Кашлицата е спонтанно и шумно изтласкване на въздушна струя от белите дробове, което се предшества от вдишване и се извършва при притворен глотис. Тя е защитен рефлекс на организма да премахне дразнителите от дихателните пътища.
Самият рефлекс, който поражда кашлица се задейства от т.нар. рецептори, намиращи се в дихателните пътища. Тяхната функция е да уловят наличието на дразнещи агенти и да проведат нервни импулси до мозъка, които той обработва и подава „команда“, за задействане на кашличен рефлекс.
Най-чувствителен орган от дихателната система на различни стимули, било то механични, химични, възпалителни е ларинксът. Често кашлица се наблюдава при възпалителни промени в ларинкса, трахеята и бронхите, но в най-долните пътища от дихателната система-алвеолите кашлицата не е толкова характерен симптом.
Важно е да се установи каква е кашлицата. Дали тя е постоянна или е с денонощни колебания. Например нощната кашлица насочва към астма, сърдечна недостатъчност или гастро-езофагеален рефлукс. Освен това от значение е дали е продуктивна, тоест с изкарване на секрети или е непродуктивна-т.нар. суха кашлица. Ако има изкарване на храчка е важно да се обърне внимание дали тя съдържа кръв, гной или е само слузна(полупрозрачна на цвят).
Хроничната кашлица се среща при около 40% от възрастното население. Причините могат да бъдат остри и хронични. От острите това най-често са замърсяването на въздуха и инфекциите. Докато към хроничните спадат хроничният бронхит, астмата, връщане на стомашно съдържимо към хранопровода(гастро-езофагеален рефлукс), както и стичането на секрет от носа назад към гърлото.
Причините за кашлица могат да бъдат свързани с белите дробове, но има и такива, които се пораждат от заболявания извън тях. От тези, които са свързани с белите дробове честа причина е употребата на цигари или т.нар. кашлица на пушачите. На второ място са хронични заболявания на дихателната система – астма, хроничен бронхит, ХОББ и други.
Някои медикаменти могат да индуцират кашлица като страничен ефект. Такива са ACE-инхибиторите. При спирането на тяхната употреба кашлицата постепенно отшумява.

Някои инфекциозни причинители могат да доведат до продължителна кашлица, дори и след излекуване на инфекцията. Това се получава поради свръхактивирането на рецептори от лигавицата на дихателните пътища. Такива причинители могат да бъдат вирусни – респираторен синцитиален вирус, бактериални-причинителят на коклюша, както и някои видове хламидии-Chlamydia pneumoniae.
Туморни образувания, които се разрастват, притискат и стесняват дихателните пътища също могат да причинят кашлица. Такива са тумори на щитовидната жлеза, тимуса, както и на самите дихателни органи. Не за пренебрегване са и Хочкиновият и неХочкиновият лимфом, които се проявяват с уголемяване на лимфните възли.
Има професии, които са свързани с вдишването на замърсен въздух с различни по размери прахови частици. Такива са миньорите, шлосери, стругари и други. По този начин тези частици се натрупват в дихателните пътища и водят да хронично дразнене и възпаление, което се последва от кашлица. Такива заболявания са силикозата и антракозата.
Не за пренебрегване е т.нар постназален синдром. Част от него е кашлица, която се поражда вследствие постоянно стичане на секрет назад към гърлото идващ от носа. Това се получава ако лицето страда или е страдало от ринит(възпаление на носната лигавица), полипи в носа или хронични възпаления на синусите.
Някои нервно-мускулни заболявания, свързани с намален тонус на гълтателната мускулатура водят до постоянно аспириране на слюнка към дихателните пътища, което също е причина за индуциране на кашлица.
От значение да се установи дали лицето има някакво сърдечно заболяване, защото то може да дава отражения и на дихателната система и също да причинява кашлица. Такова заболяване е например, застойната сърдечна недостатъчност.