре и не след дълго станах шеф на кухня. Напълно самоук готвач съм и до този момент никога не съм работил професионално в кухня, казва Веселин.
Макар че няма дипломи от елитни кулинарни колежи, притежава нещо по-важно - вътрешен усет към добрата кухна и талант да готви вкусно, затова някак
естествено идват ангажиментите му като главен готвач в 4 и 5-звезди хотели
в курортния град Миями Плаяв в провинция Каталуния. Сега Веселин си признава, че обича да готви, но само ако има професионални условия и затова е отстъпил мястото в кухнята на съпругата си. 
След развода с първата си съпруга младият русенец се връща за няколко месеца в България и се запознава с Ива, а любовта им пламва веднага и тя го придружава в Испания. След 10 години зад граница обаче главата на семейството решава да се прибере в родината, а и Ива вече е бременна и предпочита да ражда тук. Второто детенце на Веселин се казва Богомила и е второкласничка в „Отец Паисий“. 
След като се връща от Испания, Веселин взема емблематичното заведение „Паяк“ в кв. „Здравец“.
Това беше времето, когато всеки теглеше кредити и се създаде едно привидно усещане, че нещата са добре. Банките без проблем отпускаха по 5-10 хиляди лева, тръгна строителството, но всичко беше изкуствено създадено и това се усети, когато хората започнаха да връщат заемите, а кръчмите опустяха. След това 
държах механите „Гергьовден“, „Тути-фрути“, „Ниагара“
но дойде един момент след 3-4 години, когато работа имаше предимно лятото. Тогава на мястото на сегашния цех „Милениум“ в „Дружба 3“ имаше друг съвсем малък цех, чийто наемател замина за Гърция. Собственикът на помещението ме познаваше и няколко пъти ми предложи да го взема. Казах си, че само това не съм правил, и го взех. Мислех си, че производството на сладкарски изделия е зимен бизнес и ще ги съчетая с кръчмите, които са по-оборотни през лятото, разказва Веселин. 
Сега обаче не иска и да си помисля да се връща към кръчмарския бизнес, като споделя, че там е прекарвал по цели нощи, които са му докарали и различни болести.
Но и сладкарството не е курорт.
Нямам почивен ден, всяка сутрин ставам в 5 часа, идвам в цеха, всичките 5 коли тръгват на разнос - 2 в града и 3 извън града, разпределяме стоката по шофьори и по заявки, аз започвам да подготвям заявките за следващия ден, да поръчвам стока, да поръчвам какво да се произвежда. Докато не стане май-юни и работата не намалее, нямам почивен ден, споделя Веселин. 
Когато успее да открадне малко свободно време, бившият фехтовач обича да играе тенис на маса, а през уикендите често ходи със семейството си на планина.
Веселин Велчев все още не познава естеството на работа в Общинския съвет, оглежда се и наблюдава действията и попива от опита на колегите си, които вече имат един или повече мандати.
От „Българска социалдемокрация“ сме двама човека и сме безгласна буква, но ще бъдем против всичко, което виждаме, че не е както трябва да бъде. Което е хубаво сме с него, което не е - сме против него, очертава стегнато платформата си новият общински съветник.